Решение № 44 от 18.03.2025, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Поморие, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20232160100725 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от ищеца В. К. К. от гр.Поморие, чрез пълномощника адв. М.М. от АК-П. със със съдебен адрес в гр.П. , против ответника „Кредито“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.С., представлявано от Р. Т.. Иска се да се приеме за установено по отношение на ответника, че клаузата съдържаща се в договор за потребителски кредит № OL00082501 / 31.07.2023 г. сключен с „Кредито“ ЕООД, съгласно която ищецът дължи такса в размер 110 лв. за експресно разглеждане е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и поради нарушение на чл.10а , чл.19 ал.4 и чл.33 от ЗПК, както и на чл.143 от ЗЗП.Претендират се и направените разноски в настоящото . Представя доказателства. Предявеният иск е с правно основание по чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и чл.10а , чл.19 ал.4 и чл.33 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея , ведно с приложените доказателства е изпратен на ответника . В срока по чл.131 ГПК ответникът, е подал отговор на исковата молба. В отговора се признава иска на заявеното основание. Твърди се, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска, тъй като след сключване на договора и превеждане на сумата на ищеца, по същия договор не са извършвани никакви плащания от негова страна, включително и на сумата предмет на клаузата, чието обявяване за нищожна се иска.В срока за отговор е предявена и насрещна искова молба от ищеца „Кредито“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.С., представлявано от Р. Т. против ответника В. К. К..

Иска се на основание чл. 79 от ЗЗД осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца сумата 500 лв., представляващи главница по процесния договор за потребителски кредит сключен между страните, като на основание чл.86 от ЗЗД се претендира и законната лихва върху тази сума от 08.01.2024 г.- датата на подаване на отговора до окончателното 1 изплащане. При условията на евентуалност, в случай, че договорът между страните бъде признат за нищожен или е престанал да обвързва страните поради развалянето му, се иска на основание чл.34 от ЗЗД осъждане на ответника да върне получената по договора, сумата 500 лв. като получена без правно основание или на отпаднало Т.а, както и сумата 3,77 такса за превод към „Изи Пей“, а на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се претендира законната лихва върху тези суми от 08.01.2024 г.- датата на подаване на отговора до окончателното изплащане. Иска се на основание чл.82, вр. с чл.79 от ЗЗД и осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 116, 85 лв., представляващи обезщетение за пропуснати ползи за периода от 31.08.2023 г. до 05.01.2024 г. поради неизпълнение на договора от ответника.

Предявените насрещни искове са с правно основание по чл.79, 82 и 86, ал.1 от ЗЗД, като при условията на евентуалност е предявен иск с правно основание по чл.34 от ЗЗД.

Ищецът не се явява в с.з., представлява се по делото от процесуален представител, който не се явява в с.з. , а в депозирано писмено становище поддържа иска и моли за неговото уважаване и отхвърляне на насрещните искове. Моли за присъждане на направените по делото разноски, включително присъждане на адвокатско възнаграждение в справедлив размер на основание чл.38, ал.1 от ЗА.

Ответникът не изпраща представител в с.з. редовно призован. В писмено становище признава предявения срещу дружеството иск и моли за неговото уважаване. Моли за уважаване на предявените насрещни искове с направените уточнения. Претендира се присъждане на разноските по предявените насрещни искове и възлагане на разноските по предявения срещу дружеството иск на ищеца по него.

За да се произнесе по така поставения за решаване правен спор съдът взе предвид следното.

Между страните не е спорно, че на 31.07.2023 г. между тях е сключен представеният в препис по делото договор за потребителски кредит № OL00082501 / 31.07.2023 г.. Не е спорно, че по този договор ответникът в качеството си на кредитодател е предоставил на ищеца, в качеството му на кредитополучател- длъжник кредит за сумата 500 лв., която длъжникът се задължил да върне на една погасителна вноска при ГПР от 0 % и ГЛП от 0 % .

Уговорена е такса експресно разглеждане в размер на 110 лв..По отношение на тази такса в чл.12 от договора е посочено,че същата се събира при поискване от страна на кредитополучателя на допълнителната услуга експресно разглеждане- до 20 мин., на искането за кредит и същата се дължи на падежната дата заедно с останалите компоненти на задължението. Общият размер на дължимата сума по договора с възлиза на 610 лв. .

Падежът на погасителната вноска е 30.08.2023 г. съгласно приложения погасителен план.

Предвид така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона съдът направи следните правни изводи: В настоящия случай ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), поради което по отношение на представения договор за потребителски кредит са приложими правилата на ЗПК, ЗПФУР и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП. За да бъде уважен така 2 предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието сключения между страните договор за заем, както и наличието на твърдените основания за нищожност, а именно противоречието на посочената процесната клауза за заплащане на такса от 110 лв. за предоставяне на допълнителна услуга „ Експресно разглеждане на искането за кредит“ по чл. 12 от договора, с добрите нрави или с императивни законови правила.

