Решение № 4896 от 21.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4896 гр. София, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20221100511585 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 8291 от 09.07.2022 г., постановено по гр.д. № 28378/2021 г. по описа на СРС, 48 състав, К. А. К. е осъден да заплати на К. П. Н. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, реализирани в следствие на публикуван на 12.04.2021 г. в интернет видеоклип с унизително за честта и достойнството на ищеца съдържание, ведно със законната лихва от увреждането – 12.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над 4000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв.

Срещу решението, в частта, в която е уважен иска е подадена въззивна жалба от ответника К. А. К., чрез адв. У.. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и на събраните по делото доказателства. Поддържа, че съдът не е обсъдил задълбочено и в съвкупност всички доказателства по делото, което е довело до формиране на неправилни изводи за наличието на предпоставките за уважаване на предявената претенция. В тази връзка сочи, че в хода на производството не са събрани каквито и да било доказателства, в т.ч. чрез съдебно-техническа експертиза, справки от интернет доставчици, и справки от „YouTube“, за публикуването на каквито и да е видеоматериали в интернет от случилото се от страна на ответника. Посочва, че всички предположения на разпитаните пред първата инстанция свидетели, че процесния видеоклип е бил публикуван от ответника в поддържан от него „YouTube“ канал, били изцяло в областта на хипотезите, тъй като не били доказани по надлежния начин – чрез назначаването на съответните технически експертизи, изискването на справки от интернет доставчици и т.н. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца К. П.

Н., чрез адв. В., с който същата се оспорва с доводи за нейната основателност. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което същото 1 следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск по чл.

45 ЗЗД за разликата над 4000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв. не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е приета разпечатка от електронна страница „youtube.com”, видно от съдържанието на която на 21.04.2021 г. от потребителско име (профил) „ ICE RECORDS” е бил публикуван видеоклип със заглавие: „шоу без резервации – еп. 10 (2021)“, с посочени участници: спортисти – К. К., К. Н., Р.Х.; главен оператор: И.Ш.; водеща: М.И.; коментатор:

Ц.Ц.; съдия: И.И.. Посочено е още, че събитието се провежда в спортна зала „Клуб“, с подкрепата на „ICE RECORDS”, продуцент: К. К.. Означено е, че видеоклипът е с продължителност от 9:19 минути и има 164 бр. гледания.

Като писмено доказателство по делото е приета и разпечатка от интернет страница в социалната мрежа Facebook с профилно име К. К.“, със следната публикация от 19.02.:

„Спортна среща: „ПЪРВА КРЪВ“,ТЕЛЕФОН ЗА РЕЗЕРВАЦИИ: *******. МАСКИТЕ СА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ“, и снимка към публикацията със следното съдържание: „ПЪРВА КРЪВ“, водещ: Я.-лице на Playboy; съдия: Ц. И., Адреналинка: Л.Б.; Коментатор: Ц.Ц.;

Оператор: И.Ш.; вход: 10 лв., включващ напитка; начало:14:00 часа; дата: 20.03.2021 г., адрес: *******

По делото е приобщено ДП № 502/2021 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 11715/2021 г. по описа на СРП, от което се установява, че същото е образувано за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК за това, че на 20.03.2021 г. около 14:30 часа в зала, находяща се в гр. София, ж.к. „******* 2, Р.Х. чрез нанасяне на удари с ръце и крака е причинил на К. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст. С постановление от 26.05.2021 г. на наблюдаващия прокурор досъдебното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, чл. 25, ал. 1, т. 6 и чл. 199 НПК.

Видно от материалите към досъдебното производство на л. 48 е приложена разпечатка (скрийншот) на кореспонденция между К. К. и К. Н. в социалната мрежа messenger, със следното съдържание: К. Н.: „Егати излагацията“; К. К.: „На монтажа ще го оправим сега (и емоджи), последвано от видеоклип на процесното събитие; К. Н.: „Не то ми е все тая за тва смисъл изложих се пред тия пичове с тоя смешен бой“.

Приложена е и разпечатка от кореспонденция в група озаглавена „ ICE RECORDS”, на л. 51 от която със следното съдържание: К.: „Бачкам по монтажа и го пращам на Айса‘; как пък не падна тоя Р. от лакътя ми“

Пред първа инстанция са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите И.Г.Ш., В. П.а И.а-П.а и М.И.В.

От показанията на св. Ш., се установява, че познава и двете страни по делото и е участвал в заснемането на процесния видеоклип през март 2021 г. Разказва, че с него се свързал ответника и му казал, че иска да организира боксов мач със залагания, който да бъде заснет и излъчен в платформата „YouTube”. Отбелязва, че К. К. имал в “YouTube” канал, където качвал заснетите видеа. Свидетелства, че първончалната идея на ответника била процесния боксов мач да се излъчва на живо в „YouTube“ канала, но поради финансови и технически причини същият в крайна сметка бил заснет от свидетеля с телефон, предоставен му от ответника К.. Посочва, че в залата, където се състояло събитието присъствал и ищеца К. Н., които трябвало да изпълнява ролята на портиер и да събира вход.

