Решение № 1503 от 18.05.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1503 гр. Варна, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20213110107238 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от СТ. Г. ИВ., ЕГН:********** срещу Г. Д. АТ., ЕГН **********, Е.К., ИЛ. К. ИЛ., ЕГН **********, М. К.

П., ЕГН **********, АН. В. ИЛ.а, ЕГН **********, КР. Г. ИЛ., ЕГН ********** и В. Г. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове по чл.124 ГПК за признаване за установено, че СТ. Г. ИВ. е собственик на - 1/7 /една седма/ идеална част по отношение на Г. Д. АТ., ЕГН ********** -3/84 / три осемдесет и четири/ идеални части по отношение на Е.К. Г. , ЕГН:

**********

-3/84 / три осемдесет и четири/ идеални части по отношение на ИЛ. К. ИЛ., ЕГН **********,

-3/84 / три осемдесет и четири/ идеални части по отношение на М. К. П., ЕГН **********,

-1/84 / една осемдесет и четири/ иделани части по отношение на АН. В. ИЛ., ЕГН **********,

-1/84 / една осемдесет и четири/ иделани части по отношение на КР. Г. ИЛ., ЕГН ********** и

-1/84 / една осемдесет и четири/ иделани части по отношение на В. Г. К., ЕГН ********** от правото на собственост върху следния недвижим имот - АПАРТАМЕНТ №8 /осми/ с административен адрес: гр. Варна, община Варна, Варненска област, ж.к.“****, вход ***/***/, етаж *** с идентификатор *******/ по КККР, одобрени със заповед РД-1854/16.05.2008г. на Изпълнителен Директор на АГКК, находящ се в сграда 4 /четири/, която сграда е построена в ПИ с идентификатор ****/****/, състоящ се от: коридор, стая, кухня, баня-тоалет, килер и балкон, със застроена площ 42, 40 /четиридесет и две цяло и четиридесет стотни/ кв.м., при граници: на същия етаж-сам. обекти с идентификатори №№ ***под обекта – сам. обект с идентификатор № *** над обекта-сам. обект с идентификатор ***, заедно с принадлежащото му избено помещение, без посочен номер в документа за собственост/, с полезна площ 3,36 /три цяло и тридесет и шест стотни / кв.м.. при граници, по документ за собственост: от двете страни коридор, изба на ап. №***и тревна площ, както и 0,5114% /нула цяло пет хиляди сто и четиринадесет десетохилядни процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от 1 терена на който е застроен жилищния блок, съставляващ ПИ с идентификтор № *** които идеални части са придобити на основание давностно владение, осъществявано в периода от 16.12.2010 г. до 21.05.2021 г. /предявяване на настоящата искова претенция/.

Ищецът твърди, че процесният имот бил закупен през 1990 г. от И*** / негова баба/, но със средства на майка му М*** След смъртта на ***собствеността върху имота се прехвърлила върху наследниците й по закон *** И.а – дъщеря, ***а – дъщеря, *** А. – син, Г. Д. АТ. – син, *** Г. – дъщеря, *** А.а – дъщеря и ***– дъщеря, като всеки от тях придобил по 1/7 ид.ч. от правото на собственост. Сочи се, че фактическа власт върху имота са упражнявали М*** и нейното семейство. С договори за дарение А***, ***А.а, *** А. в периода от 1999 г. до 2010 г. прехвърлили притежаваните от тях идеални части на ***а, с оглед на което и на основание наследяване и дарение тя станала собственик на 5/7 ид.ч. от правото на собственост. Последната с договор за дарение от 16.12.2010 г. прехвърлила притежаваните от нея ид.ч. на ищеца С.И., като запазила за себе си за съпруга си право на ползване върху имота, докато са живи. В исковата молба се сочи, че владението на прехвърлените 5/7 ид.ч. е предадено в деня на сделката -16.12.2010 г., като оттогава ищецът упражнява непрестанно и спокойно фактическата власт върху целия имот. Сочи се, че ищецът владее притежаваните от ответниците – Г.А. като наследник на ***, а Е.К., ИЛ. К.

