Присъда № 52 от 11.01.2022, Софийски районен съд

МОТИВИ по НОХД № 14231/2021г. по описа на СРС, НО, 13 състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия ОМ. АЛР. за това, че на 01.06.2021г. в гр. София, адрес се е съвкупил с лице от женски пол - ИВ. ТР. ТР. с ЕГН: **********, като я принудил към това със сила: хванал я с лявата си ръка за гърлото, запушил й устата с дясната си ръка, нанесъл й няколко удара с юмруци по лицето, избутал я с ръце в детската стая и я хвърлил по гръб на матрака, свалил й клина с долното бельо, вдигнал й блузата нагоре и й запушил устата с дясната си ръка, след което проникнал с пениса във влагалището й – престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК.

В разпоредителното заседание по делото защитата и подсъдимият правят искане за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно - съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на СРП поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита, че безспорно се установява изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Намира, че обвинението се подкрепя от събраните по досъдебното производство доказателства. Предлага съдът да определи наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, като съобрази това, че при всяко друго наказание, включително и задочното, ако подсъдимият не напусне сам страната, веднага ще бъде екстрадиран и ще бъде амнистиран от българския съд.

Защитникът на подсъдимия А. пледира в съдебно заседание, че последният се чувства виновен за това, че е употребил сила и е имал полов контакт с пострадалата. Намира, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, неговото процесуално поведение както в досъдебната, така и съдебната фаза на процеса, а така също и поведението на пострадалата, която под въздействието на алкохол поканила напълно непознат мъж в дома си. Иска от съда да постанови присъда, която да допуска прилагането на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок, който съдът намери за справедлив.

Подсъдимият А. поддържа казаното от защитника си. В последната си дума той моли да му бъде дадена възможност да се поправи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият ОМ. АЛР. с ЛНЧ: ********** е роден на -------г. в гр.

Тузар, туниски гражданин, неженен, с основно образование, безработен и неосъждан.

Подсъдимият ОМ. АЛР. е регистриран в РПЦ-гр. Харманли на 17.05.2021г., но на 31.05.2021г. го напуснал самоволно, пристигайки в София, като на 01.06.2021г. с решение му е отказано предоставянето на статут на 1 бежанец.

На 31.05.2021г. св. ИВ. ТР. ТР., с ЕГН: **********, изпила около два литра бира в дома си, находящ се в адрес, след което, в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен, около 22:30ч. излязла от дома си и отишла до близкия денонощен магазин, за да си закупи бира и тютюн.

Подсъдимият А., който стоял зад намиращата се в близост спирка на градския транспорт, заговорил св. Т., молейки я да го приюти в дома си, тъй като живеел в гр. Харманли и нямало къде да пренощува. От своя страна св.

Т. се съгласила. След като отишли в апартамента й тя продължила да пие бира в една от стаите, а подсъдимият отишъл в банята, за да си измие краката.

Св. Т. му показала детската стая, където подсъдимият А. трябвало да пренощува, след като което се върнала в другата стая.

На 01.06.2021г. около 01:00ч. подсъдимият влязъл в стаята, в която се намирала св. Т., гол до кръста, демонстрирайки ясното намерение да осъществи полов акт с нея. Тя отказала, настоявайки подсъдимият да напусне дома й. Той обаче продължил да настоява, показвайки мускулите си и заявявайки, че е боксьор. Свидетелката отново го помолила да си ходи и му посочила входната врата на апартамента.

Подсъдимият А. се облякъл и тръгнал към изхода на жилището, като помолил св. Т. да му даде цигара. Тя отговорила, че няма, след което подсъдимият я хванал с лявата си ръка за гърлото, запушил й устата с дясната си ръка, тъй като свидетелката започнала да вика за помощ, нанесъл й няколко удара с юмруци по лицето, избутал я с ръце в детската стая и я хвърлил по гръб на матрака, свалил клина с долното бельо, вдигнал блузата нагоре и й запушил устата с дясната си ръка, след което проникнал с пениса във влагалището й. Половият акт продължил около десет минути, подсъдимият А. еякулирал във влагалището на св. Т., след което станал, свил си цигара от тютюна и започнал да пуши.

Когато подсъдимият изпушил цигарата си св. Т. се облякла и отишла в другата стая, а той я последвал и започнал да пие бира. Подсъдимият А. поискал от свидетелката първоначално сумата от 800 лв., а след това сумата от 1000 лв., но св. Т. му обяснила, че има само 70 лв., показвайки му дебитната си карта.

Под предлог, че търси пари св. Т. се свързала по телефона със св.

Светослав Огнянов В и след няколко прекъсвания на разговора, тя успяла да му съобщи, че е изнасилена и изнасилвачът е при нея. Не посмяла обаче да му каже адреса си поради страх за собствения си живот.

Свидетелката заявила на подсъдимия, че тютюнът е свършил, а от своя страна той се съгласил да отиде до денонощния магазин и да купи. След като напуснал жилището, св. Т. си взела документите и телефона и отишла при съседката, откъдето се обадила на телефон № 112, подавайки сигнал за случилото се.

На място пристигнали полицейски служители – св. хх които задържали подсъдимия А. на ул. „Йордан Хаджиконстантинов-Джинот“ срещу бл. 43.

2

Повиканата на място св. Т. категорично го посочила като извършителя на деянието.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка е установена въз основа на следните доказателствени материали: направеното от подсъдимия признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт по реда на чл. 371, т.2 от НПК и събраните в досъдебното производство доказателствени материали - показанията на свидетелите И.Т. ( л.23-л.25 от ДП), СВ ( л.26 от ДП), СХ ( л.28 от ДП), ВЩ ( л.27 от ДП), ТТ ( л.156 от ДП), АС ( л.140 от ДП) и ВН ( л.155 от ДП), съдебномедицински експертизи ( л.29-л.31 и л.32-л.33 от ДП), съдебно психиатрични експертизи ( л.105-л.117 и л.118-л.130 от ДП ), биологична експертиза ( л.131-л.139 от ДП), ДНК експертиза ( л.141-л.152 от ДП) и дактилоскопна експертиза ( л.157-л.165 от ДП), протокол от оглед и албум ( л.14-л.20 от ДП), свидетелство за съдимост ( л.45 от ДП), албум от оглед на апартамент ( л.89-л.90 от ДП), свидетелство за съдимост.

Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви по отношение на фактите, включени в предмета на доказване. Гласните и писмените доказателствени източници са еднопосочни и взаимнодопълващи се и кореспондират със самопризнанието на подсъдимия.

Показанията на свидетелката Т. съдействат за установяване механизма и авторството на деянията на подсъдимия. От тях се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че подсъдимият хванал с лявата си ръка свидетелката за гърлото, запушил й устата с дясната си ръка, след което я ударил по лицето и от двете страни, избутал я в детската стая и я хвърлил по гръб на матрака, свалил клина и бельото й, вдигнал блузата й нагоре и й запушил устата с дясната си ръка, след което проникнал с половия си орган във влагалището й.

Половият акт продължил около десет минути, като подсъдимият еякулирал във влагалището на св. Т..

Съдът прецени, че показанията на св. В са логични и последователни, като изцяло потвърждават дадените от страна на св. Т. показания. Те са източник на доказателство за това, че св. Т. се е свързала със св. В по телефона и му е съобщила за случилото се, но не е посочила точния адрес, на който се намирала поради страх за живота си.

От показанията на св. ххх които пристигнали на място, след подадения сигнал на телефон № 112, се установи, че подсъдимият е задържан в района на ул. „Йордан Хаджиконстантинов-Джинот“ срещу бл. 43, а пристигналата по-късно на място св. Т. разпознала и посочила задържаното лице като извършителя на престъпното деянието.

Съдът кредитира извършените в хода на досъдебното производство съдебномедицински експертизи на св. Т. и на подсъдимия А.. От изготвената на св. Т. съдебномедицинска експертиза се установи, че са налице травматични увреждания – кръвонасядане на горния клепач на дясното око, кръвонасядане и оток на горния клепач на лявото око и горния етаж на лява орбитална област, кръвонасядане по предната повърхност на лява китка с надлежащо забелване на епидермиса, кръвонасядане на лявата повърхност на 3 шията, кръвонасядания на дясно рамо, които осъществяват медикобиологичния признак болка и страдание. От експертизата също така се потвърждава, че с лицето е извършен вагинален полов акт, включително и без нейно желание и съгласие. От заключението на извършената съдебномедицинска експертиза на подсъдимия А. следва, че не са установени както травматични увреждания, относими към случилото се, така и следи от извършени действия от сексуално естество.

Съдът кредитира назначените и изготвени в хода на досъдебното производство биологична, дактилоскопна и ДНК експертизи, които доказват по категоричен и несъмнен начина осъществяването на половия акт между подсъдимия А. и св. Т..

От назначените в хода на досъдебното производство съдебнопсихиатрични и психологични експертизи се установява, че св. Т. и подсъдимият А. са се намирали в състояние на обикновено алкохолно опиване, средна степен, което не е повлияло на психическата им годност. В заключението на вещото лице се постановява, че подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Съдът кредитира събраните и приобщени към материалите по делото писмени доказателства като относими по делото.

От правна страна:

При така установената от фактическа страна обстановка и след преценка на доказателствата по делото, съдът намира от правна страна, че подсъдимият ОМ. АЛР. е осъществил, от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК.

Непосредствен обект на това посегателство са обществените отношения, които осигуряват половата неприкосновеност и свободния избор на полов партньор на лице от женски пол.

В посочената в чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК форма на изпълнителното деяние, изнасилването е двуактно престъпление, включващо два отделни, функционални обвързвани акта, първият от които е улесняващ и представлява упражняване на физическа или психическа принуда спрямо лице от женски пол, като тази принуда се осъществява посредством сила или заплаха и е насочена към сломяване на съпротивата на пострадалата, с цел осъществяване на съвкупление с нея – полов акт, при който пенисът на извършителя прониква във влагалището на пострадалата.

В настоящия случай от обективна страна се установи, че на 01.06.2021г. около 01:00ч. в адрес подсъдимият ОМ. АЛР. се е съвкупил с лице от женски пол, а именно ИВ. ТР. ТР., като я принудил към това със сила – хванал я с лявата си ръка отпред, запушил й устата с дясната си ръка, нанесъл й няколко удари по лицето, избутал я с ръце в детската стая, хвърлил я по гръб на матрака, свалил й клина с долното й бельо, вдигнал й блузата нагоре и й запушил устата с дясната си ръка, след което проникнал с пениса във влагалището й.

4

От субективна страна престъпното деяние е извършено виновно с форма на вината – пряк умисъл. Подсъдимият А. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е обществено-опасните последици, като е целял именно тяхното настъпване. Последният е съзнавал, че пострадалата не е съгласна да се съвкупи с него, съзнавал е принудителния характер на употребеното насилие и е целял чрез него да сломи съпротивата й и да извърши половия акт.

При определянето и индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид следното:

При проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, съдът е длъжен на основание чл. 373, ал. 2 от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК, като прецени дали случаят следва да се подведе под хипотезата на ал. 1 или на ал. 4 на чл. 58а от НК. За извършеното от подсъдимия А. престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години.