Определение № 21364 от 08.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21364 гр. София, 08.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно частно гражданско дело № 20261100509574 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по Частна жалба вх. № 195383/18.06.2026 г. на М. Н. К. с ЕГН **********, срещу Разпореждане № 50053/21.04.2026 г. по гр.д. № 14440/2024 г. по описа на СРС, 25 състав, с което е върната исковата молба на основание чл. 129, ал.3 ГПК.

Оплакванията са за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането с доводи, че от образуване на производството през 2024 г. неколкократно без основание съдът е оставял исковата молба без движение за отстраняване на нередовности и ищецът винаги е изпълнявал указанията, макар и те да са били противоречиви и повтарящи се, което ищецът тълкува като нежелание на съда да изпълни задълженията си по чл. 2 ГПК. Поддържа се, че исковата молба е редовна и допустима, като отговаряща на изискванията на чл. 127 ГПК.

Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото със задължителни указания за предмета на делото и продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещните по жалбата страни – ответниците в първоинстанционното производство Н.К.Е. лично и като законен представител на децата си Е.Ж.С. и Н.М. К., са подали в срока по чл. 276, ал.1 ГПК писмен отговор. Оспорва се жалбата с възражения, че с Определение от 30.06.2025 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото по един от предявените искове – този с правно основание чл. 32, вр. чл.29 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в цитирания нотариален акт, и това определение е влязло в сила. Тъй като твърдяното от ищеца право на собственост върху имота, предмет на договора за покупко-продажба, е било основано в исковата молба на това евентуално унищожаване на договора, законосъобразно с разпореждането от 09.03.2026 г. съдът е указал на ищеца да уточни самостоятелно основание, на което претендира да е собственик на имота, както и да обоснове правен интерес от предявяване на иск за нищожност на последващ договор за дарение. Вместо да изпълни тези указания ищецът практически е преповторил предходни свои изявления и не е посочил нови и различни факти, от които да се извежда самостоятелно право на собственост извън унищожаемостта, производството по иска за което е прекратено. С оглед на изложеното се иска потвърждаване на обжалваното разпореждане.

Софийски градски съд в настоящия си състав, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Производството по гр.д. № 14440/2024 г. по описа на СРС, 25 състав, е образувано по искова молба на М. Н. К. против Н.К.Е. лично и като законен представител на децата си 1

Е.Ж.С. и Н.М. К.. В исковата молба и уточнителните такива ищецът излага, че е живял на семейни начала с ответницата Н.Е. до м. май 2020 г., като първоначално обитавали собствения му апартамент в гр. София. Отношенията им били добри, обичали се, родило им се дете, поради което правели планове за покупка на ново жилище, където да заживеят като семейство, сключило граждански брак. Ищецът твърди, че многократно повдигал въпроса за сключване на граждански брак с цел да узаконят отношенията си и да стабилизират връзката си, но ответницата отклонявала въпроса. След раждането на сина им ответницата го убедила да закупят ново жилище, в което да се преместят да живеят като семейство. Двамата заедно закупили жилище – апартамент в гр. София срещу цена от 77 000 евро, която платил само ищецът със свои лични средства, тъй като ответницата не разполагала с такива. Ищецът твърди, че знаел последиците от подписването на акта и че по този начин с неговите пари и тя става собственик, но към онзи момент бил убеден, че ще сключат граждански брак. Това му убеждение поддържа да е формирано измамно от ответницата, която след закупуването на апартамента променила отношението си към него и категорично отказвала да сключат граждански брак. Въпреки, че продължават да живеят съвместно в жилището, животът му станал непоносим. Ищецът разбрал, че на 08.12.2021 г. – шест месеца след раждането на сина им, ответницата прехвърлила чрез дарение нейните ½ ид.ч. на децата си, като си запазила правото на ползване върху имота. Разбрал и че тя споделяла, че никога не е имала намерение да се омъжва за него, че трябва да обезпечи материално бъдещето си, че ищецът има пари и трябва да се грижи за тях и т.н. Поради това ищецът поддържа, че е сключил договора за покупко-продажба при измама – въведен в заблуждение от ответницата, че ще сключат граждански брак.

При така изложените фактически твърдения ищецът е предявил иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че те не са собственици на ½ ид.ч. от имота, иск за признаване за установено, че той е едноличен собственик на имота, предвид заплащането му изцяло от него, и за осъждането им да му предадат владението върху имота, както и иск унищожаване на сделката за покупко-продажба поради измама.

След указания на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба, с молба от 17.05.2024 г. ищецът е посочил, че предявява иск за унищожаване поради измама на договора за покупко-продажба, по силата на който той и ответницата Н.Е. са придобили имота, както и иск по чл. 108 ЗС, с който след унищожаване на договора да бъде признато за установено, че той е собственик на имота и да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху спорната част. Като е изложил своите виждания за правната конструкция, при която спорът следва да бъде разрешен, пълномощникът на ищеца е заявил и че предявява иск за прогласяване за нищожен на договора за дарение, с който ответницата е дарила на децата нейните ½ ид.ч. от имота, поради липса на предмет с оглед унищожаването на договора, по силата на който ответницата е придобила ½ ид.ч. от имота.

Съдът е разпоредил процедура по чл. 131 ГПК по отношение на ответниците.

