Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2491 от 13.05.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 845/2026
Вид
Определение № 2491
Подписан
13.05.2026
Състав
Албена Бонева, Боян Цонев, Мария Христова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 2, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 242, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 2а, т. 1, предл. 1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2491 гр. София, 13.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20268002100845 по описа за 2026 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Н. Ю. О., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. М. И. срещу решение № 1367/25.11.2025 г., постановено по въззивно гр. дело № 506/2025 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение е отменено в обжалваната осъдителна част първоинстанционното решение № 6831/11.12.2024 г., поправено с решение № 329/17.01.2025 г., постановени по гр. дело № 8683/2024 г. на Софийския градски съд (СГС), и е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Прокуратурата на Република България (ПРБ) иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 30 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. д. № 1/1991 г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. д. № 780-II/1998 г. по описа на ВОП-София, преобразувано в ДП № II048/1999 г. по описа на ВОП-София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.07.2023 г. до окончателното й изплащане.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя О., също чрез адв. И., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) кои са обстоятелствата (критериите), които съдът следва да вземе предвид при преценката си дали едно наказателно производство, което не е 1 преминало в своята съдебна фаза, определя (е спор за) граждански права по смисъла на чл.

6, § 1 от КЗПЧОС по отношение на лице, което е пострадало от престъпление, предмет на разследване; 2) дали сред предпоставките и критериите по чл. 2б от ЗОДОВ за възмездяване на вредите от забавянето на досъдебното производство, което не е преминало успешно в своята съдебна фаза, е и необходимостта пострадалият да е проявил активност и каква да е тя; 3) кой е моментът, от който лицето придобива качеството на „жертва“ (пострадал) от деянието, предмет на разследване по наказателно производство, което е продължило извън разумен срок, и следва ли това лице да бъде формално конституирано като пострадал, за да има правото на обезщетение в производство по чл. 2б от ЗОДОВ; 4) кой е началният момент, от който следва да се брои срокът на продължителност на наказателното производство по иск по чл. 2б от ЗОДОВ, по който ищец е „жертва“ (пострадал) от деяние, разследвано по това наказателно производство; 5) длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си своевременно въведените от страните доводи и възражения, относими към предмета на спора, фактите, на които се основават мотивите му, както и да направи съвкупна преценка на всички доказателства по делото; и 6) представлява ли нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6 от КЗПЧОС противоречиво отсъждане на различни състави в рамките на един и същи съд по идентични искове. Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: първия въпрос – с решение № 60256/20.12.2021 г. по гр. д. № 1701/2021 г. на IVто гр. отд., решение № 6/11.02.2022 г. по гр. д. № 1555/2021 г. на IV-то гр. отд., решение № 72/01.06.2022 г. по гр. д. № 4037/2021 г. на IІІ-то гр. отд., решение № 50062/02.02.2024 г. по гр. д. № 1080/2022 г. на IV-то гр. отд. и решение № 72/18.05.2017 г. по гр. д. № 3619/2016 г. на IІІ-то гр. отд.; втория въпрос – с решение № 73/02.06.2022 г. по гр. д. № 4038/2021 г. на ІII-то гр. отд.; третия и четвъртия въпрос – с решение № 50031/22.02.2023 г. по гр. д. № 1077/2022 г. на IV-то гр. отд., решение № 73/02.06.2022 г. по гр. д. № 4038/2021 г. на ІII-то гр. отд., решение № 72/01.06.2022 г. по гр. д. № 4037/2021 г. на IІІ-то гр. отд., решение № 50062/02.02.2024 г. по гр. д. № 1080/2022 г. на IV-то гр. отд., решение № 72/18.05.2017 г. по гр. д. № 3619/2016 г. на IІІ-то гр. отд. и решение № 50240/16.12.2022 г. по гр. д. № 4654/2021 г. на ІV-то гр. отд.; петия въпрос – с решение № 43/04.03.2022 г. по гр. д. № 2597/2021 г. на ІV-то гр. отд., решение № 60268/25.03.2022 г. по гр. д. № 391/2021 г. на ІII-то гр. отд., тълкувателно решение (ТР) № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК, ТР № 1/2000 от 04.01.2001 г. на ОСГК, решение № 211/21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г. на I-во гр. отд., решение № 108/25.06.2020 г. по гр. д. № 1538/2019 г. на IV-то гр. отд., решение № 194/11.01.2021 г. по гр. д. № 4488/2019 г. на IV-то гр. отд., решение № 65/30.07.2019 г. по търг. д. № 183/2018 г. на IІро търг. отд. и решение № 72/25.06.2018 г. по гр. д. № 1934/2017 г. на IV-то гр. отд.; и шестия въпрос – с решение № 193/22.12.2015 г. по търг. д. № 912/2015 г. на IІ-ро търг. отд. и решение № 130/12.05.2025 г. по търг. д. № 1856/2023 г. на I-во търг. отд. В тази връзка в изложението се сочат и определения на ВКС, постановени по реда на чл. 288 от ГПК, които не формират практика на ВКС, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Жалбоподателят сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК – 2 очевидна неправилност на въззивното решение, без да излага съображения в тази насока.

Насрещната страна – ответната ПРБ, в отговора на касационната жалба, подаден чрез прокурор П. Е., излага съображения, че не са налице наведените от касатора основания за допускане на касационното обжалване, а при условията на евентуалност – доводи за неоснователност на жалбата и на предявения по делото иск.

