Решение № 113 от 05.02.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./…………….2020г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА при участието на секретаря Нели Катрикова, като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№1846/2019г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 ГПК.

Образувано е по ВЖ на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД,

ЕИК *********, София, срещу решение №3534/30.07.2019г., постановено по гр.дело №13481/2018г. на 14 състав на ВРС, с което е отхвърлен предявения от „Фронтекс интернешънъл”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Хенрик Ибсен”, № 15, п.к.

1407, представлявано от А.В.Г. – изп.директор, иск против Л.Б.И., ЕГН **********,***, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 9939/18г. на ВРС за заплащане на сумата от 486.11лв. (четиристотин осемдесет и шест лева и единадесет стотинки), представляваща дължима главница по Договор за паричен заем №********* от 12.08.2015г. и Договор за цесия от 28.07.2016г., сумата от 72.99лв. (седемдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 17.09.2015г. до 02.10.2015г., сумата от 30.21лв. (тридесет лева и двадесет и една стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 17.09.2015г. до 31.05.2018г., сумата от 238.53лв. (двеста тридесет и осем лева и петдесет и три стотинки), представляваща такси за периода от 17.09.2015г. до 02.10.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението в съда на 25.06.2018 год. до окончателното изплащане на вземането, на осн.чл.422 ГПК.

В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на материалния и процесуален закон. Твърди се, че правните изводи на съда противоречат на закона и съдебната практика. Съдът неправилно приел, че по делото не е установено съществуване на вземане за ищеца спрямо Л.Б.И. въз основа на договора за цесия както, че вземането е изискуемо. Съдът неправилно приел, че вземането на Провидент Файненшъл България ООД, цедирано на ищеца спрямо последния не е индивидуализирано в договора за цесия. По делото са били представени доказателства, от които се установява, че вземането на Провидент Файненшъл България по договор за кредит от 12.08.2015г., сключен с Л.И. е предмет на цесията от 28.07.2016г. в полза на настоящия ищец. В приложеното по делото удостоверение, издадено от цедента, се установява както длъжника по вземането, така и размера и основанието. Въззивникът счита, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е коментирал прието по делото доказателство – цитираното по-горе удостоверение. Независимо от това, въззивникът твърди, че в приложение №1 към договора за цесия се съдържат достатъчно индивидуализиращи данни. Оспорва се и извода на съда, че от договора не била видна волята на страните по него тъй като имало заличени текстове. Твърди се, че същите отразяват финансова информация и в този смисъл представляват търговска тайна поради което са били изтрити в представения препис. Освен това се твърди, че ответникът не е правил възражения за нищожност на договора за цесия, а евентуално за непораждане действието му или прекратяването му. Оспорва се и извода на съда, че длъжникът не е уведомен за извършената цесия преди подаване на заявлението. Твърди се, че особения представител не може да се позовава на липса на връчване съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД. Длъжникът сам се е поставил в невъзможност лично да получи съобщението –уведомлението за цесията като е променил адреса си без да регистрира промяната и без да уведоми кредитора си.

Същия няма и регистриран трудов договор. Поради това връчването му е извършено съгласно чл.47, ал.5 ГПК. Уведомление е направено и в процеса на водене на делото, което следва да бъде отчетено от съда съгласно чл.235, ал.3 ГПК.

Евентуално, въззивникът твърди, че връчване на уведомление е извършено на представител на длъжника, какъвто се явява особеният представител. /цит.съд.практика на ВКС/ Аналогично, въззивникът се позовава и на редовно връчване уведомлението за предсрочна изискуемост на вземането, предмет на цесията, чрез особения представител.

Поддържа се отмяна на обжалваното решение и вместо това уважаване на иска с правно основание чл.422 ГПК. Претендират се сторените по делото разноски за две инстанции, вкл. ю.к. възнаграждение в размер на 150 лева, а така също и разноските в заповедното производство.

В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище по ВЖ на ответника Л.Б.И. чрез особения представител, назначен от съда, адв.А.А., за неоснователност на жалбата. Твърди се, че представените от ищеца приложение и удостоверение били надлежно оспорени от проц.представител на ответника. Оспорена е верността и автентичността им.

Твърди се, че приложение №1 към договора за цесия не е представен в цялост.

Оспорен е и самият договор за цесия. Твърди се, че представеното по делото удостоверение няма достоверна дата и е изцяло изготвено за нуждите на процеса. Поради това се твърди, че ищецът не е установил релевантните за спора факти. Не се споделя виждането на въззивника, че е редовно извършено уведомяване за цесията както и за изискуемост на вземането на особения представител. Твърди се освен това, че не са ангажирани доказателства за съобщаването на цесията от цедента на длъжника, каквото е изискването на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Излага се, че още с отговора на исковата молба ответникът е претендирал задължаване на ищеца да представи месечни отчети за извършеното събиране на вземането за установяване евентуално извършени плащания, но такива отчети не са представени от ищеца.

Претендира се оставане без уважение на жалбата ведно с присъждане разноски на въззиваемата страна.

В съдебно заседание не се явява представител на въззивника ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, но с докладвана от съда писмена молба се поддържа жалбата на изложените основания.