В срока за отговор е постъпил писмен такъв, с който ответниците оспорват исковете като недопустими и неоснователни. Възражението за недопустимост е обосновано с доводи, че липсват изложени обстоятелства, съответстващи на искането за унищожаване на сделката предвид това, че твърденията в исковата молба не са относими към елементите на сделката и въвеждащия в заблуждение следва да е насрещната страна по нея. Освен това при уважаване на иска и унищожаване на договора, притежаваната от ответницата част ще се върне в патримониума на продавача, а не в този на купувача К.. Възраженията за недопустимост на иска за нищожност на договора за дарение са обосновани с доводи за липса на правен интерес, тъй като разпоредителната сделка с притежаваната от ответницата идеална част също не засяга патримониума му. Изложени са възражения и по основателността на исковете.

С Определение № 28034/30.06.2025 г. съдът е прекратил производството по делото по иска с правно основание чл. 32 ЗЗД за унищожаване на договора за покупко-продажба поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответницата, доколкото процесуално легитимиран да отговаря по такъв иск е насрещната страна по договора – в случая 2 продавачът.

Със същото определение са дадени указания на ищеца да уточни иска за собственост, като посочи дали отправя искане за предаване на владението върху спорната ½ ид.ч. и съответно да приведе петитума на претенцията си в съответствие с това искане, като изложи твърдения относно лицата, които към момента упражняват фактическа власт върху имота.

Определението в прекратителната част е влязло в законна сила.

С молба вх. № 247647/16.07.2025 г. ищецът излага, че като резултат от изхода по другите искове за обявяване на нищожност и за унищожаване на нотариалните актове, поддържа иск по чл. 108 ЗС за осъждане на ответниците да му предадат владението на имота.

С Разпореждане № 30325/09.03.2026 г. на ищеца са дадени указания да заяви дали поддържа останалите предявени от него искове (извън този за унищожаване на договора, производството по който е прекратено), в който случай да уточни основанието, въз основа на което претендира, че е собственик на спорната ½ ид.ч. от процесния апартамент, като ясно и точно посочи фактите, въз основа на които твърди, че се поражда правото му на собственост, съобразявайки влязлото в сила определение, с което производството по делото е частично прекратено, както и да обоснове интереса си от предявяване на иск за прогласяване нищожността на сключения между Н.Е., от една страна, и Е.Ж.С. и Н.М. К., от друга страна, договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №87 от 08.12.2021г., том 245, № на вх.рег. 93383, № на двойно вх.рег. 91522 на СВп — София.

С молба вх. № 108431/06.04.2026 г. ищецът е заявил, че оспорва първоначално ответницата Н.Е., а след това и другите ответници да са станали собственици на ½ ид.ч. от имота, и доколкото ответницата имала ключ от апартамента, това обуславяло правния му интерес от иск по чл. 108 ЗС, поради което отправя искане да се признае за установено, че е собственик на спорния имот и да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението на ½ ид.ч. от имота.

С обжалваното Разпореждане № 50053/21.04.2026 г. съдът е приел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени и е върнал същата. Изложил е съображения, че в подадената от ищеца на 06.04.2026г. молба не се съдържа конкретизация на основанието, на което същият твърди, че е станал собственик на процесната ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Видно от депозираната искова молба и уточняваща молба от 16.07.2025г. ищецът основава претенцията си на предявения от него иск за унищожаване на сделката, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №134, том I, рег. №02908, дело №0127/2021г. от 25.02.2021г. на нотариус Валентина Благоева, производството по който е прекратено с влязло в сила определение. Въпреки конкретно и ясно дадените му указания при съобразяване на това обстоятелство да уточни основанието на претенцията си, същият не е сторил това. В подадената от него на 06.04.2026г. молба не се съдържат и съображения относно правния интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожността на сключения между ответниците Н.Е., от една страна, и Е.Ж.С. и Н.М. К., от друга страна, договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №87 от 08.12.2021г., том 245, № на вх.рег. 93383, № на двойно вх.рег. 91522 на СВп — София. Първоинстанционният съд е изложил, че в голямата си част тази молба се припокрива с предходно депозирана от ищеца на 16.07.2025г. молба. В подкрепа на този извод е и съдържащото се в нея изявление, че направените уточнения са във връзка с Определението от 30.06.2025г. Въз основа на това съдът е приел, че дадените указания са останали неизпълнени в рамките на предоставения срок, поради което и на основание чл.129, ал.3 ГПК депозираната от ищеца искова молба следва да бъде върната.

Разпореждането е връчено на ищеца на 11.06.2026 г., а частната жалба е подадена на 18.06.2026 г.

На 16.07.2026 г. ищецът, чрез пълномощникът си адв. В.Т. е подал молба, с която е направено искане да се приеме изменение на петитума на исковата молба, като на основание 3 чл. 55 ЗЗД се осъди ответницата Н.Е. да му върне сумата от 38 500 евро, платени от него за закупуването на нейната

½ ид.ч. от имота.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Всеки може да предяви иск за защита на правата си, когато те са нарушени, като вида на търсената защита е предоставена на преценката на ищеца.

Всяка подадена до съд искова молба следва да отговаря на минималните изисквания за редовност на съдържанието и, посочено в чл. 127, ал.1 от ГПК, и с нея да са представени приложенията, посочени в чл. 128 от ГПК. При нередовност на исковата молба съдът следва на основание чл. 129, ал.2 ГПК да даде на ищеца указания за отстраняването им, които следва да са конкретни и ясни. Така, когато в исковата молба не са изложени твърдения относно обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, не е формулирано искането до съда, налице е противоречие между изложените обстоятелства и формулирания петитум и т.н., съдът следва да даде указания на ищеца да изложи обстоятелствата, на които се основават предявените искове и да формулира петитум по всеки иск. При неизпълнение на указанията в определения срок, който не може да е по-кратък от установения в разпоредбата на чл. 129, ал.2 ГПК, исковата молба подлежи на връщане на основание чл.