Определение № 702 от 21.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 702 гр. П., 21.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев

Членове:

Николинка Н. Попова

Цветелина Н. Тодорова като разгледа докладваното от Цветелина Н. Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500631 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 във вр. с чл. 83, ал.2 и чл.

402, ал. 2, изр. второ от ГПК.

Образувано е по частни жалби от Т. А. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.

П., ул. „К. М. Л." №***, ет.*, ап.**, подадени чрез адв. Т. Ж., вписан в АК - П..

Частните жалби са подадени срещу две определения и двете постановени по гр.д. №1145/2025 г. по описа на РС – П., както следва:

1.Частна жалба с вх. № 17707/16.06.2026 г. подадена срещу определение № 1438 от 02.06.2026 г. постановено по гр. дело № 1145/2025 г. по описа на РС – П., с което съда е оставил без уважение молба с вх. № 13296/08.05.2026 г. и молба с вх. № 14085/15.05.2026 г. за отмяна на обезпечението в частта за наложената обезпечителна мярка запор на вземанията на ответницата за трудово възнаграждение и в частта за наложената обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот - жилище, находящо се на адрес гр. П., ул. „В.

А." №**, вх.*, ап.**, ет.*, с площ от 40,54 кв.м, с идентификатор ***.

2.Частна жалба с вх. № 19185/29.06.2026 г. подадена срещу определение № 1599 от 18.06.2026 г. постановено по гр. дело № 1145/2025 г. по описа на РС – П., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за освобождаване от държавна такса по подадената от нея въззивна жалба в размер на 265,85 евро.

В частните жалби се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваните определения и се иска тяхната отмяна.

Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частните жалби и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частните жалби са подадени от легитимирана страна /ответник по делото/, в установения от закона срок по чл. 275 от ГПК и са насочени срещу 1 подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество частните жалби са неоснователни по следните съображения:

Производството по гр. дело № 1145/2025 г. по описа на РС – П. е образувано по искова молба от С. В. В., ЕГН ********** против Т. А. Д., ЕГН **********, с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца следните суми: 1500 лева, представляваща дължима сума по устен договор за заем от 24.10.2024 г., 3500 лева, представляваща дължима сума по устен договор за заем от 25.10.2024 г., сумата от 1800 лева, представляваща дължима сума по устен договор за заем от 01.11.2024 г., сумата от 500 лева, представляваща дължима сума по устен договор за заем от 05.11.2024 г., сумата от 3000 лева, представляваща дължима сума по устен договор за заем от 07.11.2024 г., сумата от 1500 лева, представляваща дължима сума по устен договор за заем от 18.11.2024 г., сумата от 2000 лева, представляваща дължима сума по устен договор за заем от 19.11.2024 г., сумата от 2000 лева, представляваща дължима сума по устен договор за заем от 19.11.2024 г., сумата от 200 лева, представляваща дължима сума по устен договор за заем от 26.11.2024 г., сумата от 700 лева, представляваща дължима сума по устен договор за заем от 03.12.2024 г., сумата от 500 лева, представляваща дължима сума по устен договор за заем от 04.12.2024 г., сумата от 700 лева, представляваща дължима сума по устен договор за заем от 06.12.2024 г., сумата от 500 лева, представляваща дължима сума по устен договор за заем от 09.12.2024 г., сумата от 1500 лева, представляваща дължима сума по устен договор за заем от 11.12.2024 г., сумата от 2000 лева, представляваща дължима сума по устен договор за заем от 12.12.2024 г., сумата от 1000 лева, представляваща дължима сума по устен договор за заем от 18.12.2024 г., сумата от 1300 лева, представляваща дължима сума по устен договор за заем от 20.12.2024 г., сумата от 300 лева, представляваща дължима сума по устен договор за заем от 27.12.2024 г., сумата от 400 лева, представляваща дължима сума по устен договор за заем от 30.12.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. В условията на евентуалност е поискано присъждане на горните суми като получени от ответницата без основание.