В молбата е обективиран и списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание се явява особеният представител адв.А., който поддържа отговора на жалбата.

За да се произнесе по спора въззивният съд констатира, че производството е било образувано пред РС-Варна по искове на „Фронтекс интернешънъл”ЕАД, против Л.Б.И., ЕГН **********, за установяване по реда на чл.422 ГПК вземане на ищеца по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №9939/18 г. на ВРС за заплащане на: сумата от 486.11лв. (четиристотин осемдесет и шест лева и единадесет стотинки), представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № ********* от 12.08.2015г. въз основа на извършено прехвърляне на вземането с Договор за цесия от 28.07.2016г., сключен между Провидент Файненшъл България ООД и Фронтекс Интернешънъл ЕАД; сумата от 72.99лв. (седемдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 17.09.2015г. до 02.10.2015г., сумата от 30.21лв. (тридесет лева и двадесет и една стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 17.09.2015г. до 31.05.2018г., сумата от 238.53лв. (двеста тридесет и осем лева и петдесет и три стотинки), представляваща такси за периода от 17.09.2015г. до 02.10.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението в съда – 25.06.2018 год. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че вземането на цесионера –заявител произтича от Договор за потребителски кредит № ********** от

12.8.2005год., сключен между „Провидент

Файненшъл България“ООД и Л.Б.И., което вземане е прехвърлено на заявителя с договор от 28.7.2016 год. Твърди се, че длъжникът е уведомен за извършената цесия по реда на чл.99, ал.4 ЗЗД. Крайният срок за изпълнение на договора е настъпил на 02.10.2015г. тъй като първата неплатена вноска е с падеж 17.9.2015г. Към датата на подаване на заявлението се твърди неизпълнение на част от задължението за главница, договорна лихва, обезщетение за забава и неизплатената част от дължимите такси съгласно условията на договора. Твърди се предявяване на иска съобразно условията на чл.422 ГПК при наличие на предпоставките – издадена заповед, подадено възражение и упражнено право на иск в преклузивния срок.

В срока за отговор е постъпило становище на ответника чрез назначен от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК.

Същият оспорва предявеният иск като неоснователен. Възразява срещу иска и прави следните оспорвания: договорът за кредит е нечетлив, оспорва истинността на същия – наличието на подпис на кредитополучателя както и ръкописния текст в договора, за който се твърди, че е изпълнен от кредитополучателя; оспорва съдържанието на документа като твърди, че в клаузите, изискващи съгласие чрез задраскване /отбелязване/ на празно квадратче е извършено такова действие от трето лице, а не от кредитополучателя, което рефлектира върху правата му и представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП. Твърди, че кредитополучателят е бил информиран за условията на друг договор, а не на посочения в исковата молба както, че сумата не е предадена от кредитора. Оспорва претендираната такса от 238.53 лева, основанието на което е начислена като твърди и неговата неравноправност. Твърди, че не е налице уведомяване на кредитополучателя за извършената цесия и същата не е породила действие спрямо него. Оспорва съдържанието и истинността на приложение № 1 към договора, тъй като същият е представен със заличени клаузи. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията по договора за потребителски кредит. Твърденията са, че е налице неизпълнение на задълженията за плащане към 19.8.2015г., а исковата молба е подадена на 04.9.2018г. като към тази дата е изтекъл тригодишният давностен срок за периодичните платежи.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед наведените оплаквания в жалбата и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът прецени, че ВЖ е постъпила в преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване акт, подадена е от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен представител, поради което намира същата за допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. При тази преценка съдът заключава, че обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, допустимо е като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни процесуални предпоставки.

По отношение правилността на съдебното решение, съобразно чл.269, ал.1, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност и противоречие с материалния и процесуалния закон.

Решението на РС се обжалва изцяло.

Пред настоящата инстанция не е правено искане и не са събирани допълнителни доказателства. Не са наведени и нови твърдения и доводи от страните.

Не се спори, че са налице специалните изисквания за допустимост на иска с правна квалификация чл.422 ГПК – издадена заповед за изпълнение на парично задължение по заявление на цесионер по ЧГД №9939/2018г. на 9 състав на ВРС; връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК, подадена в срок искова молба за установяване вземането на заявителя.

Именно поради този начин на връчване на длъжника е назначен особен представител, който представлява длъжника и във въззивното производство.

От събраните доказателства се установява, че между Провидент Файненшъл България ООД и Л.Б.И. е сключен Договор за потребителски кредит №*********/12.08.2015г. за сумата от 500 лева с допълнително уговорени такса за оценка на досие в размер на 25 лева, общ размер на фиксирана лихва от 98.62 лева /31.82%/ и ГПР от общо 48 %. В договора, приложен в оригинал на л.86 и сл. по делото, е уговорена с поставяне на „х” в празно поле и такса от 391.49 лева „Кредит у дома”. Уговорено е, че кредитополучателят дължи общо сумата от 1015.11 лева, която включва предоставената сума ведно с ГПР както и таксата по услугата „Кредит у дома”, която сума следва да бъде заплатена на 60 седмични равни вноски от по 16.92 лева, а последната в размер на 16.83 лева. Първото плащане по договора се дължи на 19.08.2015г.