Решение № 273 от 11.05.2021, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 280/2021
- Вид
- Решение № 273
- Подписан
- 11.05.2021
- В сила
- 27.05.2021
- Състав
- Елисавета Радина
Цитирани разпоредби
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 18 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 119 · Кодекс на труда
- чл. 1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 63 · Кодекс на труда
- чл. 66 · Кодекс на труда
- чл. 66, ал.3 · Кодекс на труда
- §1,т.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 273 гр. Пазарджик , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20215220200280 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ Д. 2020” ЕООД, ЕИК********, с адрес на управление: Обл.
Пазарджик, общ.Пазарджик, гр.Пазарджик, ул.”М., представлявано от управителя Д. С. Д. против НП № 13-002447/27.01.2021г. на директора на Д”ИТ” - гр. Пазарджик, с което на дружеството е наложена на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лева.
С жалбата се изразява недоволство от атакуваното НП и се иска отмяната му с твърдения за нарушения на материалния закон.
Това становище се поддържа и в с.з. чрез писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя на базата на неоспорени факти по акта и нарушението, но твърдян погрешен правен извод относно субекта , обладаващ качеството на работодател.
Ангажирани са доказателства в подкрепа на искането. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, настоява да се потвърди НП, претендира юрисконсулско възнаграждение.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по 1 отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
На 05.10.2020г. между св. М. и ООД „С.Д.Г.“ Пазарджик бил сключен трудов договор 78/05.10.20г. ( л.9) , за което на следващия ден 06.10.20г. , към 16.37.05ч.. било надлежно изпратено уведомление до НОИ ( л.8).
С трудовия договор М. приемала да изпълнява длъжността „помощник кухня в заведение за бързо хранене, в отдел ЕООД С.Д.Г.“.
На 14.10.20г. в заведение за бърза закуска „GREEN APPLE“, находящ се на ул. „Черни връх“ 3 била извършена проверка от инспектори при Д“ИТ“ Пазарджик – В. Д. и св.Т. Д, , а на 16 октомври от колегата й Ст. Георгиева . Инспекторите установили на място в обекта престира труд св. М., която лично се представила като помощник-готвач . Същата попълнила предоставена декларация ( л. 27), в която отразила, че от „05.10.2020г. работи като помощник-готвач в ООД „С.Д.Г.“ , от 8ч- до 17ч. , 1 час- почивка , 2 почивни дни , 610 лв.- възнаграждение“.
Проверката продължила като документална в сградата на Дирекцията на 21 и 23 октомври 2020г. по изискани документи относно трудово-правни отношения с наети лица и спазване на правилата за безопасни и здравословни условия на труд ( БЗУТ). Такива документи били изискани от двете дружества С.Д.Г. ООД и ЕООД „Д. 2020“, предвид попълнените данни в декларациите от заварените лица, че полагат труд за С.Д.Г. ООД и доколкото при проверката била представена книга за инструктажа, чиято титулна страница отразявала като предприятие, в което се осъществява дейността ЕООД „Д. 2020“ (л.52).
Не били представени документи за сключен трудов договор между дружествожалбоподател и М.. Поради това и като приела, че последната към момента на фактическата проверка- 14.10.20г. в посочения обект: заведение за бърза закуска „GREEN APPLE“ е престирала труд в полза на дружеството-жалбоподател, св. Д, съставила против дружеството акт за нарушение на чл. 62, ал.2 вр. чл. 1, ал.2 от КТ.
Актът е съставен в присъствието на надлежен пълномощник св. А. Л. , надлежно предявен и с връчен препис.
Въз основа на него е издадено НП.
Претенциите против него са изцяло материално-правни, но всеобхватността на съдебния контрол задължава проверка и на процесуалната изправност на двата административни акта. Констативният и санкционният акт са издадени от компетентни органи в рамките на тяхната териториална и материална компетентност .
Съдържанието на акта и НП е съответно на нормативните изисквания . Отразени са всички обстоятелства по извършване на вмененото нарушение , които са елементи от 2 състава на правилно възприетата като нарушена норма на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
В рамките на дължимия цялостен контрол за процесуална изправност Съдът не констатира нарушение, което да засяга правото на защита и възможността за осъществяване на настоящата ревизия за законосъобразност.
По същество, фактите не са спорни и са установени от всички доказателствени източници, но те не обуславят извод за процесното нарушение, какъвто неправилен извод са направили контролния и наказващия орган и са го манифестирали с издадените от тях актове.
На първо място следва да се отрази, че няма спор по възприетите фактическите констатации, а и те следват от всички гласни и писмени доказателства ( показанията на разпитаните свидетели, участвали в различно качество в проверката, писмените такива – договори , справки, споразумение, протоколи от проверка и за сертификация, информация от НАП . От всички тези източници несъмнено следват тези факти: св. М. ( виж показанията й на л. 59, гърба) на 14.10.2020г. е престирала труд като помощник готвач в заведение за бързо хранене „Грийн ейпъл“ .