ИЛ., ЕГН **********, М. К. П., ЕГН **********, АН. В. ИЛ., ЕГН **********, КР. Г. ИЛ.,

ЕГН ********** и В. Г. К., ЕГН ********** като наследници на *** Г. 2/7 ид.ч. като свои също от 2010 г. явно, непрекъснато и спокойно. Излага се, че никой от ответниците не е владял имота и не притежава ключ за него. Твърди се, че през годините никой не е смущавал владението на ищеца и не е имал претенции към имота, въпреки че ответниците знаят, че ищецът владее имота. Излага се, че ищецът е извършвал преустройства, подобрения и ремонти в имота, тъй като го възприема като свой и е демонстрирал, че го владее за себе си.

В исковата молба се сочи, че след смъртта на майка му ***на 31.10.2019 г. имотът се ползва от бащата на ищеца. В уточнителна молба от 02.02.2022 г. се поддържа, че владението е осъществявано от ищеца лични и чрез трети за спора лица – неговите майка и баща. При изложеното се иска уважаване на предявените искове.

Ответникът Г.А. чрез назначения му особен представил адв. Ч. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва същия. Поддържа се, че предявения срещу него иск е допустим, но неоснователен. Изложени са доводи, че с оглед възникналата между страните съсобственост на основание наследяване, не са налице предпоставките за придобиване от страна на ищеца на процесния имот по давност, тъй като той не е манифестирал намерението си да владее идеалната част от правото на собственост на ответника като своя. Иска се отхвърляне на иска.

Ответниците Е.К., ИЛ. К. ИЛ., ЕГН **********, М. К. П., ЕГН **********, АН. В.

ИЛ., ЕГН **********, КР. Г. ИЛ., ЕГН ********** и В. Г. К., ЕГН ********** не са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.131 ГПК.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Представен е договор за продажба на недвижим имот държавна собственост по реда на Наредбата за държавните имоти от 20.12.1990 г., по силата на който *** е придобила ап.8, в гр. ****/ процесния имот/.

Видно от представено удостоверение за наследници на *** се установява, че нейни наследници по закон са децата й ***И.а – дъщеря, ***А.а – дъщеря, *** А. – син, Г. Д. АТ. – син, *** Г. – дъщеря, ***А.а – дъщеря и *** – дъщеря , а ищецът *** И. е син на ***. От същото удостоверение за наследници се установява, че И*** Г. е починала на 08.02.2000 г. и е наследена от децата си ЕЛ. К. Г., ИЛ. К. ИЛ., М. К. П. и ***К. И., като последния е починал на 09.01.2014 г. и е бил наследен от ответниците АН. В. ИЛ., КР. Г. ИЛ. и В. Г. К..

От представени 3 бр. нотариални актове, обективиращи договори за дарения се установява, че А***, *** ****А.а, Й****А. са дарили на сестра си ***, всеки от тях притежаваната от него 1/7 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот.

Видно от Нотариален акт за дарение акт ***. се установява, че на същата дата *** е дарила на сина си СТ. Г. ИВ.а собствениците 5/7 ид.ч. от правото на собственост върху имота.

По искане на ищеца са разпитани двама свидетели в режим на довеждане.

Свид. К***, който се познава със ***и семейството му от началото на 90-те години се 2 установява, че знае че ***е прехвърлила през 2010 г. всички ид.ч. Сочи, че до 2010 г. в апартамента са живяла ***и съпруга й ***, като ***е ходел на гости, тъй като е живеел в Стара Загора, а след прехвърлянето през 2010 г. майката и бащата на ****му дали ключовете и му казали „Вече ти ще разполагаш с цялото жилище“. Разказва, че от 2011 г.

***започнал да прави ремонт на апартамента—смяна на ВиК инсталации, поставяне на теракот и фаянс, ремонт на банята, а в последствие и във всички други стаи вкл. със смяна на дограмата и обзавеждане с нови мебели. Излага, че в апартамента и до момента живее бащата на ****– ****, а ***идва за месец-два през лятото, както и по един –два пъти на месец-два да види апартамента. Сочи, че след прехвърлянето на имота през 2010 г.

***сменил ключалките. Сочи, че ***е направил ремонт на целия апартамент и счита целия за свой собствен, като никой от семейството на ***не му е споделял и той не знае някой да е идвал да се противопоставя на ремонтите или да си търси части от имота. Излага, че той знае, че апартамента е само на ***. Свидетелят излага, че извършва дребни ремонти в апартамента и подпомага ***с като му пазарува и го посещава по 2-3 пъти в месеца.

