Решение № 1735 от 22.03.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2561/2022
- Вид
- Решение № 1735
- Подписан
- 22.03.2024
- В сила
- 22.03.2024
- Състав
- Виолета Йовчева, Димитър Ковачев, Мариана Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1735 гр. София, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове:
Мариана Георгиева
Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100502561 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „ЦКБ“АД срещу Решение 20202438 от 25.10.2021г., постановено по гр. д. № 57781/2020г. по описа на Софийски районен съд, 50 с-в, в частта с която е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя против Е. П. иск по чл. 422 ГПК за заплащане на наказателна лихва върху вземания по договор за международна кредитна карта от 2006г. в размер на 1067,35 лева за периода 31.03.2015г.-11.02.2020г.
Изложени са оплаквания, че СРС квалифицирайки иска, като такъв за неустойка и приемайки уговорките за наказателна лихва за нищожни е следвало да приложи чл. 92, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и да присъди неустойка (наказателна лихва) в размер на законната лихва.
В останалите си части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Постъпила е и Частна жалба от Е. П. срещу определението на СРС по чл. 248 ГПК, с което е отказано изменение на решението в частта по разноските. В частната жалба са изложени оплаквания, че съдът извън своите правомощия без искане на страните е извършвал съдебна компенсация на разноските на страните в производството.
С разпореждане от 13.04.2022г. са дадени указания до ищеца-жалбоподател за 1 отстраняване на нередовност на исковата молба в частта по иска за наказателна лихва, като посочи: на коя клауза от договора или ОУ се претендира сумата, като ако претендира уредената в ОУ „лихва за неразрешен овърдрафт“, то да се посочи в коя от двете хипотези по т. 52 от ОУ се претендира тя - по изр. първо (за надхвърляне на лимита) или по изречение трето от клаузата (при изтичане на валидност или прекратяване на договора), а също и в двете хипотези следва да се посочи върху каква основа е начислявана лихвата и от какви вземания (по вид, размер, падеж) се формира основата.
С молба от 05.05.2022г, докладвана в ОСЗ по делото ищецът посочва, че в сумата от 1067,35 лева – наказателна лихва се включват различни по вид основи върху които се начислява лихвата. Така се сочи, че в основата за начисляване на наказателната лихва е включена сума, представляваща такса за неизпълнение на задължението по чл.
12 от Договора - в последния работен ден на всеки месец кредитополучателя да осигурява по сметката обслужваща картата най-малко сумата от 320,00 лева, като минимална месечна вноска. Това било предвидено в чл. 13 от Договора като санкция за неизпълнение на чл. 12, а размера на такса бил по т. 11 от Тарифата за таксите включена в ОУ и бил 3% върху задължението, но не повече от 50,00 лева.
В основата за начисляване на наказателна лихва била включена и лихвата по т.
52 от ОУ, за неразрешен овърдрафт, която се изчислявала върху стойността на превишението и била 35 %.
СГС намира, че с така депозираната молба, не са изпълнени указанията на съда в тяхната цялост.
Указанията са дадени за конкретизиране освен на вида на вземанията, които са основа за начисляване на сумата, така и да се посочи всяко вземане върху което е начислена тази лихва, падежът му и размерът му.
За пръв път се прави и твърдението, че част от основата за начисляване на исковата сума е всъщност такса, представляваща санкция за друго неизпълнение.няма посочване и в рамките на общата сума каква част е начислена върху новотвърдяната такса за неизпълнение на чл. 12 от договора и каква е върху основа по т. 52 от ОУ. Не са посочени по вид, размер и падеж различните основи върху които е начисляван тази лихва от 35 %, а видно от ОУ тя се начислява върху различни основи формиращи превишението (такси, комисионни, лихви, транзакции).
Предвид липсата на горната конкретизация е лишен ответника от възможност за защита, както и е лишен съда от възможност да извърши проверка по основателността на иска, включително от гледна точка на дължимата служебно проверка за нищожност на клаузи в потребителския договор, а и да се извърши преценка за размера до който би бил основателен или неоснователен иска.. Така например е невъзможно да се прецени дали кредитора ищец е начислявал наказателна лихва върху лихви (с оглед начина на 2 формиране на превишението на кредитния лимит по т. 52 от ОУ).
Съгласно ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. и ТР 2/2004г. на ОСГК на ВКС при неотстранени след надлежни указания на въззивния съд недостатъци, въззивния съд с решение обезсилва първоинстанционното такова и прекратява производството по иска.
