Решение № 810 от 17.07.2023, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 810 гр. Перник, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20221720100146 по описа за 2022 година

Производството е по указания дадени с Определение № 531 от 14.06.2023г. на въззивния съд по в.гр.дело № 355/2023г. – за продължаване на съдопроизводствените действия

С решение № 1391 / 19.12.2022 с характер на определение по гр.дело № 146 / 2022г. по описа на ПРС е било прекратено производството по делото, образувано по искова молба на

„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу

Д. М. Т. ЕГН ********** гр.П. ул.П. К. бл.** * ет.* ап.** И чрез адв.В. М. за признаване за установено в отношенията между страните, по реда на чл.422 вр.415 ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата 4828.94лв. от която: сумата 2500лв. неизплатена главница по Договор за заем между ответника и М. КРЕДИТ АД от 25.09.2020 – М. Кредит № 9012-00034978 сумата 581.24лв. договорна лихва за периода 01.11.2020-01.10.2021г. сумата 1628.04лв. сума по договор за допълнителни услуги за периода 01.11.2020-01.10.2021 сумата 78.29лв. лихва по договор за заем за периода 02.11.2020- датата на заявлението по чл.10 ГПК-04.10.2021г. сумата 41.37лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 02.11.2020- датата на заявлението по чл.10 ГПК-04.10.2021г.

1 законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.10 ГПК04.10.2021г до окончателното изплащане на сумата разноските по установителния иск и по заповедното производствоза които суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5207/2021 г. по описа на Районен съд Перник.

Обосновава активната процесуална и материална легитимация като цесионер съгласно Приложение 1 от 10.02.2021 г., подписано към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 16.01.2015., по силата на което е придобил процесното вземане от „М. кредит“ АД. Допълва, че ответникът е надлежно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Твърди, че в негова полза е учредено пълномощно да извърши съобщаването на цесията, поради което е изпратил уведомление в горния смисъл, но е върнато от съответния куриер като непотърсено.

Прави изявление за съобщаване на цесията с връчване на исковата молба и приложенията към нея.

Конкретно сочи, че:

-на 25.09.2020 г. между „М. кредит“ АД и ответника е сключен Договор за заем между ответника – М. К. № 9012-00034978 .

-Размерът на предоставения с този договор кредит е 2500 лева, - следвало да бъдат изплатени на 12 равни месечни вноски в размер 256.77лева всяка, с дата на първа погасителна вноска 01.11.2020 г.

-общ размер сума за връщане е 3081.24лв.

-ответникът е подписан и Договор за допълнителни услуги като дължал плащане на пакета им – 1628.04лв. на 12 броя равни мес.вноски всяка от по 135.67лв. при първа погасителна вноска 01.11.2020

С оглед моли съда да признае за установено, че в негова полза съществуват горепосочените притезания.

Претендира разноски.

Ответникът, чрез адв.В.М. - депозира отговор в срок.

В защитната си теза поддържа, че искът е недопустим – липсва идентичност между Заповедта за изпълнение , респективно заявлението и предявения установителен иск – относно сумите по двете

Позовава се на съдебна практика.

На второ място Намира договора за заем за нищожен по отношение уговорения ГПК 48.90% и на основание чл.26 ал.1 п.3 ЗЗД- клаузата на чл.2 от ДоговораНамира договора за недействителен, поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК – липсвала ясно записана методика за изчисляване на ГПР, както и относимостта на фиксирания лихвен процент към ГПР.

Намира за нищожна клаузата за допълнителни услуги като противоречаща на ЗЗП и ЗПК, както и се поддържа, че тази клауза е сключена при липса на съгласие.

С оглед на изложеното моли съда да прекрати производството като 2 недопустимо, респективно да отхвърли предявените искове като неоснователни.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозирана е писмена молба, с която поддържа така предявените искове.

Ответникът се представлява, като оспорва исковете и поддържа възраженията си изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта :

Видно от ЗИПЗ № 1845/05.10.2021-съдът е издал заповедта по чл.410 ГПК за сумата 2500лв. неизплатена главница по Договор за заем между ответника и М. КРЕДИТ АД от 25.09.2020 – М. Кредит № 9012-00034978 сумата 581.24лв. договорна лихва за периода 01.11.2020-01.10.2021г. сумата 78.29лв. лихва по договор за заем за периода 02.11.2020- датата на заявлението по чл.10 ГПК-04.10.2021г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК- 04.10.2021г до окончателното изплащане на сумата както и за сумата 62.78лв.държ.такса и

32.50лв.юк.възнаграждение

За посочените суми ЗИПЗ е влязла в сила.

С влязло в сила Разпореждане № 6032 по чгд №05207/2021 по същото чгд. по описа на ПРС-заявлението е било отхвърлено за следните суми : сумата 1628.04лв. сума по договор за допълнителни услуги за периода 01.11.2020-01.10.2021 сумата 41.37лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 02.11.2020- датата на заявлението по чл.410 ГПК-04.10.2021г. като са дадени указания на заявителя да предяви осъдителен иск за вземането си в тази част

В законовия срок заявителят е предявил искова молба –установителен иск за всички гореизброени суми , а не – както се посочи – осъдителен иск за сумите които са били отхвърлени.

