Решение № 2 от 08.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20255000500580 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България против Решение № 163/ 09.06.2025 г. по гр. д. № 1044/ 2024 на ОС – Хасково, с което е осъдена да заплати на Е. А. Д. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 294, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1 НК, за което е оправдан по НОХД № 693/2018 г. на Районен съд Сливен, в размер на 120 000 лв. ведно със законната лихва, както и сумата от 2500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за защита по същото НОХД.

Решението се обжалва с оплаквания за незаконосъобразност, като се излагат доводи за прекомерност на присъденото обезщетение поради несъобразяването му с изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД, с оглед на което се иска да се отмени, вместо което бъде постановено ново, с което да се намали.

Въззиваемият Е. А. Д. чрез пълномощника си оспорва жалбата и иска да 1 се потвърди обжалваното решение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С постановление от 03.01.2018 г. по ДП № 178/2017 г. на СО при СГП на 15.01.2018 г. ищецът Е. А. Д. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 294, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК – за това, че в периода 27.01.2017 г. - 08.02.2017 г. в гр. Р., сам и в съучастие като съизвършител с Ф.Н.Г. (адвокат от АК ***** ******), при условията на продължавано престъпление, с две отделни деяния направил опит да спомогне лице, извършило престъпление - Л.М.П., да бъде осуетено спрямо нея наказателно преследване, без да се е споразумял с нея преди да е извършила престъпленията, за които е предадена на съд, като в проведени лични срещи със свидетели, имащи качеството на пострадали, поискал от тях да се откажат от показанията си срещу подсъдимата П., като опитът е останал недовършен поради независещи от него причини. С посоченото постановление спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“.

На 18.04.2018 г. му е предявено ново обвинение с коригирана правна квалификация по чл. 294, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

На 24.04.2018 г. е внесен в РС – Раднево обвинителен акт срещу обвиняемите Е. А. Д. и Ф.Г., но след отвод на всички съдии делото е изпратено на РС – Сливен от ВКС.

По образуваното в РС – Сливен НОХД № 693/ 2018 г. са проведени 14 открити съдебни заседания в периода 29.06.2018 г. – 10.07.2020 г., като с Присъда № 82/ 10.07.2020 г. Е. А. Д. и Ф.Г. са оправдани по повдигнатите им обвинения.

Постановената присъда е протестирана пред ОС – Сливен, който с решение от 10.06.2021 г. по ВНОХД № 556/2020 г. след три публични съдебни заседания е потвърдил същата.

По делото са събрани и гласни доказателства. Св. Г. Д.а – съпруга на ищеца, сочи, че съпругът й изключително тежко понесъл факта на привличането му като обвиняем. Не бил успял да преживее удовлетворението от постановената оправдателна присъда по предходното обвинение, когато узнал, че прокуратурата е решена да продължи преследването му вече с 2 новото обвинение. След получаването на призовката за явяване за повдигане на обвинение бил шокиран и разтресен, тъй като бил в неведение за какво ще му се търси наказателна отговорност. Бил подложен на нов шок, като това състояние продължило през цялото времетраене на процеса, бил силно депресиран, изпитвал чувството на срам и унижение. Затворил се в себе си, преустановил всякакви контакти с приятели и колеги. За емоционалните му страдания допринесло разгласяването на факта на привличането му в качеството на обвиняем, тъй като на официалния си сайт прокуратурата излязла с публикация за обвинението, което било светкавично разпространено от останалите медии, а след това се репликирало в социалните групи. Така цялата общественост на града била информирана, а медиите – препълнени с негативни коментари, тъй като съпругът й бил значима обществена фигура поради обстоятелството, че дълги години бил съдия и ръководител на районния съд, а след това се кандидатирал и за кмет на общината.

Настроението, самочувствието, авторитетът му били сринати, постоянно бил в понижено настроение, затворил се в дома си, отказвал да излиза, общувал само със семейството си, но и там всички разговори се въртели около темата за наказателното му, което още повече го карало да страда. Не намирал сили и начин да разговаря със синовете си, тъй като усещал, че е сринат родителският му авторитет. Семейството му фактически се разпаднало, като дори се преместил да живее другаде, за да не му се налага да контактува с никой.

Твърди, че ищецът бил човек на реда, закона и честта, не допускал никакви компромиси при упражняване на съдийската си професия и затова бил засегнат особено болезнено с новото обвинение. Колегите и приятелите му се отдръпнали от него, което допринесло за поставянето му в пълна изолация.

Дори след постановяване на оправдателната присъда душевното му равновесие не се възстановило, приятелският и семейният му кръг вече не били същите, а професионалната му реализация – невъзможна. В резултат на постоянното нервно напрежение от м. януари 2018 г. до сега се налагало постоянно да приема успокоителни лекарства. Развил хипертония и начална степен на диабет.