Спорът по делото е относно факта в чия полза е престиран труда, респ. кой е работодател на М.. Този факт обаче също е несъмнено установен – той следва от представения трудов договор и своевременното надлежно уведомяване на НОИ за сключването му в изпълнение на чл. 63 от КТ . На 05.10.2020г. между св. Минчева и ООД „С.Д.Г.“ Пазарджик бил сключен трудов договор 078/05.10.20. - виж л.9 , за което на следващия ден 06.10.20г-.. било надлежно изпратено уведомление до НОИ – л. 8 Трудовият договор е сключен по свободната воля на двете страни по него, постигнали доброволна уговорка по задължителните му елементи (чл. 66 КТ- място и характер на работа и трудово възнаграждение) . Така, между свидетеля като работник и това дружество ООД „С.Д.Г., въз основа на трудовия договор е възникнало трудово правоотношение със страни работник – Минчева и дружеството като негов работодател по смисъла на легалната дефиниция на това понятие ( §1,т.1 от ДР на КТ) като юридическо лице, което е наело работната му сила, за да я използва за изпълнение на договорената длъжност. И тези факти са несъмнени и няма нормативно установен административен или съдебен механизъм, който, при наличните данни, да позволи тяхното пренебрегване и игнориране.
Стана ясно (виж декларацията на М. , показанията й и тези на проверяващата), че мястото на работа ( по чл. 66, ал.3 КТ – седалището на предприятието гр. Пазарджик,ул.
„Иван Вазов“ ) и било различно от уговореното в договора, но това е довело до едно неизправно от формална гледна точка изменение на трудовото правоотношение ( което следва да е в писмена форма – чл. 119 КТ), но пък е резултат от волята на двете страни.
Работникът е имал право да откаже да изпълнява длъжността, за която не е имало надлежна ( писмена) уговорка -готвач и то на неуговорено място на работа ( на ул. „Черни връх“), но 3 данни по делото сочат, че той е приел тези изменения и е полагал труд според тях.
Важното е, че работникът е престирал труд в полза на работодателя си „С.Д.Г.“ ООД в рамките на възникналото въз основа на надлежно сключения трудов договор правоотношение.
Напълно ирелевантно в случая е, че този труд е полаган в търговски обект( процесното заведение за бързо хранене), в който търговската дейност е извършвана от друг правен субект – „Д. 2020“ЕООД, който факт не е спорен и е установен и в рамките на проверка на НАП ( л.62). Трудът си работникът е престирал на своя надлежен работодател „С.Д.Г.“ ООД, доколкото предмет на трудовия договор е самото полагане на труд, а не резултатът/ продуктът от него. Дали и как резултатът от този труд се ползва от работодателя – лично или се предоставя на друг субект за неговата търговска дейност, няма никакво значение за процесното нарушение, доколкото се засягат различен вид обществени отношения ( трудови и облигационни).
Независимо от последния извод, все пак ще се посочи, че съгласно предоставения договор за преотдаване под наем на нает недвижим имот ( л. 13) процесното заведение се ползва от двете дружества по ½ ра част. Поради това двете дружества са сключили и споразумението на л. 18 и сл. , което е с правно основание чл. 18 от ЗЗБУТ , според който когато един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място се използват от няколко предприятия или организации, работодателите съвместно по писмена договореност осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, информират се взаимно за рисковете при работа и координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове.
Уговорките в договора за подизпълнение ( л.17 ) касаят възникнали с него облигационни отношения между двете дружества и не засягат процесния спор, касаещ възникването на трудово-правни ( което е предмет на спора) . Но все пак ще се посочи, че този договор урежда производство от страна на „С.Д.Г.“ ООД на посочените в чл. 6 готови продукти ( краен продукт от труда - сандвич, фреш, дюнер и др. ), които са били изработвани чрез предоставената в полза на това дружество работна сила от неговите работници в рамките на надлежно възникналите между тях трудови правоотношения. А това, че С.Д.Г. ООД е предоставяло на друго юридическо лице - търговец продукта на ползвания от него труд, е ирелевантен за настоящия казус въпрос.
Трудово-правната връзка между „С.Д.Г.“ ООД и работника – св. М. е надлежно възникнала въз основа на напълно валиден и дори своевременно регистриран в НОИ трудов договор. Не съществува нормативен регулатор, уреждащ административен или съдебен ред, който да пренебрегне неоснователно както този договор, така и свободната воля на страните по него.
В този смисъл неправилно е решението на контролния орган, че договор, при това - за 4 престирането на същия труд и на същото място на работа, е трябвало да бъде сключен с друго юридическо лице „Д. 2020“ ЕООД.
Горното води до отмяна на НП и основателност на претенцията на дружествотожалбоподател за разноски за адвокатски хонорар ( л. 45) , против което следва да се приеме възражението за прекомерност ( по договор 400 лв., виж л. 63- юрисконсулт). Като се имат предвид броя на проведените съдебни заседания, обема на доказателствения материал разпитаните свидетели и обсъдените относими писмени доказателства възнаграждението следва да се присъди в размер– 200 лева.
С оглед изложените горе съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 13-002469/27.01.2021г. на директора на Д”ИТ” - гр.
Пазарджик, с което на „ Д. 2020” ЕООД, ЕИК********, с адрес на управление:
Обл. Пазарджик, общ.Пазарджик, гр.Пазарджик, ул.”М., представлявано от управителя Д. С. Д. е наложена на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА ДИТ Пазарджик - Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" гр. София да заплати на „ Д. 2020” ЕООД - Пазарджик, с ЕИК******** сума в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Пазарджик в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5