Решение № 994 от 07.09.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 994 гр. София , 07.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20211000500286 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260296 от 01.10.2020г., постановено по гр. д. № 17273/2018 г. СГС, І ГО, 1 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на С.

И. Х. сумата от 5 000 лв., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП настъпило на 29.07.2016г. и причинено от застрахован по застраховката „Гражданска отговорност“ водач на л.а. „Мицубиши Лансер“, с ДК № ***, ведно със законната лихва от 24.05.2017г. до изплащането, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв. С решението СГС, І ГО, 1 състав е осъдил С. И. Х. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, от 218,75 лв. С решението СГС, І ГО, 1 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. ал 6 от ГПК, сумата от 231, 25 лв.

Срещу решението в неговата отхвърлителна част е подадена въззивна жалба от ищцата, чрез процесуалния й представител, с релевирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, за неправилност, поради несъобразяване с материалния закон и необоснованост.

В жалбата се твърди, че определеното обезщетение не отговаря на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и само частично компенсира болките и страданията на ищцата, както и последиците от претърпените вреди. Релевира 1 се възражение, че съдът не е обсъдил всички доказателства в достатъчна степен както в съвкупност, така и поотделно, поради което е пропуснал да съобрази съществени обстоятелства досежно обема и интензитета на търпените неимуществени вреди от пострадалата. Поддържа се становище, че първоинстанционният съд, при определяне на справедлив размер на присъденото обезщетение, не е взел предвид и мекотъканните увреждания по тялото на ищцата, както и настъпилото усложнение при нея – пожизнена флеботромбоза. Релевира се оплакване, че в тази връзка неправилно е преценено заключението на вещото лице-доктор, изготвило КСМАТЕ в първата инстанция. Поддържа се възражение, че присъденото застрахователно обезщетение не кореспондира с икономическите условия в страната и със съдебната практика при идентични случаи. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението на първата инстанция в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск в пълния претендиран размер, ведно със законната лихва.

В срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК насрещната страна ЗК „Лев Инс“ АД, чрез процесуалния си представител, е подала отговор, с който заявява, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ответникът по жалбата, представляван от пълномощника си, оспорва подадената въззивна жалба и моли съда да я остави без уважение, като потвърди първоинстанционното решение.

По делото е постъпила писмена молба от въззивницата, в която поддържа подадената от нея въззивна жалба, като моли съда да я уважи, като отмени постановеното решение в обжалваната част като неправилно и необосновано.

Въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явява допустима.

Въззивният съд приема, че предявения иск е с правно основание чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и има за предмет - присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищцата, вследствие на ПТП настъпило на 29.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, СГС, І ГО, 1 състав е уважил частично предявения иск за присъждане на обезщетение за 2 неимуществени вреди, като е определил за справедливо в случая обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата в размер на 20 000 лв. Съдът е редуцирал така определения размер с изплатеното извънсъдебно обезщетение от застрахователя – 15 000 лв., вследствие на което е присъдил обезщетение в размер от 5 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

Тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която предявеният иск за обезщетение на претърпените от ищцата вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди е уважен до размер на сумата от 5 000лв., ведно със законната лихва, считано от 24.05.2017г. до окончателното й изплащане, то основанието на предявения иск е установено със сила на присъдено нещо. С оглед на това въззивният съд не дължи произнасяне по наличието на предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество.

Във връзка с доводите във въззивната жалба на ищцата, които се свеждат до допуснато от първостепенния съд нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, въззивният състав намира от фактическа страна следното:

От приетата и неоспорена пред първата инстанция комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/ се установява, че вследствие на претърпяното произшествие С. И. Х. е получила закрито счупване на горното рамо на дясната срамна кост на таза. Вещото лице – ортопед сочи, че тазовите фрактури са едни от най-тежките травми в областта на травматологията. Допълва, че по своя медико-биологичен характер, полученото счупване на горното рамо на дясната срамна кост на таза е довело на пострадалата – „трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая до 2 месеца). Установява, че ищцата е получила спешна медицинска помощ и болнично лечение във 2-ра Травматологична клиника УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Приета е била в увредено общо състояние, но контактна, адекватна по време на прегледите.

Извършени са й били хематологични, рентгенови, ехографски изследвания и консултации с лекари от различна специалност, но не са били констатирани други травми. Било й е извършено „наместване на счупена тазова кост“, след което пострадалата е била поставена на строг постелен режим с включена инфузионна, антикоагулантна и обезболяваща терапия. Докторът установява, че след стабилизиране на общото състояние, пострадалата е била изписана от болницата на 03.08.2016г., като лечението й е продължило амбулаторно с 3 назначени контролни прегледи. В периода от 20.08.2016г. до 27.08.2016г. ищцата е провела рехабилитация в МБПЛР „Сердика“, гр. София по повод процесните увреждания. Според заключението на вещото лице, фрактурата на дясната срамна кост при ищцата е зараснала за срок до 35-40 дена. Докторът излага, че общо оздравителния период е приключил за срок до 2 месеца. През това време пострадалата е търпяла болки и страдания за срок около 2 месеца, като най-интензивни са били през първите 2-3 седмици непосредствено след злополуката и около 2 седмици по време на провежданата рехабилитация.