Първият мач бил между ответника К. и Р. (Р.). Тъй като за втория мач нямало участник срещу Р., ответникът предложил на ищеца да се включи и последният приел. Свидетелят описва, че след около минута нещета ескалирали и ищецът и Р. започнали да си нанасят силни удари един друг, Р. нанесъл удар в ченето на ищеца, в резултат на което последният загубил равновесие. В последствие свидетелят разбрал, че ищецът бил приет в болница със счупена челюст. Поддържа, че ответникът му предложил да монтира заснетото видео, но свидетелят отказал. След няколко месеца видял клипа качен в „ YouTube” канала, 2 поддържан от ответника.

Свидетелката И.а-П.а, майка на ищеца, изнася пред първоинстанционния съд, че синът й бил поканен от ответника да участва като касиер в спортно събитие, състояло се на 20.03.2023 г. Посочва, че не е присъствала на самото събитие, а отишла само да вземе сина си, с когото имали предварителна уговорка да ходят след това при родителите й. Когато пристигнала на място, видяла сина си в шок, било му трудно да говори. Свидетелката го завела в болницата. Посочва, че през целия болничен престой телефонът на ищеца бил в нея и тя писала от негово име. Разказва, че още същата вечер ответникът му написал, че се е справил добре, на което свидетелката му отговорила от телефона на ищеца, че се е изложил, а ответникът му написал, че ще монтира материала и че ще изглежда чудесно. Свидетелката отрича синът и да е давал съгласие процесния видеозапис да бъде публикуван в интернет.

Твърди, че месец април видяла процесния клип, качен в „ YouTube” канала на ответника К..

Видеоклипът бил озаглавен „шоу без резервации“. Свидетелката е категорична, че видеозаписът е качен именно от ответника, тъй като в канала озаглавен “Icerecords” в платформата „YouTube”, последният качвал клипове, като бил качил включително и такива, в изготвянето на които е участвал сина й като асистент оператор. Свидетелката посочва, че синът й разбрал за процесния видеоклип от негов приятел. Поддържа, че публикацията го разстроила изключително много. Ищецът се срамувал, не могъл да спи, постоянно я питал колко гледания има клипа и има ли възможност същият да бъде свален от платформата.

От разпита на свидетелката В., позната на ищеца, се установява, че същата е участвала като водеща на процесното събитие. Посочва, че събитието било организирано от ответника К., като участниците се записвали чрез съобщение в интернет група в социалната мрежа „messenger”. Твърди, че ищецът се записал за участие именно чрез тази група, въпреки че не е видяла неговото записване в групата. Разказва, че св. Ш. снимал процесния боксов мач с камера и с телефон. Свидетелката твърди, че процесният видеоклип не е качван в интернет. Споделя, че по принцип ответника К. сам качвал видеа в поддържания от него канал озаглавен “Icerecords” в платформата „YouTube“.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебнопсихологическа експертиза, изготвено въз основа на наличната по делото документация и преглед на ищеца, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК въззивната инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. Според заключението в резултат на публикуването на процесния видеоклип в интернет при ищеца е възникнало силно негативно емоционално състояние с тревожно-депресивен облик, изразяващо се в преживяване на срам, унижение, потиснатост, безсъние, социално отдръпване, чувство за несигурност и понижено самочувствие, вина пред близките и пред самия себе си. От извършено изследване посредством личностен въпросник на Айзенк и Проективен тест на Люшер, е измерено повишено невротично ниво, изразяващо се в склонност към потиснатост, напрежение, безпокойство, тревожност и депресивитет. Вещото лице посочва, че най-интензивни негативните изживявания са били в продължение на около месец – месец и половина, и в постепенно са отслабвали в рамките на около шест месеца, като последиците не са отзвучали напълно и до настоящия момент. Според експертното мнение намерените от психологическото изследване негативни изживявания на ищеца са изводими от крайно нежелателното травматично събитие, което е преживял и най-вече от изнасянето му в социалните мрежи на унизителния за него видеозапис. Преживелият от него срам и унижение, нарушили емоционалното му благополучие за продължителен период от време и оказващи влияние върху самочувствието и социалното му функциониране и до настоящия момент, са в причинна връзка с разпространяването в публичното пространство на конкретния видеозапис.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и 3 допустимо. По същество същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че е претърпял твърдените неимуществени вреди в претендирания размер и същите са настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника. Вината на извършителя се предполага до доказване на противното.

Настоящият състав намира, че от съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 12.04.2021 г. ответникът К. К. е публикувал в поддържания от него канал в интернет платформата „youtube.com” заснетия на 20.03.2021 г. видеоклип – боксов мач между ищеца К. Н. и Р.Х., без съгласието на ищеца.