Предвид изложеното обжалваното решение ще следва да се обезсили в обжалваната му част по иска за наказателна лихва за сумата от 1067.35 лева и производството по този иск да се прекрати. Обезсилване следва да се постанови и на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК в същата част.
По частната жалба на Е. П.:
С обжалваното определение по чл. 248 СРС е отказал да измени решението си в частта му по разноските, като постанови осъдителни диспозитиви, а не компенсация между разноските които страните си дължат. Изложени са аргументи за недопустимост на извършената компенсация поради липса на предпоставки за прихващане (липса на ликвидност и изискуемост и липса на изявления на страните за прихващане на разноските).
СГС намира частната жалба за основателна. Съгласно трайната практика на съдилищата, обективирана в Определение № 2877 от 5.10.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3120/2023 г., IV г. о., ГК и др. е допустимо извършване от съда на компенсация между взаимно дължимите между страните суми за разноски по делото.
Но, за да се извърши такава от съда е необходимо и задължително да има компенсационно изявление от страна по делото, заявено най-късно в съдебното заседание, в което приключва разглеждането на делото пред съответната инстанция.
В случая никоя от страните не е правила искане за компенсация на разноските в посочения срок. Направеното след решението искане в тази насока от ищеца с молбата от 18.11.2021г. е недопустимо като просрочено. Следователно СРС е следвало да постанови диспозитив в полза на всяка от страните за дължимите разноски. Срещу размерите на полагащите се на всяка страна разноски за първа инстанция няма оплаквания в частната жалба с оглед което СГС не може да ги ревизира предвид факта, че крайния резултат от производството остава непроменен независимо от обезсилването на решението в частта по иска за наказателна лихва (правото на разноски се определя от това дали изхода на делото е положителен или отрицателен за съответната страна, а не от вида на акта с който се стига до този резултат), което има отношение само към разноските за настоящата инстанция. С оглед горното определението по чл. 248 ГПК следва да се отмени, а решението да бъде изменено с постановяване на отделни диспозитиви за разноските на страните За въззивното дело ищецът няма право на разноски.
3
Ответника има право на разноски съобразно отхвърлената част от жалбата тоест на целия платен хонорар за адвокат от 350 лева.
За частната жалба разноски не се присъждат, тъй като е недопустимо в производство по разноските да се кумулират нови такива.
С оглед на цената на предявения иск и т. 8 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС решението на въззивния съд е окончателно на основание чл. 280, ал. 3, предл. 1 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение 20202438 от 25.10.2021г., постановено по гр. д. № 57781/2020г. по описа на Софийски районен съд, 50 с-в, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отхвърлен, предявеният от „Ц.К.Б.“Ад с ЕИК ******* против Е. Д. П. с ЕГН ********** иск по чл. 422 ГПК за заплащане на наказателна лихва в размер на 1067,35 лева за периода 31.03.2015г.-11.02.2020г. върху вземания по договор за издаване и използване на международна кредитна карта от 27.10.2006г. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПРЕКРАТЯВА производството по така предявения иск.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 31.05.2020г. по ч.гр.д. 14435/2020г. на СРС В ЧАСТТА, С КОЯТО Е РАЗПОРЕДЕНО Е. Д. П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА„Ц.К.Б.“Ад с ЕИК ******* наказателна лихва в размер на 1067,35 лева за периода 31.03.2015г.11.02.2020г. върху вземания по договор за издаване и използване на международна кредитна карта от 27.10.2006г. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. 14435/2020г. на СРС в тази му част.
ОТМЕНЯ Определение 20220701/09.12.2021г. постановено по реда на чл. 248 ГПК по гр.д. 57781/2020г, с което е отказано изменение на постановеното по делото Решение 20202438 от 25.10.2021г. в частта за разноските КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение 20202438 от 25.10.2021г. в частта за разноските КАТО:
ОСЪЖДА Е. Д. П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Ц.К.Б.“АД с ЕИК ******* сумата от 517,81 лева разноски за исковото и заповедното производства.
ОСЪЖДА „Ц.К.Б.“АД с ЕИК ******* ДА ЗАПЛАТИ НА Е. Д. П. с ЕГН ********** сумата от 234,94 лева разноски за делото.
ОСЪЖДА „Ц.К.Б.“АД с ЕИК ******* ДА ЗАПЛАТИ НА Е. Д. П. с ЕГН ********** сумата от 350,00 лева разноски за въззивното производство.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5