Св. Т.Т. сочи, че ищецът се ползвал с изключително добро име сред колегите си и юридическата общност по времето, когато е бил съдия.

Процесното обвинение срещу правосъдието и упоритата настойчивост, с която го прокуратурата го поддържала, напълно сринало ищеца.

3

Представена е разпечатка от официална публикация от електронният сайт на Прокуратурата на Република България от 15.01.2018 г., озаглавена „Софийска градска прокуратура повдигна обвинение срещу бивш магистрат и адвокат“, с подробно изложена информацията за започнатото наказателно преследване срещу ищеца. Представени са доказателства и за множество публикации на други медии относно повдигнатото на ищеца обвинение срещу правосъдието.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е допустима.

Е. А. Д. е предявил против Прокуратурата на Република България обективно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за причинените от повдигнатото му незаконно обвинение неимуществени и имуществени вреди.

Решението се обжалва само в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Решението в частта, в която е присъдено обезщетение за имуществени вреди, е влязло в сила, с оглед на което предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата са установени със сила на пресъдено нещо.

Спорен в настоящето производство е единствено въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди, което съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ следва да се определи при условията на чл. 52 ЗЗД. Според ППВС № 4/1968 г. т. 8 понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а то се свързва с редица конкретни съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. При преценка размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение следва да се отчетат и обсъдят според тяхната тежест и значение всички обстоятелства, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, а именно: тежестта на обвинението, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, продължителността на наказателното преследване, вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство, негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот;

4 рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период. Наред с това следва да се има предвид, че всяко наказателно преследване по принцип провокира редица негативни емоции и чувства у разследваното лице - несигурност, безпомощност, обреченост, онеправданост, стрес, страх от несправедливо осъждане и налагане на наказание, невъзможност да планира личния си живот, унижение, накърнено достойнство и добро име, които то не следва да доказва, тъй като настъпването им се счита за сигурно. Само в случай, че ищецът твърди, че е претърпял страдания, неудобства или други неблагоприятни промени извън обичайните (чувствително влошаване на здравословното или психично здраве, промяна в семейното му, служебно или социално положение и др.), следва да ги докаже на общо основание. При определяне на обезщетението следва да се търси разумен баланс между обстоятелствата, които налагат по – висок размер на обезщетението, и тези, налагащи по – нисък размер, без да се отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други.

Обезщетението за неимуществени вреди замества преживените от пострадалия негативни емоции от увреждането и му помага да преодолее последствията от преживяната психическа и емоционална травма, но не трябва да води до неоснователното му обогатяване.

В настоящия случай при преценка на претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се съобрази на първо място, че повдигнатото му обвинение е за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като предвиденото за него наказание е „лишаване от свобода“ до 5 години. Посоченото наказание, което е без предвиден минимум, при липсата на предишно осъждане на ищеца прави изключително малко вероятно налагането на ефективно наказание при евентуалното му осъждане, поради което той не е имал особено големи опасения, че ще влезе в затвора.

През цялото време на наказателното производство ищецът е бил с най – леката мярка за неотклонение „подписка“, която не е довела до ограничаване на основните му права по време на наказателното производство.

От друга страна следва да се отчете широкото медийно отразяване в регионални и национални електронни средства за масова информация на 5 повдигнатото на ищеца обвинение, първоизточник на което е публикацията в официалния сайт на Прокуратурата на Република България, в което е посочено, че спрямо ищеца като бивш магистрат е повдигнато обвинение за престъпление против правосъдието с твърдение, че са събрани доказателства за неговата вина, като са описани конкретните действия, с които е извършено приписаното му престъпление - срещи със свидетели и убеждаването им да си оттеглят показанията. С разкрИ.е самоличността на обвиненото лице и особеностите на деянието, в което е обвинен на този ранен етап от наказателното преследване, прокуратурата в нарушение на закрепения в Конституцията принцип (чл. 31, ал. 3), че всеки е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда, е създала внушение за неговата вина, което е усилило чувството му на срам, унижение и безпомощност. В тази насока са показанията на св. Г. Д.а, които настоящият състав кредитира като достоверни и логични, от които се установява, че настроението, самочувствието и авторитета на съпругът й били сринати, чувствал се унизен и засрамен, затворил се в дома си и отказвал да излиза. От друга страна следва да се има предвид, че негативните емоции от опетняване на доброто име са функционално свързани с авторитета, който обвиняемият е имал в обществото, а в случая следва да се отчете, че репутацията му като професионалист не е била безспорна, доколкото ноторно известно е, че ищецът е бил освободен като съдия през 2015 г. поради накърняване престижа на съдебната власт.