Решение № 100 от 26.02.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Благоевград, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20231200500903 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от „Ю.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, ул. „О.“ ***, представлявано от Д.Ш. - изпълнителен директор и П.Д. - изпълнителен директор, чрез адв. Д. Е., съдебен адрес: гр. С., ул. „С.“ № 84, ет. 4 против решение № 172/26.05.2023 г., постановено по гр.д. № 1460/2021 г. по описа на РСП..

В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението.

Оспорва се извода на първоинстанционния съд за недоказаност на пасивната процесуална легитимация на ответника С. И. В.. Твърди се, че съгласно чл. 48 ЗН и презумпцията за приемане на наследство следва да се счита, че ответникът е приел наследството на починалото лице и е надлежен ответник по делото, като отговаря за задълженията по процесния договор на Н. М.. Сочи се, че по делото е установено, че С. И. В. не е извършил отказ от наследството на Н. М., поради което е приел същото. Обстоятелството, че ответникът не е намерен и по делото е назначен особен представител, не дава основание да се прилага чл. 51 ЗН.

Прави се искане за отмяна на решението на районния съд и уважаване на предявените искове.

Препис от въззивната жалба е връчен на особения представител на ответника на 24.07.2023 г. В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор.

1

В отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа атакувания акт, който настоява да се потвърди, за което подробно се аргументира, без да прави доказателствени искания.

Постъпила е въззивна жалба от „Ю.“ АД чрез адв. Д. Е. и срещу решение № 231/05.07.2023 г., постановено по гр.д. № 1460/2021 г. по описа на РС- П., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за допълване на решение № 172/26.05.2023 г., постановено по гр.д. № 1460/2021 г. по описа на РС- П..

В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението.

Твърди се, че с молба от 26.04.2023 г. въззивникът (ищец в първоинстанционното производство) е посочил, че срещу ответника се претендират всички дължими суми по договор за кредитна карта, сключен между праводателя на ищеца и наследодателя на ответника, тъй като ответникът е останал единствен наследник на кредитополучателя Н. М.. Изтъква се, че съдът е следвало да се произнесе в пълнота по искането, с което е сезиран- целия размер на задължението по договора за кредитна карта и като не е сторил това, е допуснал съществено процесуално нарушение, като не се е произнесъл по исковете, с които е сезиран.

Прави се искане за отмяна на решението на районния съд и уважаване на предявените искове в пълния предявен размер.

Препис от въззивната жалба е връчен на особения представител на ответника на 14.08.2023 г. В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор, в който се оспорва жалбата и се прави искане за потвърждаване на решението.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочени са срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържат необходимите реквизити, не страдат от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането им, поради което съдът ги намира за допустими.

Окръжен съд- Благоевград след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира следното:

Производството пред РС - П. е било образувано по искова молба, депозирана от „Ю.“ АД против Ж. и Й.П. М., наследници на Н. П. М., с която са предявени искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца разделновсеки един от тях следните суми: 3197,32 лв., представляваща половината от дължимата главница по договор за кредит в общ размер от 6394,64 лв.; 374,30 лв., представляваща половината от общия размер на 748,61 лв., възнаградителна лихва за периода от 08.10.2020 г. до 03.07.2021 г.; 160,43 лв., представляваща половината от общия размер на 320,87 лв., мораторна лихва за периода от 08.10.2020 г. до 08.10.2021 г.; 166,90 лв., представляваща половината от общия размер на 333,80 лв., такси и разноски за периода от 08.10.2020 г. до 08.10.2021 г.

В исковата молба се твърди, че между „Б.“ АД, като кредитор и Н. П. М., като кредитополучател, е сключен договор за кредитна карта, по силата на който 2 кредитополучателят е ползвал банков кредит с разрешен размер от 9400 лв.

Пояснява се, че „Б.“ АД е прекратено чрез преобразуване, като се е вляло в „И.“ ЕАД. От своя страна „И.“ ЕАД е прекратено чрез преобразуване на дата 04.02.2020 г., като се е вляло в „Ю.“ АД. Сочи се, че по силата на посоченото вливане всички права и задължения на „И.“ ЕАД, включително вземанията и техните принадлежности са преминали изцяло в „Ю.“ АД, включително и вземането по процесния договор за кредитна карта.

Твърди се, че на 08.10.2020 г. кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите вноски за главница и лихва, като е изпаднал в забава.

Сочи се, че е допуснато просрочие на дължимите вноски за главница и лихва по 12 месечни извлечения, дължими за периода от 08.10.2020 г. до 08.10.2021 г.

Задълженията на кредитополучателя по договор за кредитна карта са в размер както следва: 6394,64 лв. - главница; 748,61 лв. - възнаградителна лихва за периода от 08.10.2020 г. до 03.07.2021 г.; 320,87 лв. - мораторна лихва за периода от 08.10.2020 г. до 08.10.2021 г.; 333,80 лв. - такси и разноски за периода от 08.10.2020 г. до 03.07.2021 г. Поради допуснати просрочия в плащането на задълженията, банката предприела действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в хода на което било установено, че кредитополучателят е починал.

В срока за отговор от ответниците Ж. и Й.П. М. е направено възражение за недопустимост на исковете, поради извършен отказ от наследството на наследодателя Н. П. М..