Безспорно се установи, че между страните е сключен № OL00082501 / 31.07.2023 г.. Съгласно чл. 10а, ал.2 от Закон за потребителския кредит (ЗПК) , кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В случая с клаузата по чл.12 от договора е предвидено заплащане на такса от 110 лв., която се дължи за експресно разглеждане на искането за кредит. Разглеждането на искането за отпускане на кредит и оценката на кредитоспособността по реда на глава четвърта от ЗПК, както и всички останали обстоятелства от значение за кредитора при вземане на решение дали да отпусне кредита, при какви условия или да откаже, без съмнение са действия свързани с усвояването и управлението на кредита и за тях не може да се изисква начисляване на допълнителни такси . С включването на тази клауза като допълнителна услуга по искане на кредитополучателя се заобикаля забраната по чл.10а, ал.2 от ЗПК за изискване на заплащане на допълнителни такси от потребителя за действия свързани с усвояване и управление на кредите, каквото в случая е и разглеждането на искането за отпускане на кредит. Поради заобикаляне на императивната норма на чл.10, ал.2 от ЗПК, съдът прие, че процесната клауза на чл.12 от договора предвиждаща заплащане на такса 110 лв. за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит е нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Поради изложеното следва да се уважи предявеният от В. К. срещу „Кредито“ ЕООД гр.С. иск за установяване нищожността на процесната клауза по чл.12 от сключения между тях договор за потребителски кредит № OL00082501 / 31.07.2023 г. . С оглед предявените насрещни искове от „Кредито“ ЕООД против В. К., на първо място следва да се разреши въпроса, доколко установената нищожност на клаузата на чл.12 от сключения между страните процесен договор за кредит се е отразила на валидността на целия договор. В чл.22 от ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до нищожност на договора. В чл. 23 ЗПК е предвидено, че при обявяване на сключения договор за нищожен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В процесния случай в отговора на насрещния иск се твърди от ответника по него неспазване на нарушение на императивната правна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като сумата 110 лв. е за такса допълнителна услуга, предвидена в чл.12 от договора, която не е включена като разход в ГПР, което обаче е задължително изискване за действителността на договора за потребителския кредит. От съдържанието на посочената клауза и съпоставянето 3 й с естеството на сключения договор за потребителски кредит, може да се направи извод, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора, което последният е прикрил, обозначавайки го като такса за допълнителна услуга, като в подкрепа на подобен извод е и обстоятелството, че още към момента на уговарянето й, е включена в погасителния план. Същевременно, кредиторът не включва тази такса към договорната лихва, дължима по кредита и към ГПР, а вместо това посочва стойност на договорната лихва и ГПР 0 %, в нарушение на чл.19, ал.1 от ЗПК, съгласно който годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Следователно в ГПР задължително трябва да са ясно и разбираемо описани и включени всички разходи, които потребителят трябва да заплати, без да има други разходи по кредита, включени в други клаузи на договора, които потребителя да се налага да тълкува за да прецени какви точно суми дължи в крайна сметка. В конкретния случай формално са посочени процентните стойности на ГПР в договора като 0% и същите не надвишават размера посочени в чл.19, ал.4 от ЗПК -петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, но очевидно е , че при начисляването на такса 110 лв. за допълнителна услуга по чл.12 от договора- за експресно разглеждане на документи, няма как при включването и в общите разходи към кредита, ГПР да е 0% определен по правилата на чл.19 от ЗПК. В случая не може да се направи извод за това по какъв начин е формиран Г П Р. Доколкото предвидената такса с клаузата на чл.12 от договора има характер на допълнително възнаграждение за кредитора, е следвало да бъде включена изначално при формирането на ГПР, като при включването на тази такса, която е в размер на 110 лв. при формирането на ГПР, доколкото същата е около 25% от стойността на кредита, със сигурност ГПР ще е със стойност по-висока от посочената в договора стойност 0%. . В случая поставянето на кредитополучателят, в качеството му на потребител в неравностойно положение спрямо кредитора, поради липса на данни колко е конкретният размер на оскъпяването му по кредита, се явява в директно противоречие с разпоредбата на чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори – в случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и 4 задълженията, произтичащи от договора и чл. 4 от същата Директива. На потребителя трябва да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата н а чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочен какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР с неговото цифрово изражение, но и изрично, и изчерпателно следва да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи като тези разходи следва да са отчетени изначално при формирането му. С оглед изложеното и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че не е изпълнено изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК и същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл са и дадените в т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C- 714/22 разяснения, че посочването на неправилен размер на ГПР следва да се приравни по правни последици на непосочването му, както и константната практика на въззивната инстанция Решение № 272/15.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 2669/2020 г. по описа на БОС; №595/ 04.07.2024 г. по в. гр. д. № 695/2024 г. по описа на БОС; №557/ 24.06.2024 г. по в. гр. д. № 310/2024 г. по описа на БОС и др..