Решение № 3067 от 03.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3067 гр. Пловдив, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330103902 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Т. Г. срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, с която се иска прогласяване недействителността на клаузата за неустойка в сключен между страните договор за потребителски кредит от 28.12.2021 г., по силата на който е предоставена сума в заем в размер на 900 лв. Твърди се, че съгласно чл. 5 от договора същият следва да бъде обезпечен с поне едно от посочените в договора обезпечения. Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължал неустойка в размер на 801,15 лв., която следвало да плати разсрочено заедно с погасителните вноски. Сочи се, че с цел да се заобиколи чл. 19, ал. 4 ЗПК са поставени изисквания във връзка с обезпечението, на които заемателят не може да отговори, и с това се цели осигуряване на допълнителна печалба чрез предвидената неустойка. Сочи се, че следва да се прецени съответствието на неустойката с добрите нрави и да се има предвид, че тя е загубила обезщетителната си функция, доколкото размерът й е над половината от отпуснатата сума. Загубила е също обезпечителната си функция. С тези доводи иска прогласяване нищожност на клаузата за неустойка, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща чл. 19 ал. 4 ЗПК, неравноправна и в нарушение чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Моли за присъждане на разноски.

Ответникът, чрез изрично упълномощен представител с правата по чл.34, ал.3 ГПК, е подал отговор на искова молба в срок, с който признава иска и 1 моли разноските по делото да не му бъдат възлагани, тъй като не е дал повод за завеждане на делото.

Ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на иска.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са обективно съединени в условията на евентуалност установителни искове за нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД; както и по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК; чл.

146, ал.1, вр. с чл.143 от ЗЗП и чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т.9 и т.10 от ЗПК.

Исковете са допустими, доколкото прогласяването нищожността на договора и неговите клаузи не е ограничено със срок. Освен това ответната страна може да търси изпълнение по нищожната клауза, което определя интереса на ищеца за прогласяване на нейната нищожност с отделен иск.

За прогласяване нищожността на клаузата се сочат няколко основания. В съответствие с Решение № 97/08.02.2013г. по т.д. 196/2011г. на I т.о. на ВКС като главен иск следва да се разгледа искът с основание накърняване на добрите нрави съгласно поредността, въведена от ищеца.

Признатото от ответника право на ищеца да бъде прогласена нищожността на клаузата за неустойка, не противоречи на закона. Не са налице ограничения за разпореждане с признатото право, а пълномощникът на ответника разполага с изрично пълномощно в този смисъл. С оглед изложеното и на основание чл.237, ал.2 от ГПК не следва да се излагат доводи по същество и да се извършва анализ на доказателствата, а да се постанови решение съобразно направеното признание. Ето защо и на основание направеното признание на иска, следва да бъде признато за установено в отношенията между страните, че е нищожна поради накърняване на добрите нрави клаузата за неустойка в договора.

По въпроса за разноските съдът намира следното. Ответникът е посочил в отговора на исковата молба, че не е дал повод за завеждане на исковата молба и моли разноските да не се възлагат в негова тежест. Като довод се сочи, че не е търсено изпълнение от ищеца на сумата за неустойка. Ищецът също не навежда твърдения, че му е търсено изпълнение по нищожната клауза нито в исковата молба, нито в съдебното заседание, не се твърди и тази сума да е платена на ответника. След като не се твърди от ищеца извършено плащане на сумата за неустойка, нито се твърди кредиторът да е търсил изпълнение по нищожната клауза в един предпроцесуален момент, не може да се приеме, че ответникът е станал повод за завеждане на иска. Само потенциалната възможността кредиторът да потърси изпълнение в бъдеще е достатъчна да обоснове интереса от установителния иск, съгласно трайната 2 съдебна практика, но не е достатъчна за извод, че кредиторът дава повод за завеждане на делото. Двете страни заедно са уговорили нищожната клауза и имат равна възможност да искат прогласяването й за нищожна, в случай на интерес от това. Но липсата на спор по това дали уговорената неустойка е дължима и липсата на действия на кредитора спрямо длъжника определят обстоятелството, че първият не е дал повод за завеждане на делото. Да се приеме обратното би означавало да се създадат предпоставки длъжникът да злоупотребява с правата си и да иска обявяване нищожност на всяка отделна клауза по договора, която счита за нищожна, без кредиторът да търси изпълнение по тях, единствено с цел присъждане на разноски. Гражданският процес е призван да защитава правата на лицата, когато те са накърнени или биха могли да бъдат застрашени. Отговорността за разноски пък е способ за определяне дали искът, който е основателен, е бил предявен изключително по вина на ответника или същият с действията си не е дал такъв повод, т.е. завеждането на иска не е била единствената възможност на ищеца да се защити срещу активни действия на кредитора. Уговарянето на нищожна клауза, по която не се търси изпълнение, не налага такава активна защита на ищеца. Инициираната защита чрез иск е по негова инициатива за предпазване срещу евентуални бъдещи претенции, но не е мотивирана и наложаща, вследствие действията на ответника. Така ищецът успешно би могъл да се защити срещу бъдещи претенции на ответника чрез възражение в едно бъдещо производство. Изборът да стори това с иск и без кредиторът да спори и да търси изпълнение, е допустима от закона възможност, но тя не може да породи отговорност за разноски за ответника. В този смисъл е налице и съдебна практика, обективирана в Определение № 1710/12.07.2022г. по ч.гр.д.

№ 1781/2022г. на ОС Пловдив. Поради изложеното, както и с оглед направеното признание, разноските следва да останат в тежест на ищеца, на основание чл.78, ал.2 от ГПК.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „СИТИ КЕШ“

ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Славянска“ № 29, ет.7, по предявения от Т. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: ******, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД , че е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорката в чл.11, ал.1 от Договор за потребителски кредит № ****, към искане № *****, от 28.12.2021 г. , сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД и Т. А. Г., с която уговорка се предвижда неустойка в размер на 801,15 лв., дължима от кредитополучателя при непредоставяне на обезпечение, отговарящо на 3 условията на договора.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________ 4