Определение № 6491 от 16.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6491 гр. София, 16.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110155965 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от Д. А. Д. срещу „Сити кеш“ ООД.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Съдът намира, че искането на ищеца за задължаване на ответната страна да представи справка за извършените плащания не е необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК, тъй като с отговора на исковата молба ответникът признава факта на плащане на посочената от ищеца сума. Фактът следва да бъде отделен като безспорен между страните.

Съдът намира, че с оглед предмета на спора и цената на иска, както и направеното от ответника искане за това, най – целесъобразно е първо страните да бъдат насочени към информационна среща за процедура по медиация. Налице с основанията по чл. 140а, ал. 1, т. 10 и ал. 2, т. 3 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация.

На страните следва да се укаже, че са длъжни да участват в информационната процедура за медиация лично или чрез свой представител /упълномощаването следва да е изрично съгласно чл. 34, ал. 3 ГПК/, като съгласно чл. 78а, ал. 2 ГПК, страна, която не се яви без уважителна причина или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, заплаща разноските за провеждане на един час информационна среща съобразно наредбата по ал. 1. Когато информационната среща не е проведена поради неявяване и на двете страни, разноските за срещата се заплащат от тях поравно. Съответните суми се присъждат в полза на съда съгласно чл. 81 ГПК.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАДЪЛЖАВА страните лично или чрез свой представител /упълномощаването 1 следва да е изрично съгласно чл. 34, ал. 3 ГПК/, да участват в информационна среща за процедура по медиация в срок най-късно до 27.03.2026 г.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 78а, ал. 2 ГПК, страна, която не се яви без уважителна причина или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, заплаща разноските за провеждане на един час информационна среща съобразно наредбата по ал. 1. Когато информационната среща не е проведена поради неявяване и на двете страни, разноските за срещата се заплащат от тях поравно. Съответните суми се присъждат в полза на съда съгласно чл. 81 ГПК.

ДА СЕ ПРЕДПРИЕМАТ съответните административно-организационни и деловодни действия за организирането на провеждането на информационната среща за процедура по медиация.

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства по опис, обективиран в същите.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на „Сити кеш“ ООД да представи справка за извършените плащания.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 02.04.2026 г. от 09:40 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, като ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Предявени са за разглеждане: 1/ установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № ******* от 06.05.2025 г. поради противоречието му със закона, както и 2/ осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 227,01 евро /444 лева/, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до погасяването.

В условията на евентуалност на предявения главен установителен иск са предявени два установителни иска по чл. 26, ал. 1, предл. и 3 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие на добрите нрави на чл. 7, ал.

5 от договора, предвиждаща заплащането на договорна неустойка при непредставяне на обезпечение, както и на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 6 от договора, предвиждаща заплащането на фиксиран лихвен процент в размер на 50 %.

Ищцата Д. А. Д. твърди, че на 06.05.2025 г. сключила с ответното дружество „Сити кеш“ ООД договор за потребителски кредит № *******. По силата на договора й била предоставена в заем парична сума в размер на 1500 лв., която следвало да върне на 12 месечни вноски, с фиксиран годишен лихвен процент 50 % и ГПР от 62,77 %.

Общата сума, която следвало да върне възлизала на 2072,72 лева в срок до 06.05.2026 г. Сочи, че на осн. чл. 6 от договора се е задължила да предостави обезпечение с поръчителството на едно или две физически лица, които кумулативно отговарят на редица поставени условия. Излага още, че съгласно чл. 7, ал. 5 от договора, при неизпълнение на поетото задължение за обезпечаване на заема, следвало да заплати неустойка в размер на 1815,28 лева, която сума се разсрочвала за целия период на договора. Съгласно споразумение за консолидиране на плащанията № *******/06.05.2025 г. поради непредставяне на поръчителство в 14-дневен срок от сключване на договора, била начислена неустойка в посочения размер. Така общият дължим размер възлизал на сумата от 3888 лева. Сочи, че е извършила погасяване на сумата от общо 1944 лева. Счита, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл.

2

22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради противоречието му със закона, тъй като клаузата за неустойка не била включена при изчисляване на дължимия ГПР. Ето защо, последният бил неправилно изчислен, в заблуда на потребителя. Излага подробни съображения относно начина на формиране на ГПР и липсата на ясното му посочване в договора. Счита, че поради недействителност на договора, заплатената на ответника сума в размер от 444 лева, надхвърляща чистата сума по заема, е недължимо платена, поради което претендира връщането й от ответника.

В случай на отхвърляне на предявения главен иск за прогласяване недействителността на договора, предявява евентуални искове - за установяване недействителност по отношение на отделни негови клаузи. Счита, че недействителна между страните е разпоредбата на чл. 7, ал. 5 и на чл. 3, ал. 1, т. 6 от договора, предвиждащи заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение, както и заплащането на договорна лихва във фиксиран размер от 50 %. Развива подробни съображения за противоречие на посочените клаузи на добрите нрави. Счита освен това, че уговорените размери са прекомерно високи, като уговорената лихва надхвърляла трикратно размера на законната лихва.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че договорът не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност. Излага подробни аргументи относно това, че уговорената неустойка не следва да е включена в размера на ГПР, както и че същата не противоречи на закона и добрите нрави. Счита, че е налице индивидуално договаряне с ищеца относно процесните клаузи. Освен това ищецът е могъл в срок от 14 дни от сключването на договора да упражни правото си на отказ от същия. Сочи, че при сключване на договора за кредит ищецът не е представил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, като кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотеза на несъбираемост на вземането, калкулирайки ги в договорна неустойка, като е дал възможност на кредитополучателя в допълнителен срок да предостави обезпечение и съответно да не заплаща договорената неустойка. Сочи, че не е налице неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Сочи, че ищецът е сключила множество договори, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита. Намира, че не са налице пороци при посочването на ГПР в договора.

Признава факта, че в изчисляване на ГПР не е включен размерът на неустойка, но счита, че невключването е законосъобразно и не противоречи на закона. Признава факта, че от страна на ищцата е извършено погасяване в сочения размер от 1944 лева, но счита, че сумата е платена на годно основание. Поради неоснователност на предявения установителен иск намира, че като такъв следва да бъде отхвърлен и предявеният осъдителен иск, както и предявените в условията на евентуалност искове.

Поради тези и останалите подробно изложени аргументи, моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

По установителния главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит № ******* от 06.05.2025 г., който противоречи на закона.

По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и 3 главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в размер на 5 лева, частично от общо предоставена сума от 227,01 евро /444 лева/, представляваща недължимо платена сума, без да е имало основание за извършване на престацията /поради недействителност на договора/.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.

По установителните евентуални искове по чл.26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл.

26, ал. 4 ЗЗД:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит № ******* от 06.05.2025 г., в който е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение за кредитора и фиксиран годишен лихвен процент в твърдените размери, които договорни клаузи накърняват добрите нрави.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1) между Д. А. Д. и „Сити кеш“ ООД е сключен договор за потребителски кредит № ******* от 06.05.2025 г., по силата на който ищцата е получила в заем сумата от 1500 лв.; 2) в договора за потребителски кредит е уговорена неустойка поради непредоставяне на обезпечение на кредитора, размерът на която не е включен при формиране на посочения в договора ГПР; 3) че ищцата е заплатила на ответника по договора сумата от общо 1944 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4