С молба от 06.07.2022 г. ищецът е оттеглил предявените искове против Ж. и Й.П. М. и е депозирал искова молба против П. И. М., В. И. М., Л. И. М., А. С. В., С. И. В. и З. И. В., с която са предявени искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца разделно- всеки един от тях следните суми: 1065,77 лв., представляваща 1/6 от дължимата по договор за кредит главница в общ размер от 6394,64 лв.; 124,77 лв., представляваща 1/6 от общия размер на 748,61 лв., възнаградителна лихва за периода от 08.10.2020 г. до 03.07.2021 г.; 53,48 лв., представляваща 1/6 от общия размер на 320,87 лв., мораторна лихва за периода от 08.10.2020 г. до 08.10.2021 г.; 55,63 лв., представляваща 1/6 от общия размер на 333,80 лв., такси и разноски за периода от 08.10.2020 г. до 08.10.2021 г.

С определение от 06.07.2022 г. на осн. чл. 232, изр. 1 ГПК е прекратено производството по делото срещу първоначалните ответници Ж. и Й.П. М..

Съобщението по чл. 131 ГПК до ответника С. И. В. е връчено по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК, поради което с определение от 14.09.2022 г. на ответника е предоставена правна помощ във вид на процесуално представителство, съответно с определение от 19.10.2023 г. е назначен особен представител.

В отговора на исковата молба, депозиран от особения представител на ответника С. В., е изложено становище за допустимост и неоснователност на предявените искове. Направено е изрично възражение, че само наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, поради което за ангажиране на отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения, е необходимо те да са приели наследството му. Сочи се, че приемането и отказът от наследство са неоменими волеизявления и имат строго личен характер, зависят изцяло от преценката на призования към наследяване.

3

В срока за отговор от ответниците П. И. М., В. И. М., Л. И. М., А. С. В. и З.

И. В. е направено възражение за недопустимост на исковете, поради извършен отказ от наследството на наследодателя Н. П. М..

На 24.04.2023 г. от ищцовото дружество е депозирана молба, с която с оглед установените откази от наследство от П. И. М., В. И. М., Л. И. М., А. С. В. и З. И.

В., е направено оттегляне на предявените искове срещу същите. Посочено е, че надлежен ответник и наследник на починалото лице Н. М., се явява ответника С.

И. В., като ищецът претендира срещу него дължимите суми по процесния договор за кредит, както следва: 6394,64 лв., дължима главница по договора; 748,61 лв., възнаградителна лихва за периода от 08.10.2020 г. до 03.07.2021 г.; 320,87 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 08.10.2020 г. до 08.10.2021 г.;

330,80 лв., представляваща такси и разноски за периода от 08.10.2020 г. до 08.10.2021 г.

С протоколно определение от 26.04.2023 г. на осн. чл. 233, изл. 1 ГПК е прекратено производството по отношение на ответниците П. И. М., В. И. М., Л. И.

М., А. С. В. и З. И. В..

С обжалваното решение № 172/26.06.2023 г. районният съд е отхвърлил предявените искове за следните суми: 1065,77 лв., представляваща 1/6 от главницата, дължима по заявление- договор за издаване на кредитна карта от 20.05.2004 г.; 124,77 лв., представляваща 1/6 от възнаградителната лихва за периода от 08.10.2020 г. до 03.07.2021 г.; 53,48 лв., представляваща 1/6 от мораторната лихва за периода от 08.10.2020 г. до 08.10.2021 г.; 55,63 лв., представляваща 1/6 от таксите и разноските за периода от 08.10.2020 г. до 08.10.2021 г.

С обжалваното решение № 231/05.07.2023 г. районният съд е отхвърлил молба с вх. № 5745/19.06.2023 г., с която ищецът „Ю.“ АД иска да бъде допълнено решение № 172/26.05.2023 г., постановено по гр.д. № 1460/2021 г. по описа на РСП..

Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните доказателства води до следните фактически констатации:

Със заявление за издаване на кредитна карта от 20.05.2004 г., Н. П. М. е поискал издаването на кредитна карта от „Б.“ АД (правоприемник „Ю.“ АД). На 27.04.2017 г. между „Ю.“ АД и Н. П. М. е сключено допълнително споразумение към заявление – договор за издаване на кредитна карта.

По делото е прието като доказателство извлечение от счетоводните книги на „Ю.“ АД по договор за кредитна карта, видно от което задължението по договора е както следва: 6394,64 лв.- главница по договора; 748,61 лв.- възнаградителна лихва за периода от 08.10.2020 г. до 03.07.2021 г.; 320,87 лв.- мораторна лихва за периода от 08.10.2020 г. до 08.10.2021 г.; 330,80 лв.- такси и разноски за периода от 08.10.2020 г. до 08.10.2021 г.

Видно от удостоверение за наследници, кредитополучателят Н. П. М. е починал на **** г. и е оставил за свои законни наследници Ж., Й.П. М., П. И. М., В. И. М., Л. И. М., А. С. В., С. И. В. и З. И. В.. Наследниците Ж., Й.П. М., П. И.

М., В. И. М., Л. И. М., А. С. В. и З. И. В. са се отказали от наследството на наследодателя Н. П. М., б.ж. на гр. П., починал на **** г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

4

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.

По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на решението, въззивната инстанция намира следното:

По делото е установено, че между „Б.“ АД, чийто правоприемник е „Ю.“ АД и Н. П. М. е сключен договор за кредитна карта. Установено е, че на 27.04.2017 г. между „Ю.“ АД и Н. П. М. е сключено допълнително споразумение към заявление – договор за издаване на кредитна карта. От извлечение от счетоводните книги на „Ю.“ АД по договор за кредитна карта се установява, че задължението по договора е както следва: 6394,64 лв.- главница по договора;