Определение № 22401 от 17.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22401 гр. София, 17.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110112587 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 145414/08.05.2026 г., подадена о т „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: **** срещу Х. Е. Е. с ЕГН: **********, за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 1172/2025 г. на Районен съд – Тутракан.

След като разгледа материалите по него, съдът счита, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на иска не са налице. Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

Видно от документите по ч.гр.д. № 1172/2025 г. на Районен съд – Тутракан, съобщението до длъжника е връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление.

Преди залепване на уведомлението са направени посещения на 06.12.2025 г., 25.12.2025 г., 08.01.2026 г., 15.01.2026г., 24.01.2026г., 07.02.2026г., 21.02.2026г., 07.03.2026г., 21.03.2026г., 08.04.2026 г., като е посочено, че лицето не е открито на адреса. Следва да се посочи, че връчителят не е събрал конкретни сведения с посочване на техния източник дали длъжникът живее или не на адреса. В случай, че длъжникът не е открит при посещенията, осъществени в рамките на повече от един месец ( както е в процесния случай ) и това бъде удостоверено надлежно в съобщението, то в тази хипотеза съдът не следва да даде указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, а да издаде изпълнителен лист за тях, след изтичане на срока за подаване на възражение, считано от изтичане на двуседмичния срок за получаване на книжата съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК.

На следващо място, при положение, че длъжникът не е намерен, преди да пристъпи към преценка за издаване на изпълнителен лист или даване на указания на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, заповедният съд съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ГПК е следвало да извърши служебно проверка относно адресната регистрация и месторабота на длъжника. От електронния запис по описа на Районен съд Тутракан липсват данни за извършена справка за месторабота на длъжника, респ. при евентуално установяване на наличие на работодател, съдът е следвало да разпореди връчване чрез работодател или на установения адрес в ТТРЮЛНЦ.

Предвид събраните данни по делото, съдът счита, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /в редакция след изменението с ДВ бр. 100 от 2019г./. Според тази норма се дават указания за иск, когато 1 заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В настоящия случай не е налице втората кумулативно предвидена и изискуема предпоставка, тъй като няма събрани сведения от посочен конкретен източник за това, че длъжникът – ответник не живее на адреса (удостоверено е, че длъжникът не е открит, но не са налице сведения от конкретни индивидуализирани лица, че не живее на адреса). Ако заповедта е връчена чрез залепване по чл. 47, ал.5 ГПК и не е установено надлежно, че длъжникът не живее на адреса или не е направено надлежно удостоверяване на това обстоятелство, заповедта влиза в сила.

С оглед изложеното, предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като такива - недопустими. В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане ( в този смисъл - Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на Окръжен съд - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.).

Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения, дадени вт. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено. Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне на състава на РС- Перник, за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 145414/08.05.2026 г., подадена от„ от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: **** срещу Х. Е. Е. с ЕГН: **********, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 12587 по описа за 2026 г. на СРС, 171-ви състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи на ищеца.

След стабилизиране на определението, заверен препис от същото, ведно с ч.гр.д. № 1172/2025 г., да се изпратят на РС- Тутракан, за преценка за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2