Решение № 4 от 04.01.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Плевен, 04.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Административно наказателно дело № 20244430200824 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 145 и сл. от ЗМВР.

Образувано е по жалба с вх. №5671/22.04.2024 г. по описа на МВР, на В. Д. З., с която се иска да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед №Р1772зз112/09.04.2024 г. на Л. В. М.-служител в сектор „Криминална полиция“ при Първо РУПлевен.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като са допуснати нарушения при нейното издаване от административния орган. С оспорената заповед жалбоподателят бил задържан за срок от 24 часа в помещение на Първо РУ МВР Плевен, но твърдените от административния орган „данни за престъпление“ не намирали опора в обективната действителност. Според жалбоподателя фактическата обстановка е различна, защото при извършена му проверка на 09.04.2024 г. в 16.00ч и личен обиск по ЗМВР, не са намерени каквито и да е вещества, притежаването на които да е забранено по закон, а още по-малко свързани с посоченото в заповедта престъпление по чл. 354А, ал. 3 от НК. Жалбоподателят счита, че посочените данни, че той държи в себе си наркотични вещества без надлежно разрешително, са формални и представлявали опит да се придаде законност на задържането за срок до 24ч по ЗМВР. Издалият заповедта орган бил подведен или преднамерено си измисля аргументи за подобна констатация. На следващо място, жалбоподателят счита, че заповедта противоречи на закона, тъй като посоченото правно основание чл. 72,ал.1,т.1 ЗМВР не е подкрепено от фактическо такова – не е посочен номер на преписка или досъдебно производство. Вместо това заповедта бланкетно и общо съдържала, че фактическо основание е задържане до 24ч, без мотиви и какво налага задържането, от което не ставало ясно с какви данни разполага административния орган.

Жалбоподателят формулира и довод, че е налице нарушение на материалния закон – чл. 72,ал.1,т.1 от ЗМВР, тъй като при налагане на мярката по ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. че конкретното лице е възможно да е 1 съпричастно към конкретно извършено престъпление, но в случая такива данни не били посочени. Разпоредбата на чл. 72,ал.1,т.1 ЗМВР предвижда правомощието за задържане на лице при данни за извършено престъпление, а не превантивно задържане за извършване на проверка. Задържането освен това било сторено при нарушение на принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. Мярката представлявала ограничение на правото на свобода съгласно чл.5, параграф 1, б. „с“ от КЗПЧОС, като по изключение тя се прилагала с цел осигуряване явяването на лице пред предвидената в закона институция, при обосновано подозрение за извършено престъпление, или когато обосновано е призната необходимост да се предотврати извършване на престъпление, или укриване след извършване на престъпление.

Жалбоподателят сочи, че в случая оспорената заповед не оправдава нито една от тези цели, понеже самоличността му е била установена, нямало данни да се е укривал или да се предотвратява извършване на престъпление. Затова счита, че задържането му е засегнало негови права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото от гл. т. целта на закона. По-нататък, жалбоподателят посочва, че заповедта не съдържала основни реквизи – разясняване на правото на жалбоподателя да откаже да дава обяснения, съгласно чл. 72,ал.5 от ЗМВР. Жалбоподателят сочи още, че му е ограничена възможността да обжалва задържането, тъй като заповедта му е връчена след освобождаване от ареста. Липсвала и декларация за разяснени права със съответната дата на „част първа“. Също така сочи, че административният орган е ограничил възможността му да се свръже незабавно с адвокат и роднина по негов избор. В декларацията било посочено от неустановено длъжностло лице, че защитникът му на посочения телефон е уведомен в 17.05ч, което не отговаряло на истината. Пълномощникът на жалбоподателя на свой ред, сочи,че като негов баща и защитник не е уведомяван по никакъв начин за задържането на жалбоподателя. Така фактически, жалбоподателят счита, че е лишен от право на адвокатска защита, макар изрично в част втора на декларацията да е декларирал още в 16.00ч, че желае да се свърже с адвокат „баща ми“ . При задържането жалбоподателят сочи, че е лишен от възможността за комуникация с родител и защитник, тъй като е лишен от мобилен телефон, който е следвало да му бъде върнат след личния обиск, тъй като няма протокол за изземване. От всичко това следвал изводът, че админситративният орган е издал оспорената заповед при неизяснена фактическа обстановка, касаеща „предположение“ за наличие на данни „държи в себе си нарткотични вещества, без надлежно разрешително престъпление по чл. 354А,ал.3 от НК“.