С Определение № 1249/16.04.2025 г. е допуснато обезпечение на предявените искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД чрез налагане на възбрана върху притежавания от ответницата Т. А. Д. дял от следните недвижими имоти: жилище от 81,98 кв. м., находящо се на адрес гр. П., бул.

„К. М. Л." №***, ет.*, ап.**, вх.*, с идентификатор *** и жилище, находящо се на адрес гр. П., ул. „В. А." №**, вх.*, ап.**, ет.*, с площ от 40,54 кв.м с идентификатор *** и чрез налагане на запор на вземанията на ответницата Т. А. Д. за трудово възнаграждение с изключение на сумите по чл. 446 от ГПК, общо до размера на обезпеченото вземане от 24 900 лева.

С Решение № 531/29.04.2026 г. постановено по гр. дело № 1145/2025 г.

2 по описа на РС – П. са отхвърлени предявените от С. В. В. против Т. А. Д. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да плати на ищеца претендираните суми като съда е осъдил Т. А. Д. да заплати на С. В. В. следните суми: сумата от 153,39 евро /300 лева/, представляваща получена без основание сума на 18.11.2024 г., сумата от 1022,58 евро /2000 лева/, представляваща получена без основание сума на 19.11.2024 г., сумата от 1022,58 евро /2000 лева/, представляваща получена без основание сума на 19.11.2024 г., сумата от 102,26 евро /200 лева/, представляваща получена без основание сума на 26.11.2024 г., сумата от 357,90 евро /700 лева/, представляваща получена без основание сума на 03.12.2024 г., сумата от 255,65 евро /500 лева/, представляваща получена без основание сума на 04.12.2024 г., сумата от 357,90 евро /700 лева/, представляваща получена без основание сума на 06.12.2024 г., сумата от 255,65 евро /500 лева/, представляваща получена без основание сума на 09.12.2024 г., сумата от 766,94 евро /1500 лева/, представляваща получена без основание сума на 11.12.2024 г., сумата от 1022,58 евро /2000 лева/, представляваща получена без основание сума на 12.12.2024 г., сумата от 511,29 евро /1000 лева/, представляваща получена без основание сума на 18.12.2024 г. и сумата от 153,39 евро /300 лева/, представляваща получена без основание сума на 27.12.2024 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба 19.03.2025 г. до окончателното изплащане на задълженията, като е отхвърлил исковите претенции за сумата от 766,94 евро /1500 лева/, представляваща получена без основание сума на 24.10.2024 г., за сумата от 1789,52 евро /3500 лева/, представляваща получена без основание сума на 25.10.2024 г, з а сумата от 920,33 евро /1800 лева/, представляваща получена без основание сума на 01.11.2024 г., з а сумата от 255,65 евро /500 лева/, представляваща получена без основание сума на 05.11.2024 г., за сумата от 1533,88 евро /3000 лева/, представляваща получена без основание сума на 07.11.2024 г., з а сумата от 664,68 евро /1300 лева/, представляваща получена без основание сума на 20.12.2024 г., за сумата от 204,52 евро /400 лева/, представляваща получена без основание сума на 30.12.2024 г., както и за сумата над 153,39 евро /300 лева/ до претендирания размер от 766,94 евро /1500 лева/, представляваща получена без основание сума на 18.11.2024 г., като неоснователни. Отхвърлен е и предявения от Т. А. Д. против С. В. В. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 1533,88 евро /3000 лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на виновното поведение на ответника – нанесен удар на ищцата в областта на главата и слепоочието от ляво с юмрук, извършено на 15.01.2025 г. в апартамент, находящ се в гр. П., ул. „Д." №**, ет.*, като неоснователен, а С. В. В. е осъден да заплати на Т. А. Д. сумата от 255,65 евро /500 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки в резултат на нанесена публично обида с думите „курва“ и „боклук“ на 19.02.2025 г. в гр.

