Решение № 1985 от 05.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1985 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20261110201193 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Е. И. срещу Наказателно постановление /НП/ №25-4332028533/ 07.11.2025г. издадено от началник сектор към СДВР ОПП, с което на жалбоподател е наложена глоба в размер на 100 лева /51, 13 евро, на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП и отнемане на 8 контролни точки.

В жалбата се отправя се искане за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано.

Оспорва се установената фактическа обстановка и както и липса на доказателства за твърдяно нарушение.

Жалбоподател е нередовно призована, не е открита на адрес посочен в жалбата.

Въззиваема страна е редовно уведомена, не се явява. Представила писмено становище, в което взема отношение по същество. Моли да се потвърди обжалваното НП, моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна се установи:

1

В гр.София по улица Ерусалим на дата 28.09.2025г.,с посока на движение от бул. Андрей Сахаров, към улица Митрополит серафим Сливенски, до блок 40, жалбоподателят е управлявала лек автомобил ",,***''" с рег. № ,,***'' и използвала мобилен телефон без наличието на устройство, позволяващо употребата му без участието на ръцете, с което е нарушил чл. 104а ЗДвП.

За това на 28.09.2025г.е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 4624803 от Д. Г. – полицай при 07 РУ-СДВР, в присъствието на свидетел очевидец А. С.. В АУАН е отразено, че след съставянето му препис от същия е бил връчен на жалбоподател, и е отбелязано, че няма възражения. Такива са постъпили пред наказващия орган в установения седмодневен срок.

Въз основа на съставения АУАН, е издадено атакуваното НП №25-4332-028533/ 07.11.2025г., с което на жалбоподател е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева /51, 13 евро, на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП и отнемане на 8 контролни точки.

По делото са приобщени – справка – картон, издадена от МВР ОПП СДВР относно извършени нарушения по ЗДвП; копие от Заповед № 513з- 7806 от 30.07.2024г. издадена от Директора на СДВР, Заповед № 8121К-12547 от 12.09.20124г. издадена от министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121з- 1632 от 02.12.2021 г. от министъра на вътрешните работи за определяне на длъжностни лица да съставят актове за установяване на административни нарушение, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП. Така изложената фактическа обстановка е установена въз основа на събраните доказателства.

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по силата на чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП във връзка със Заповед № 513з- 7806 от 30.07.2024г. издадена от Директора на СДВР, Заповед № 8121К-12547 от 12.09.20124г. издадена от министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121з- 1632 от 02.12.2021 г. от министъра на вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.

3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

Съдът констатира нарушения на процесуалния закон от категорията на съществените, които са от такова естество, че послужат като основание за отмяна на обжалваното НП.

В съставен АУАН е посочено кога, при какви условия и в какво се изразява нарушението –че при движение водачът е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо употребата му без участието на ръцете. Правилно е определена законната разпоредба, която е била нарушена виновно – чл. 104 А от ЗДвП. С цитираната норма на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Посочената като нарушена норма съответства на обстоятелствата, констатирани от органите на МВР. Докато в обжалваното НП е посочено, че водача е 2 нарушил разпоредбата на чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП, която касае какъв е размера на наказание за водач който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.

Разпоредбите на 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН са императивни и тяхното спазване е не само абсолютно условие за формална изрядност и законосъобразност на АУАН, респ.

Наказателното постановление, но са и гаранция за правото на защита. Изискванията им ще бъде изпълнени само тогава, когато са посочени всички съставомерни признаци на вмененото нарушение и те са максимално конкретизирани откъм фактически обстоятелства в съответствие с установеното по преписката към този момент и коректно посочване на законовите разпоредби които са били нарушени. Необходимо е наказателното постановление да съдържа освен фактическо описание на конкретното проявление на деянието в обективната действителност - обстановката, при която е било извършено, начинът и средствата за осъществяването му, но също така и нарушените законови разпоредби. В съответствие с горното съдът приема, че липсва изискуемото се ясно, точно и конкретно формулиране на нарушената законова разпоредба, като по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение по отношение описанието на нарушението в АУАН и в наказателното постановление. В конкретният случай в съставен АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.104а ЗДвП, докато в издаденото НП се твърди, че жалбоподател е нарушил разпоредбата на чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП. Неправилната правна квалификация на нарушението намерила отражение в издадено НП винаги води до необходимост от отмяна на наказателното постановление, тъй като нарушава императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН и затруднява правото на защита на привлечения към административна наказателна отговорност. Констатира се противоречие на обжалваното НП с материалния закон. От събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства безспорно се установява извършването на посоченото в НП нарушение на чл. 104а ЗДвП, но не и такова посочено в обжалваното НП, а именно посочена е като нарушена разпоредбата на чл. чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП. В процесния случай в НП са смесени два различни санкционни състава.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено като издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.

Съдът не дължи произнасяне по направени разноски от страна на жалбоподател, тъй като такова искане не е било направено.

На основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление /НП/ №25-4332-028533/ 07.11.2025г. издадено от началник сектор към СДВР ОПП, с което на жалбоподател е наложена глоба в размер на 100 лева /51, 13 евро, на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 183, 3 ал.4, т.6 от ЗДвП и отнемане на 8 контролни точки.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4