Иска от съда се да отмени заповедта като незаконосъобразна.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на жалбата от административния орган.

В с.з. жалбподателят поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена, като в писмената защита си формулира доводи затова, че в хода на производството не са събрани доказателства за това, че към датата на 9.04.2022 г. е притежавал в себе си наркотични вещества. Липсвали доказателства затова, че преди задържането, както и по време на задържането, са извършени ПСД по реда на НПК, а не по ЗМВР. Липсвали и докладни записки от полицейските служители, в които да се съдържа информация какви действия са извършени преди задържането/ по време на задържането, както и след него. В задължителната практика на ОСГК на ВС е прието, че е допустимо да се съдържат мотиви и в друг документ, но те трябва да предхождат издаването на заповедта, както и задържането лице да е могло да се запознае с тях, което не е сторено. В съдебната фаза съдът не поправя и не замества липсващите мотиви на акта, а проверявал само неговата законосъобразност.

В с.з. административния орган счита предявената жалба за неоснователна, тъй 2 като са спазени правилата за издаване на оспорената заповед. Претендира се юрк. възнаграждение в размер на 200 лв. В случай, че жалбата бъде отменена, моли разноските да бъдат съоразени с минималните по наредбата.

Съдът, като взе предвид изявленията на страните и събраните доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Със Заповед за задържане на лице №1772зз-112/09.04.2024 г. на Първо РУ на МВР Плевен, е заповядано задържането за срок до 24ч на лицето В. Д. З., ЕГН **********, в помещение за временно задържане на Първо РУ-гр.Плевен. Заповедта е издадена от административен орган Л. В. М., служител в сектор „Криминална полиция“ при Първо РУ гр. Плевен. В мотивите на заповедта, органът е посочил, че на 09.04.2024 г. в гр. Плевен, на осн. 72,ал.1,т.1 ЗМВР и във вр. с наличие на данни за извършено престъпление по смисъла на чл. 354а,ал. 3 от НК, имал данни, че на 09.04.2024 г. около 16.00ч в гр. Плевен до блок „Прилеп“ задържаното лице държи в себе си наркотични вещества без надлежно разрешително. Видно още от съдържанието на заповедта е, че на задържането лице са му разяснени правата по чл. 72,ал.3,4,5 и чл.

73 от ЗМВР. Заповедта е подписана от полицейския орган и задържаното лице.

На гърба на заповедта са съставени две разписки, като от първата е видно, че задържаното лице е получил екземпляр от заповедта, както и че същият е освободен в 13.30 на 10.04.2024 г.

По делото е изискана и представена административната преписка въз основа на която е издадена оспорения индивидуален административен акт, като видно от описа на преписка ИРУ №177200-5671/22.04.2024 г. е, че съдържа 13 листа. Съдържащите се в нея документи са следните: жалба-оригинал, заповед за задържане от 09.04.2024 г., протокол за личен обиск от 09.04.2024 г., декларация, фиш за спешна мед.помощ, декларация от В. Д. З., разписка за приети вещи и пари, обяснения от В. Д. З..

От съдържащия се по посочената преписка протокол за личен обиск на лице рег.

№1772р-7128/09.04.2024 г., се установява, че админситративният орган на 09.04.2024 г. в 16.00ч в гр. Плевен на осн. чл. 80,ал.1 от ЗМВР в присъствието на Иван Цветанов Джантов-разузнавач в сектор „Криминална полиция“ при Първо РУ-плевен, е извършил личен обиск на В. Д. З.. В лицето са намерени следните вещи: 1 бр.