Свид. Т*** излага, че познава ***от 1990 г. и знае, че е придобил процесния имот от майка си през 2010 г., преди който момент апартамента е ползван от ***и родителите му.

Излага, че през 2010 г. майката на ***му предала изцяло имота, казала му „давам ти ключовете, сега вече ти владееш имота“. Сочи, че след 2010 г. в имота живеят ***и баща му, като ****сменил ключовете след прехвърлянето на апартамента от майка му. Сочи, че ***извършил ремонт в апартамента- в кухнята, банята, сменил дограмата. Уточнява, че през годините ***през месец е във Варна, лятото – постоянно, но иначе живее в Стара Загора, а баща му постоянно живее в апартамента във „Възраждане“. Излага, че е близка със сестрата на ***и посещава имота по 2-3 пъти в месеца. Излага, че другите съсобственици са знаели, че ***прави ремонти, като тя контактува с вуйчо му *** и леля му ***, които са идвали в процесния имот и са й казвали, че всички лели и чичовци по майчина линия са се разбрали апартамента да остане за ****. От ****знае, че останалите съсобственици са идвали в гр.

Варна, знаят, че ***прави ремонт, но никой не е имал претенции. Сочи, че апартамента е платен първоначално от майката на ***, а само е записан на името на баба му. Излага, че ***и баща му ползват целия апартамент и ***го възприема като свой собствен.

При така установена фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Предявени са положителни установителни искове по чл.124 ГПК. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и с оглед на конкретните твърдения и възражения на страните доказателствената тежест се разпределя, както следва: в тежест на ищеца е да установи, че е придобил право на собственост върху процесния имот на въведеното основание, а именно в давностно владение в сочения период т.е осъществявана явно, спокойно и непрекъснато фактическа власт в период от поне 10 години с намерение за своене.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/2012 г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2012 г. на ОСГК, ВКС при спор за придобиване по давност на съсобствен имот / какъвто е конкретния казус, с оглед събраните доказателства за придобиване на имота от общ наследодател на страните/ от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение чрез извършване на действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.

Дали ищецът е извършил действия с които да минифестира обръщането на държането във владение се определя във всеки конкретен случай в зависимост от събраните доказателства. За да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на 3 досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.

Тази промяна на намерението трябва да намери външна изява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на останалите съсобственици или владелци, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин /решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г., ВКС, І г. о., решение № 115/28.10.2016 г. по гр. д. № 977/2016 г., II г. о. /Тези действия следва да са такива, които преценени в съвкупност, представляват по съдържание действия на изключителен собственик. /в този смисъл е и т. 1 от ПП-6-74 / Р № 381/25.10.2010 г. гр. д. № 37/2010 г. ІІ гр. о. Те трябва да са такива, че да отричат правата на останалите съсобственици. /Р № 381/25.10.2010 г. гр. д. № 37/2010 г. ІІ гр. о. /Определение № 301 от 9.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 712/2020 г., I г. о., ГК По настоящото дело се установява, че ищецът заедно с родителите се е ползвал имота от неговото придобиване от неговата баба ***, а след смъртта на майка му имотът е фактически обитаван от бащата на ищеца и ищеца при пребиваването му в гр. Варна. При тези данни, съдът намира, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота. По отношение на манифестиране на промяна на намерението от държане на идеалните части на останалите съсобственици във намерение за своене за себе си, съдът намира, че по делото са събрани гласни доказателства, които да обусловят извод, че такова е извършено. От събраните по делото свидетелски показания, на които съдът дава вяра, доколкото са депозирани от лица с непосредствени впечатления, базирани на дълготрайно познанство с ищеца и семейството му, които от друга страна нямат интерес от изхода на спора, доколкото той не би се отразил благоприятно на тяхната правна сфера, се установява, че след прехвърляне на ид.ч. притежаващи от ****на ***, последният е започнал да ползва освен прехвърлените му части и останалите 2/7 ид.ч. от имота, като още през 2010 г. е сменил ключалката на жилището. Показанията и на двамата свидетели си кореспондират по отношение извършването на страна на ***на основен и цялостен ремонт на жилището в продължение на години след сделката от 2010 г.