П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.02.2025 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлена исковата претенция за сумата над размера от 255,65 евро /500 лева/ до претендирания размер от 1533,88 евро 3

/3000 лева/, като неоснователен. Отхвърлен е предявения от Т. А. Д. против С.

В. В. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 1533,88 евро /3000 лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на виновното поведение на ответника – нанесена клевета чрез приписване на престъпление „измама“, извършено на 19.02.2025 г. в гр. П., ул. „Б." №** пред входа на „Държавен дом за стари хора“ - гр. П., като неоснователен. Съда е осъдил Т. А. Д. да заплати на С. В. В. сумата в размер на 288,31 евро адвокатско възнаграждение и 301,26 евро за държавна такса, представляващи сторени разноски в производството, както и С. В. В. да заплати на Т. А. Д.сумата в размер на общо 179,68 евро за адвокатско възнаграждение и 10,23 евро за държавна такса, представляващи сторени разноски в производството.

Жалбоподателката е депозирала въззивна жалба против така постановеното решение като е обжалвала същото в частта в която са уважени исковите претенции на ищеца и са отхвърлени нейните преетенции.

Обжалвала е формално решението и в частта за присъдените на страните разноски без да е посочила основания и конкретни възражения. С разпореждане № 6122 от 21.05.2026 г. е указано на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на Окръжен съд – П. /IBAN: BG 88 SOMB 9130 3156 9437 01, „Общинска банка“ АД/, държавна такса по чл.18, ал.1 вр. чл.3 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 265,85 евро и да представи вносната бележка по делото. С молба вх. № 15766/29.05.2026 г. е направено искане от ответницата Т. А. Д. чрез пълномощник – адв. Т. Ж. от АК П. за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски пред въззвната инстанция. Същата е оставена без уважение, за което съдът се е произнесъл с определение № 1599 от 18.06.2026 г., предмет на настоящото производство.

Жалбоподателката също така е депозирала и две молби с вх. № 13296/08.05.2026 г. и с вх. № 14085/15.05.2026 г. за отмяна на допуснатото по делото обезпечение в частта за наложената обезпечителна мярка запор на вземанията на ответницата за трудово възнаграждение и в частта за наложената обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот - жилище, находящо се на адрес гр. П., ул. „В. А." №**, вх.*, ап.**, ет.*, с площ от 40,54 кв.м, с идентификатор ***. Молбите са оставени без уважение от съда, за което е постановено определение № 1438 от 02.06.2026 г., също предмет на настоящото производство.

Горните изводи на първоинстанционния съд се споделят и от настоящата инстанция, която с оглед на наведените в частните жалби оплаквания следва да развие допълнителни съображения.

По отношение на атакуваното определение № 1438 от 02.06.2026 г. постановено по гр. дело № 1145/2025 г. по описа на РС – П., с което съда е оставил без уважение молба с вх. № 13296/08.05.2026 г. и молба с вх. № 14085/15.05.2026 г. за отмяна на обезпечението в частта за наложената обезпечителна мярка запор на вземанията на ответницата за трудово възнаграждение и в частта за наложената обезпечителна мярка възбрана върху 4 недвижим имот - жилище, находящо се на адрес гр. П., ул. „В. А." №**, вх.*, ап.**, ет.*, с площ от 40,54 кв.м, с идентификатор ***. настоящия състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно чл.402, ал.2 от ГПК, съдът отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или че са налице условията на чл.398, ал.2 от ГПК - а именно, замяна на обезпечението чрез залог по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД.С обжалваното определение районния съд е приел, че горните предпоставки за отмяна на наложеното от него обезпечение не са налице. Този извод на съда е правилен, тъй като производството по делото е все още висящо. Докато е налице възможност за обжалване, съществува и нуждата от обезпечителна защита и до момента на стабилизиране на съдебния акт, с който се разрешава правния спор, обезпечителната нужда не е отпаднала. При допускане на обезпечението е определена и внесена гаранция. Налице е била правна възможност жалбоподателят да обжалва определението за допускане на обезпечението, от която той не се е възползвал.