Мобилен телефон марка „Сони експерия 3“, 1 бр. Ръчен часовник с черна метална верижка и в бельото на лицето е намерен 1бр. Полиетиленов плик с размери 7,5см. и 5,5 см., съдържащ съцветия от суха-зелена тревиста маса с характерен цвят и мирис на марихуана. За произхода на намерените вещи, обискираното лице е заявило, че тревата е на „салатата“, а вещите са негови. Обискираното лице е заявило, че няма възражения, а протоколът за обиск е подписан от него, административния орган и свидетеля. Съставена е и разписка от жалбоподателя, с която се удостверява получаването на препис от протокола.

Видно от съдържанието на декларация за правата на задържано лице, част първа и втора, е че на 09.04.2024 г. в 16.00ч жалбоподателят е удостовереил, че е получил незабавно декларация за правата му на задържано лице, имал е възможност да е прочете и да я запази за периода на задържането. Жалбоподателят изрично е заявил своето желание за адвокатска защита по негов избор, като е посочил телефонен номер.

От декларацията се установява още, че в 17.05ч е уведомена майката и бащата на жалбоподателя, като е поставен подпис на служител по чл. 15,ал.8. Установява се още, че жалбоподателят е запознат с правните и фактически основание за задържането, запознат е справото му да запази мълчание(т.2.4) и е пожелал майка му да бъде уведомена за задържането. В графата не е поставен подпис от служител по чл. 15,ал.8 и не е посочена дата и час на уведомяване. Жалбоподателят е посочил, че има 3 епилепсия, желае медицински преглед, както и че няма необходимост от спазване на режим по медицинско предписание. В точка 7 и следващи е посочено, че задържаното лице е запознато със срока на задържане, правото му да обжалва задържането си, както и че е получил препис от декларацията. Документът е подписана от задържаното лице.

От извършения медицински преглед на жалбоподателя се установява, че лицето може да бъде задържано.

На 10.07.2024 г. жалбодателят е подписал и разписка затова, че на 10.07.2024 г. е получил от административния орган следните вещи: 1 бр. Мобилен телефон „Сони експерия 3“ и 1 бр. Ръчен часовник. С отделен документ, наименован „Обяснения“ от 10.04.2024 г., жалбоподателят е заявил, че не желае да дава обяснения.

Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото писмени доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като са последователни и непротиворечиви, същите са неоспорени от страните и липсват данни, които да внесат съмнение в тяхната достоверност и доказателствена сила.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата за отмяна на Заповед за задържане с рег. № 1772 зз-112/09.04.2024 г. на ОД на МВР Плевен, първо РУ-Плевен, е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна – задържаното лице, в законоустановения срок съгласно чл.

149, ал. 1 от АПК, срещу индивидуален административен акт, издаден от полицейски орган по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, чиято обжалваемост е изрично предвидена в чл. 72, ал.

4 от ЗМВР и следва от общата норма за съдебен контрол на законосъобразност на индивидуални административни актове по чл. 145, ал. 1 от АПК.

Предметът на съдебен контрол обхваща проверка затова дали заповедта е издадена от компетентен орган и при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка. Тоест от значение е дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт, очертани в нормата на чл. 146 от АПК. В част II, глава IV и V, от ЗМВР законодателят е регламентирал органите на МВР и правомощията им, като полицейските органи посочени в чл. 56 ЗМВР (ред. бр. 56 от 2015 г.) пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 7 и 8 / оперативно-издирвателната, охранителната, разследване на престъпления, контролна и превантивна /. Оспорената заповед за задържане е издадена от орган, който е държавен служител към МВР със статут на полицейски орган съгласно чл. 142 от ЗМВР, тъй като към момента на издаване на заповедта заема длъжност на държавен служител в Първо РУ на МВР Плевен, която е сред изброените в чл. 57 от ЗМВР структури. Неговата компетентност произтича не само от статута и посочените правомощия, а и от разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР.