Решение № 941 от 09.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 941 гр. Пловдив, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно гражданско дело № 20265300500998 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от СУ „Христо Проданов“, с ЕИК 000460397, представлявано от директора на училището Л.М., чрез пълномощника по делото адв. Я. Д. Я. против Решение №40 от 14.02.2026 г., постановено по гр.д. №562/2025 г. по описа на Районен съд-Карлово, I гр.с., с което съдът е признал Заповед № РД-17-533/16.01.2025г., издадена от Директора на СУ „Христо Проданов“ гр. Карлово, ул. „Ген. Скобелев“ № 8, с която на основание чл. 188, т. 2 от Кодекса на труда, е наложено на Н. И. И. от гр. С., бул. *** с ЕГН ***, дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за незаконна и като такава я е отменил и в тежест на ответника са възложени разноските по делото.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност на първоинстaнционното решение, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Жалбоподателят поддържа, че на ищцата е наложено наказание за извършените от нея три дисциплинарни нарушения, като и трите нарушения станали по време на един и същи учебен час на ищцата по „Гражданско образование“. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че първото нарушение не било посочено като дата, тъй като това се виждало от Констативен протокол №3/09.12.2024 г., който бил предоставен на ищцата.

Във въззивната жалба се излага доводът, че допуснатите от ищцата нарушения били точно определени по времеви диапазон на извършването им, като били установени с констативен протокол №2/30.10.2024 г., изготвен от заместникдиректора Д.Д. и с констативен протокол №3/09.12.2024 г., изготвен Д. и И.А.***. Счита, че в изисканите и дадени от служителката Н. И. И. обяснения не се оспорвали самите нарушения, като те се били признавали и оправдавали с неоснователни причини. Жалбоподателят поддържа, че заповедта била правилна и законосъобразна, издадена в двумесечния срок по чл. 194 КТ след 1 установяване на нарушенията, като в периода 30.10.2024 г. до дата на налагане на наказанието ищцата не била на работа два пълни месеца, съгласно изискванията на закона. Във въззивната жалба се посочва, че ищцата е извършила нарушение на Наредбата за приобщаващо образование, тъй като декларациите на родителите за отсъствие на децата по семейни причини не били събрани в определеното за това време, а са били дадени за попълване от учениците, които нямат навършени 18 г. и не могат да извършват валидни правни действия без съгласието на родител. Във въззивната жалба се излагат подробни аргументи, като се сочи, че и трите нарушения били извършени от ищцата на 30.10.2024 г. по времето когато трябвало да води час по „Гражданско образование“ в ХII „б“ клас. В този час ищцата-учителка не нанасяла отсъствия на липсващите ученици в класа /присъствали само трима ученици/. По това време деветима ученици от IХ клас влезли при ищцата и попълвали заявления и други документи, които не касаели преподаването на материала по учебния предмет за ХII. Така се възпрепятствал учебният процес от ищцата в необходимото количество и качество. Поддържа, че в заповедта била допусната техническа грешка – 30.11.2024 г., вместо правилната дата 30.10.2024 г., която грешка не влияела върху законосъобразността на заповедта. Оспорва извода на съда, че наложеното наказание „предупреждение за уволнение“ било несъразмерно, като сочи, че на ищцата било наложено на 20.06.2024 г. наказание „забележка“, поради което счита, че процесното наказание е точно съответстващо. Отправя се от жалбоподателя искане до въззивния съд за отмяна на първоинстнационното решение и отхвърляне на предявени иск, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Н. И. И., с ЕГН *** чрез пълномощника – адв. С. Н.К., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение, като се излагат подробни доводи в тази насока. В отговора на въззивната жалба се поддържа, че от жалбоподателя не се сочат правно обосновани пороци на обжалваното решение, от които да може да се заключи, че изводите на съда са неправилни и незаконосъобразни. Въззиваемата страна счита, че първоинстанционният съд основателно е заключил, че процесната заповед е издадена при осъществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и при нарушение на принципа за съразмерност при определяне на вида на дисциплинарното наказание. В отговора на въззивната жалба се излагат подробни доводи, че процесната заповед е незаконосъобразна, тъй като по отношение на първото нарушение не е посочена дата на извършване, а останалите две нарушения не били надлежно индивидуализирани като деяния и от словесното описание в заповедта и документите, към които препраща, не можело да се установи какво точно било нарушението на трудовата дисциплина. Допълва, че посочената дата 30.11.2024 г. била неучебен ден, поради което била изключена възможността ищцата да е извършила нарушението на тази дата. Оспорва да е налице техническа грешка в случая, както счита жалбоподателят. Въззиваемата страна поддържа, че при налагането на процесното наказание не е спазен принципът за съразмерност по чл. 189, ал. 1 КТ, тъй като не бил извършен необходимия анализ от работодателя. Счита, че е ирелевантно обстоятелството, че на ищцата било наложено предходно наказание „забележка“, каквото твърдение се въвеждало едва във въззивната жалба, като нямало данни това наказание да 2 е било взето предвид, като същото било обжалвано пред съда и няма влязло в сила съдебно решение. В отговора на въззивната жалба се излага, че ищцата не е признала, че е извършила нарушения на трудовата дисциплина, както и че по делото липсват доказателства да е извършила вменените й нарушения.

Излага подробни аргументи в тази насока, като анализира доказателствения материал. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 357 от КТ във вр. с чл.188, т.2 от КТ, предявен от Н. И. И., с ЕГН ***, против СУ „Христо Проданов“ гр. Карлово за отмяна на наложеното от директора на училището със Заповед № РД-17-533/16.01.2025г дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

В исковата молба ищцaтa Н. И. И. твърди, че по силата на трудов договор № 203/31.08.1999г. работи в ответното училище - СУ „Христо Проданов“ гр. Карлово на длъжност „старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап“. Сочи, че със Заповед № РД-17533/16.01.2025г., издадена от Директора на СУ „Христо Проданов“ гр.

Карлово й било наложено дисциплинарно наказание „последно предупреждение за уволнение“, на основание чл. 195, ал.1, във вр. с чл. 188, т.2 и чл. 187, ал.1, т.3, пр. 2-ро и т.10 от КТ, за допуснати нарушения, посочени в заповедта. Ищцата счита, че издадената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменено наложеното със същата наказание, тъй като заповедта не отговаряла на изискванията за мотивиране по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ-посочените три нарушения не били индивидуализирани достатъчно ясно и подробно. В исковата молба се твърди, че по отношение на първото вменено нарушение: не е посочена датата на извършване и било налице пълно несъответствие между описаното нарушение и правната му квалификация.

Ищцата оспорва да е извършила нарушението-неотчитане на отсъствията в електронния дневник. По отношение на второто вменено нарушение поддържа, че родителите на учениците са я уведомили устно по телефона за предстоящото отсъствие на децата си поради липса на възможност да се явят да подадат писмени заявления, което не съставлявало нарушение на цитираната в заповедта наредба. Също така сочи, че към момента на издаване на процесната заповед в училището не е имало нормативно разписана процедура за извиняване на отсъствията на учениците. В исковата молба се посочва по отношение на третото вменено нарушение, че същото е извършено на 30.11.2024г., като тази дата се падала в събота, неучебен ден, поради което било невъзможно тогава да бъде извършено каквото и да е нарушение на трудовата дисциплина. Ищцата счита, че процесната заповед изобщо не била мотивирана досежно вида на наложеното наказание. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.

Подаден е писмен отговор на исковата молба от ответника СУ „Христо Проданов“–гр. Карлово, с който се оспорва изцяло предявения иск и моли съда да го отхвърли. Ответникът сочи, че ищцата работи в ответното училище 3 на безсрочен трудов договор на длъжност „***“. В отговора на исковата молба се посочва, че ищцата е наказана с дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ с процесната заповед № РД-17533/16.01.2025г. Ответникът твърди, че издадената заповед е законосъобразна.

Поддържа, че извършените нарушения били точно определени по времеви диапазон за извършването им, като са установени с констативен протокол №2/30.10.2024г., изготвен от заместник-директора Д.Д. и с констативен протокол № 3/09.12.2024г., изготвен от заместник-директора Д.Д. и И.А. - ***.

Въз основа на това от служителя били изискани обяснения за тези нарушения на 10.12.2024 г., като такива били депозирани от ищцата на 13.12.2024г.

Ответникът счита, че обясненията не давали повод служителят да бъде освободен от носене на дисциплинарна отговорност - в тях на практика не се оспорвали самите нарушения, напротив, те се признавали, а се оправдавали с неоснователни причини. В отговора на исковата молба се посочва, че в периода от 30.10.2024г. до датата на налагане на наказанието, ищцата не е била на работа два пълни месеца, съгласно изискванията на закона.

Ответникът претендира направените по делото разноски.

С постановеното по делото решение районният съд е приел, че страните са в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 203/31.08.1999г., като ищцата изпълнява длъжността учител и и че с оспорената заповед й е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”. За да уважи предявения иск, районният съд е приел, че процесната заповед № РД17-533/16.01.2025г., издадена от Директора на СУ „Христо Проданов“ гр.

Карлово, е подписана от носител на работодателска власт с валидни предоставени правомощия в тази насока. Съдът е приел, че от външна страна оспорената заповед е привидно редовна - посочен е нарушителят, изброени са конкретни нарушения на трудовата дисциплина и са вписани законовите разпоредби, които са нарушени с тях. Съдът е посочил, че са поискани и депозирани писмени обяснения, поради което изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ формално е спазено. Първоинстанционният съд е счел, че макар формално да изглежда, че заповедта покрива изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, тя е нередовна. Посочил е, че в заповедта са описани три отделни нарушения, конкретизирани като фактическите действия/бездействия; нарушение на конкретните правни норми (ПВТР, вътрешни правила, Наредба, КТ); конкретни учебни часове и класове. Съдът е изложил, че формално нарушението е описано така, че до някаква степен да позволява на служителя да разбере за какво е санкциониран. Съдът е счел, че видно от данните по заповедта обаче, по т. 1 – липсва конкретна дата; посочен е учебен срок и разписание, но не е ясно на коя конкретна дата не са нанесени отсъствията.