Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261330 от 18.11.2020, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1630/2020
Вид
Решение № 261330
Подписан
18.11.2020
В сила
18.11.2020
Състав
НИКОЛАЙ КОЛЕВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 261330 18.11.2020 година град Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1630 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът

„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от ..... Н.Т.С. е предявил против Б.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *** искове за признаване за установено, че ответникът дължи следните суми: 410,85 лева – главница, дължима по договор за паричен заем № ......от 05.05.2016 г., сключен с .........., вземанията по който са прехвърлени на 01.01.2017 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между .......... и „Агенция за събиране на вземания” ООД; 29,11 лева – договорна лихва, дължима за периода 08.06.2016 г. – 28.09.2016 г.; обезщетение за забава в размер на 141,20 лева, дължимо за периода 09.06.2016 г. – 08.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 09.12.2019 г. до окончателното погасяване, които суми са присъдени по ч.гр.д. № 20109/2019 г. по описа на ПдРС, ІХ гр.състав. Претендира разноски.

Ответникът не е депозирал писмен отговор и не се явява в първото по делото заседание, редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото съдебно заседание, проведено на 21.10.2020 г. ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът, чрез пълномощника си с писмена молба е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл.

131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявения иск следва да се уважи изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 410,85 лева – главница, дължима по договор за паричен заем № ......от 05.05.2016 г., сключен с .........., вземанията по който са прехвърлени на 01.01.2017 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между .......... и „Агенция за събиране на вземания” ООД; 29,11 лева – договорна лихва, дължима за периода 08.06.2016 г. – 28.09.2016 г.; обезщетение за забава в размер на 141,20 лева, дължимо за периода 09.06.2016 г. – 08.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 09.12.2019 г. до окончателното погасяване.

На основание чл. 78 ал. 1