За да постанови обжалваното въззивно решение, апелативният съд е приел за установено от фактическа страна следното: С молба от 13.02.2024 г. ищецът е уведомил Военно окръжната прокуратура (ВОП), че е едни от 517-те лица, въдворени в [населено място], които в последствие са включени в списък, публикуван в ДВ. бр. 44 от 1990 г. Ищецът е включен в този списък с имената Н. Й. И., като съдът е установил, че тези имена и Н. Ю. О. са имена на едно и също лице. Списъкът е неразделна част от решение на Парламентарна комисия за разглеждане и решаване на някои неотложни въпроси, свързани с допуснати деформации и нарушение на законността в държавния, обществения и стопанския живот, като с решението е обявена политическа и гражданска реабилитация на неоснователно лишени от свобода и въдворени в Б., във връзка с правителствена промяна на имената на една част от българските граждани. В отделна административна процедура, на 27.06.2024 г. председателят на Комисията за разкриване на документи за обявяване на принадлежността на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, писмено е отговорил на запитване на ищеца и му е предоставил заповед № І-1001/26.06.1985 г. за приложена превантивна административна мярка по чл. 39, ал. 1 т. 1 от ЗНМ – принудително установяване в Б. за срок от 2 години. САС е приел, че от представените по делото доказателства не се установява дали тази заповед е приложена (изпълнена) и в какъв срок, като е посочил, че в исковата си молба ищецът „сам признава“, че е търпял лишаване от свобода повече от половин година, по-нататък в изложението е конкретизирал срок от 9 месеца. Съдът е установил още, че рождените турски имена на ищеца са сменени с български по същото време; както и че ищецът е член на „Сдружение за правосъдие, права, култура и солидарност на Балканите“, съгласно устав на което, негова цел е възстановяване на правата и обезпечаване на понесените материални и нематериални щети на представители на турското население и техните семейства, живущи на Балканите и особено в България, които в различни периоди са се противопоставили на наложената им асимилационна политика. Приел е също, че липсват данни ищецът лично да е уведомяван за образуваното следствено дело, да е призоваван в качеството на свидетел; както и ищецът лично или чрез представител или по друг начин да е уведомявал разследващия орган, че е жертва на престъпление във връзка със смяна на имената и изтърпяване на превантивна административна марка и да е искал да бъде разпитан в съответното качество на пострадал, да е предявил граждански иск или да е завил искане за бъде конституиран като частен обвинител до 13.02.2024 г., когато е подал молбата си, с която е уведомил ВОП, че е пострадал и е поискал да му бъдат предявени материалите по сл. дело № 1/1991 г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. дело № 780-ІІ/1998 г. на ВОПСофия, а след това преобразувано в ДП № ІІ-048 от 1999 г. на ВОП-София. Апелативният съд е приел за безспорно, че това следствено дело за разследване на извършени през време 3 на възродителния процес престъпления, е висящо и е водено срещу петима обвиняеми, по обвинение за извършени престъпления по чл. 162, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК – за това, че през периода 1984-1988 г., при условията на продължавано престъпление, всеки от тях в съучастие с други лица проповядвали и подбуждали към национална вражда и омраза, а впоследствие – по обвинение за престъпление по чл. 387, ал. 2, във вр. с ал. 1 и с чл. 20, ал.

2 от НК, – за това, че през периода 1984-1988 г., при условията на продължавано престъпление, обвиняемите злоупотребили и превишили властта си, с цел постигане на консолидация на българската нация, чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната, включваща принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани, принудително затваряне в лагери на остров Б., принудително преместване от работа и дисциплинарно уволнение поради несъгласие с промяната. На 20.07.1993 г. и на 19.12.1997 г. са внесени обвинителни актове срещу обвиняемите, но образуваните въз основа на тях съдебни производства са прекратявани, съответно през 1994 г. и през 1998 г., поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото е било връщано на прокуратурата за отстраняването им. През 1998 г. и през 1999 г. двама от обвиняемите са починали и производството по отношение на тях е било прекратено. През 1999 г. и през 2002 г. производството по делото е било спирано поради наличие на свидетели в чужбина, които е трябвало да бъдат разпитани, след което е било възобновявано. В хода на наказателното производство, в периода 05.02.2001 г. – 04.02.2004 г. са установени общо 446 пострадали лица, както и техните законните наследници, а от тях са разпитани общо 312 души. В периода 2018-2023 г., въз основа на искания на тези лица, измежду които не е ищецът, са образувани множество дела за ускоряване на производството, като неведнъж съдът е определял едномесечен срок за проверка и оценка на доказателствата и произнасяне на прокурора съгласно правомощията му по чл. 242, ал. 1 от НПК. Наказателното производство е било прекратено с постановление от 31.05.2022 г., обжалвано и отменено с определение на САС от 02.12.2022 г. Въззивният съд е приел, че изпълнителните деяния по разследваните обвинения изискват установяване на факти, свързани с начина на изпълнение на заповедите за принудителните мерки, злоупотреба и превишаване на власт, а не установяване на противоправност на заповедите, издавани в периода 1984-1988 г. Приел е също, че през периода от образуването на следсвеното дело до 13.02.2024 г. липсват каквито е да е данни, ищецът да е заявил права, включващи очаквания от разследването и да е претъпял вреди от забавеното разследване в продължение на 33 години. Съдът е посочил и че в исковата си молба ищецът е заявил, че от 1989 г. е изселен в Т. и оттогава живее със семейството си там.