Решение № 3839 от 17.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3839 гр. София, 17.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря ДИАНА К. КЪНЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20261110210525 по описа за 2026 година

I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ОБЖАЛВАН Е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К №

12605661 от 10.11.2023г., с който за административно нарушение по състава на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП на Н. Ц.

Б., с ЕГН: ********** в качеството му на законен представител на ТД „Л.“ ЕООД, с ЕИК: ************* му е наложено административно наказание парична „глоба“ в размер на 25.56 (двадесет и пет евро и петдесет и шест евро цента) евро, с равностойност от 49.99 (четиридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) лева.

ТВЪРДИ СЕ, ЧЕ процесният електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения.

Релевират се подробни доводи и съображения за липсата на административно нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят Б., редовно призован, не се явява. Упълномощеният му процесуален представител излага допълнителни аргумента в подкрепа на депозираната въззивна жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА е редовно призована, но не изпраща представител. В подробна писмена защита изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по

1 фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА от 06.07.2026г. (по входящия й номер) е депозирана в законоустановения преклузивен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП от датата на връчването на ЕФ - виж лист 2 от СП (гръб) - като липсват запазени писмени доказателства за връчването на ЕФ (разписка), от процесуално легитимирана страна по законов ред; с обоснован и доказан правен интерес, срещу законов вид на санкционен акт по ЗАНН - електронен фиш, подлежащ на законов съдебен контрол пред родово, местно и функционално компетентен въззивен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

IV. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К № 12605661 от 10.11.2023г., с който за административно нарушение по състава на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП на Н. Ц. Б., с ЕГН: ********** в качеството му на законен представител на ТД „Л.“ ЕООД, с ЕИК: ************ му е наложено административно наказание парична „глоба“ в размер на 25.56 (двадесет и пет евро и петдесет и шест евро цента) евро, с равностойност от 49.99 (четиридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) лева.

Ползвател по договор за лизинг на МПС - товарен автомобил „Ивеко 50 Ц 35“ с рег. № *********** се явявал да е юридическото ТД „Л*“ ЕООД, с ЕИК: **********, чийто управител от 10.11.2023г. е жалбоподателят Н. Ц.

Б. на основание чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно заявление за регистрация в СДВР-ОПП с № ***********/02.03.2021г.

На 10.11.2023г. в 16:03 часа товарен автомобил „Ивеко 50 Ц 35“ с рег.

№ *********** се е движел в гр.София, по бул. „Ботевградско шосе“ до номер 475, с посока на движение от улица „Околовръстен път към улица „Челопешко шосе“ при законово ограничение от 50.00 км/ч за населено място, въведено на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП и съгласно изричен пътен знак В 26 преди пешеходна пътека (и съгласно писмото на Столична община на лист 76 от СП с представената транспортна схема, че инкриминираният пътен участък се намира в населено място), със скорост на движение от 70.00 км/ч или при превишение от 20.00 км/ч над допустимото и след приспадане на 3% толеранс в полза на водача. Нарушението е било заснето с АТСС “MD 1197“ мобилна система за видеоконтрол, проверена на 14.03.2023г., съгласно протокол № 022-СГ-ИСИС на БИМ, и считаща се за валидна до 13.06.2027г. съгласно Закона за измерванията. За установеното деяние е била изготвена снимка по клип от използваното техническо заснемащо устройство, 2 ежедневна форма за отчет и писмен протокол от 13.11.2023г. - на л.20 от делото.

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА СЕ УСТАНОВЯВА по еднопосочен начин и непротиворечиво от събраните по делото писмени доказателства, въз основа на които е издаден обжалваният електронен фиш, които съдът кредитира изцяло. Доказателствената съвкупност е пълна. Спорът е по правото, а не по фактите и/или доказателствата. С оглед липсата на противоречия или непълноти в доказателствения материал, съдът не следва да излага подробни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН по силата на основния принцип на формалната логика и тълкуването “per argumentum a contrario”.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

СЪДЪТ НАМИРА, с оглед събраните по делото доказателства, че правилно и законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност Н. Ц. Б., с ЕГН: ********** в качеството му на законен представител на ТД „Л*“ ЕООД, с ЕИК: *********, за това, че на 10.11.2023г. в 16:03 часа е управлявал товарен автомобил „Ивеко 50 Ц 35“ с рег. №********** НА, с който се е движел в гр.София, по бул.