Постепенно болките са намалявали интензивността си и са останали спорадични такива в областта на тазовата фрактура най-вече при преумора, както и при внезапна промяна на времето, но отзвучават след употреба на аналгетици. Сочи, че към момента ищцата не следва вече да търпи болки в зоната на тазовата увреда. При прегледа констатира, че счупената дясна срамна кост на таза е зараснала окончателно. Излага, че липсват данни за настъпили усложнения в здравословното й състояние, свързани с процесното увреждане. Според вещото лице фрактурата на таза не може да бъде причина за трудното придвижване, тъй като ищцата се е движила с патерици и преди настъпването на процесното ПТП /по данни взети от присъдата на наказателния съд/. Обяснява, че затрудненото предвижване при ищцата се дължи на настъпилите дегенеративни промени в поясния отдел на гръбначния стълб. Във връзка с отразеното в приложеното по делото медицинско удостоверение от проведена на 08.11.2017г. електромиография в МБАЛ „Св.

Иван Рилски“, вещото лице счита, че неврологичните увреждания на двата перониални (фибуларни) нерви се дължат на настъпили дегенеративни артрозни промени в телата на посочените прешлени, а не на получените телесни увреждания от процесното ПТП. Аргументира това свое становище, с обстоятелството, че в медицинската документация на ищцата, предоставена от Института „Н. И. Пирогов“, няма отразени данни за неврологични усложнения, установени при пострадалата по време на прегледите там.

В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице сочи, че ищцата има флеботромбоза, уплътненост на бедрената вена на десния крак и затова той е малко по-обемист, по-болезнен при палпация. Допълва, че няма данни флеботромбозата при ищцата да е била налице преди настъпването на инцидента, като обяснява, че тя не е възпалителна, а такива усложнения се получават, поради дългото залежаване на легло. Вещото лице приема, че флеботромбозата следва да бъде отчетена като усложнение вследствие залежаването на ищцата, като допълва, че тя е пожизнена.

Настоящият състав изцяло кредитира фактическите изводи, обективирани в приетата КСМАТЕ, тъй като вещото лице – доктор е отговорил пълно и обективно на поставените въпроси. Съдът кредитира и допълненията, направени в о.с.з. от вещото лице-ортопед, като същите ще бъдат съобразени при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

4

От събраните пред първата инстанция показания на свидетеля Х.

(съпруг на ищцата) се установява следното: Непосредствено след настъпването на инцидента пострадалата била приета в УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“ в неподвижно състояние - не можела да се обърне нито на ляво, нито на дясно. На 5-тия ден я изписали, но тъй като свидетелят не можел да полага грижи за нея вкъщи, тя постъпила в болница „Сердика“. След 15-20 дена се прибрала вкъщи в същото състояние и постепенно в период от около 3-4 месеца започнала да се изправя, най-напред в седнало положение, придвижвала се с патерици и с инвалидната количка на свидетеля. Спряла да излиза навън, като прекарвала по-голяма част от времето лежейки. Преди била много весела жена и жизнен човек, но след това настъпил срив, не само двигателно и физически, но и душевно. Започнала да говори за смърт. Не чувала, бил засегнат центъра на равновесие, болели я ръцете и не можела да ги вдига нагоре, краката и кръстът също я болели. Изпитвала неописуеми болки.

Настоящият състав счита, че свидетелските показания не следва да бъдат кредитирани изцяло, предвид възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото и предвид това, че в някои части са в противоречие с установеното от останалите доказателства по делото. На първо място, показанията противоречат на установената с епикризите продължителност на болничния престой – общо 10 дни в двете болници. На следващо място, свидетелят сочи, че след прибирането си вкъщи, в период от 3-4 месеца, ищцата започнала да се изправя постепенно - първо в седнало положение, но в представената по делото епикриза от МБПЛР „Сердика“ ООД е посочено, че при проведената рехабилитация пострадалата е обучавана да ходи, като е изписана със стабилизирана походка. Освен това в показанията си свидетелят твърди, че ищцата продължава да изпитва неописуеми болки, но от експертното заключение се установи, че такива последната не следва да търпи, тъй като процесната травма е зараснала окончателно. В частта, в която свидетелят установява, че съпругата му има влошено зрение и слух съдът не следва да ги взема предвид, тъй като вещото лице-ортопед при разпита в о.с.з. излага, че тези промени не могат да бъдат свързани с процесното произшествие.