Поради това и указанията на въззивния съд са за даване указания на ищеца да обоснове правния си интерес от търсена установителна защита за сумите сумата 1628.04лв. сума по договор за допълнителни услуги за периода 01.11.2020-01.10.2021 сумата 41.37лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 02.11.2020- датата на заявлението по чл.10 ГПК-04.10.2021г.

Съдът е дал указания на АСВ ЕАД в горния смисъл, като в срока, с молба от 3

13.07.2023г. същите са заявили, че не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за вземанията, за които не е издадена ЗИПЗ по чгд № 5207/ 2021г. по описа на ПРС, и че сумите са били претендирани в ИМ поради допусната техническа грешка.

При това положение, следва да се приеме, че поради липса на правен интерес производството по настоящето дело следва да се прекрати по отношение на следните суми : сумата 1628.04лв. сума по договор за допълнителни услуги за периода 01.11.2020-01.10.2021 сумата 41.37лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 02.11.2020- датата на заявлението по чл.10 ГПК-04.10.2021г. тъй като за същите не е предявен осъдителен иск, каквито са били указанията на заповедния съд, и до момента, а е бил предявен установителен иск, за който се уточни с нарочна молба о т13.07.2023г. от ищците , че липсва правен интерес.

При това положение, следва да се приеме, че в тази част искът се явява недопустим,поради липса на правен интерес , поради което и да се прекрати производството по делото .

В останалата част - ищците искат да се признае за установено, че ответникът им дължи: сумата 2500лв. неизплатена главница по Договор за заем между ответника и М. КРЕДИТ АД от 25.09.2020 – М. Кредит № 9012-00034978 сумата 581.24лв. договорна лихва за периода 01.11.2020-01.10.2021г. сумата 78.29лв. лихва по договор за заем за периода 02.11.2020- датата на заявлението по чл.10 ГПК-04.10.2021г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК- 04.10.2021г до окончателното изплащане на сумата както и за сумата 62.78лв.държ.такса и

32.50лв.юк.възнаграждение

Видно от представените доказателства- анекси към Договора за цесия – се установява, че към датата на подписване на Приложение № 1 от 10.02.2021 не е бил валиден Рамковия договор за цесия от 16.01.2015г. тъй като същият е удължен с Анекс от 14.01.2019 до 22.01.2022 и последващо удължаване с Анекс от 21.02.2020 когато вече е било прекратено действието на рамковия договор изтекъл 22.01.2020 и в срока на действие не е бил подписан анекс, а това е било сторено в по-късен момент.

На второ място – на осн. чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД клаузата на чл.2 от Договора за заем ес явява нищожна – тъй като е уговорен ГПР 48.90% което противоречи на принципите на справедливост и равнопоставеност на договарящите в облигационното правоотношение.

В този смисъл е налице огромна съдебна практика

Следователно, нищожни уговорки не произвеждат действие, и следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните, следователно такова задължение не е възникнало за ответника.

Договореното по Договор за допълнителни услуги , съгласно чл.10 а ал.2 ЗПК 4 също се явява нищожно поради следните причини: тези такси прикриват допълнителни плащания които са печалба за кредитора, и са прикрити допълнителни разходи по кредита.

При това положение, съдът приема за установено, че ответникът дължи само главницата със законнаат лихва до оконачетлното й изплащане.

Съгласно приетата по делото СИЕ, ответникът дължи главница в размер 2500лв. както и законната лихва за забава върху главницата – в размер 107. 76лв. за периода 02.11.2020-04.10.2021, както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

Ищецът е претендирал разноски, но при този изход от спора такива му се дължат в размер :

104.31лв. разноски за д.такса по исковото производство 52.15лв. за д.такса по запов.производство

100лв.юк.възнаграждение в исковото производство

50лв.юк.възн. в запов.производство

Ищцовата страна дължи разноски на ответника в размер-550лв. адв.разноски за отхвърлителната и прекратителната част

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 и

Д. М. Т. ЕГН ********** гр.П. ул.П. К. бл.** * ет.* ап.** И чрез адв.В. М. по реда на чл.422 вр.415 ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата 2500лв. неизплатена главница по Договор за заем между ответника и М. КРЕДИТ АД от 25.09.2020 – М. Кредит № 9012-00034978 сумата 107.76лв. законна лихва върху главницата за периода 02.11.202004.10.2021, както и законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК04.10.2021г до окончателното изплащане на сумата като за разликата до пълния предявен размер сумата 581.24лв. договорна лихва за периода 01.11.2020-01.10.2021г. сумата 78.29лв. лихва по договор за заем за периода 02.11.2020- датата на заявлението по чл.410 ГПК-04.10.2021г. ведно законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.10 ГПК5 04.10.2021г до окончателното изплащане на сумата