„Ботевградско шосе“ до номер 475, с посока на движение от улица „Околовръстен път към улица „Челопешко шосе“ при законово ограничение от 50.00 км/ч за населено място, въведено на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП и съгласно изричен пътен знак В 26 преди пешеходна пътека (и съгласно писмото на Столична община на лист 76 от СП с представената транспортна схема, че инкриминираният пътен участък се намира в населено място), със скорост на движение от 70.00 км/ч или при превишение от 20.00 км/ч над допустимото и след приспадане на 3% толеранс в полза на водача.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения относно датата на издадения ЕФ и/или неговите реквизити. Останалите доводи от въззивната жалба според съда са неоснователни. Правилно е приложен материалния закон от административно-наказващия орган.

Нормата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице и/или е ползвано по договор за лизинг, сключено с ЮЛ като лизингополучател (аргументът е на съда), предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил физически управлението на моторното превозно средство. В конкретния случай, видно от справката от Централната база на КАТ, ползвател по договор за лизинг на МПС, с което е извършено нарушението е юридическото лице ТД „Л*“ ЕООД, с ЕИК: ********* , като законният представител на последното е ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н. Ц. Б., като лице, което е управлявало МПС към датата на нарушението.

В 14 (четиринадесет) дневен срок от връчване на електронния фиш жалбоподателят Б. не е представил в СДВР-ОПП писмена декларация с посочване на друго лице, което да е управлявало инкриминираният автомобил. Съдът не споделя доводите, че е било евентуално нарушено 3 правото на защита на жалбоподателя Б., според който не му е била предоставена възможност да подаде законовата декларация по ЗДвП. Следва да се отчете, че инициативата да подаде такава декларация е само от негова страна и се основава на личната му преценка. Липсва обратно доказване по делото, че евентуално друго лице е управлявало конкретното МПС. В случая, доказателствените материали са еднопосочни и те установяват, че жалбоподателят Б. е единствения автор на деянието. Правилна е преценката на наказващия орган, че се съставя електронен фиш. В този случай не се съставя АУАН съгласно ЗДвП.

РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА ВЪЗЗИВНИЯ СЪД НАМИРА, ЧЕ жалбоподателят Б. е осъществил от обективна страна състава на вмененото му в юридическа отговорност административно нарушение по основния състав по смисъла на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е управлявал процесният лек автомобил при законово ограничение от 50.00 км/ч за населено място, въведено на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП и съгласно изричен пътен знак В 26 преди пешеходна пътека (и съгласно писмото на Столична община на лист 76 от СП с представената транспортна схема, че инкриминираният пътен участък се намира в населено място), със скорост на движение от 70.00 км/ч или при превишение от 20.00 км/ч над допустимото и след приспадане на 3% толеранс в полза на водача.

Не е изтекла относителната погасителна давност за преследване на дееца на основание чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. чл.11 от ЗАНН. Давността би изтекла по този ред на 10.11.2026г. Давностният срок не е изтекъл. В тази връзка са неоснователни доводите в обратен смисъл от въззивната жалба.

ИЗПЪЛНЕНИ СА ПРЕДПОСТАВКИТЕ на материалния закон. Съдът намира нарушението за безспорно установено от показанията на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес, поради което съдът кредитира изцяло приложената по преписката снимка, както и останалия непротиворечив доказателствен материал.

ИЗВЪРШЕНОТО ОТ НАРУШИТЕЛЯ Б. административно деяние е съставомерно и от субективна страна, като то е реализирано при форма на вина пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че управлява МПС със скорост 70.00 км/ч при разрешена скорост от 50.00 км/ч в рамките на населено място, въведена с нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и съгласно писмото на Столична община на лист 76 от СП с представената транспортна схема, че инкриминираният пътен участък се намира в населено място, като е целял това негативно изменение на обективната действителност.

ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НАМИРА, ЧЕ деянието не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид (чл. 93, т. 9 НК). Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е 4 предвидил настъпването на каквито и да е било съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.

Следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението на моторни превозни средства с превишена скорост, застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици - причиняване на ПТП с увреждане на живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението. За да достигне до извод за неприложимост на разпоредбата на чл.

28 ЗАНН към конкретния случай, съдът съобрази и че се касае за превишение на скоростта с 20.00 км/ч., което не може да бъде определено като незначително, при което личността на жалбоподателя Б. се явява изключително висока по ЗДвП като водач на МПС в населено място.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, когато превишението е с от 11.00 км/ч до 20.00 км/ч включително, се наказва с глоба в размер на 25.56 (двадесет и пет евро и петдесет и шест евро цента) евро, с равностойност от 49.99 (четиридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) лева. До този размер следва да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Б.. Доколкото глобата е в абсолютно определен размер от 50.00 лева, излагането на съображения досежно нейната индивидуализация се явява безпредметно.