Определение № 449 от 15.07.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 449 гр. Ямбол, 15.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Калина Ив. С.а като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20262300500218 по описа за 2026 година Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на „Банка ДСК“ АД гр.

София против Определение № 150/07.04.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 744/2025 г. по описа на РС – Тополовград, с което съдът е оставил без уважение молбата на „Банка ДСК“ АД с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Обжалваното определение се счита за неправилно и се желае неговата отмяна.

Изтъкнати са съображения за това, че присъдените в тежест на жалбоподателя разноски в общ размер 750 лв. са прекомерни, тъй като касаят адвокатско възнаграждение, както и липсват данни за тяхното реално заплащане. Счита се, че съдът не е обвързан от минималните размери на минималните адвокатски възнаграждения, посочени в Наредба № 1 и следва да преценява цената на предоставените услуги в зависимост от фактическата и правна сложност на делото, което в действителност не е сторил. По тези и други подобни съображения се желае отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата по чл.248 от ГПК.

В срока за отговор на частната жалба, такъв е депозиран от А. В. С., С. В. К. и К. И. С., всички представлявани от пълномощника си адв. М. Т.. Частната жалба се оспорва като се счита, че процесното производство по чл.51 от ЗН е охранително и правилно не е уважена на „Банка ДСК“ АД за изменение на решението в частта за разноските, което се счита, че води до недопустимост на частната жалба. Счита се още, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е преклудирано, тъй като не е направено в последното с.з. проведено по делото. Налице са представени доказателства за реалното заплащане на присъденото адвокатско възнаграждение, поради което се желае частната жалба да не бъде уважавана.

От частния жалбоподател Банка „ДСК“ АД е депозирано становище по отговора, с което се поддържат първоначално заявените възражения и са развити доводи за това, че районният съд е постановил неправилен съдебен акт, като е осъдил молителя Банка да заплати разноските сторени от участниците в охранително производство по чл.51 от ЗН.

Съдът след като се запозна със становището на частния жалбоподател, това на насрещната страна, както и с делото на ТРС, приема за установено следното:

Гр.д. № 744/2025 г. е образувано пред Тополовградския районен съд след изпращане за 1 разглеждане по подсъдност на депозираната пред ЯРС молба от „Банка ДСК“ АД с правно основание чл.51 от ЗН. В хода на производството пред РС – Тополовград, са призовани за съдебно заседание молителя „Банка ДСК“ АД и наследниците на В.А.С. – К. И. С., С. В. К. и А. В. С., като им е даден срок най-късно в откритото съд.заседание да заявят приемат или се отказват от наследството на наследодателя си С.. В проведеното съд.заседание на 18.11.2025 г. производството по делото е било прекратено, тъй като молбата на банката е преценена за недопустима след като са представени доказателства, според които наследникът К. С. е встъпила в дълга, а банката като кредитор е била наясно с това. Прието е, че по този начин наследниците с действията си са приели наследството на своя наследодателя като съпруг и баща чрез мълчаливото съгласие на К. С. да встъпи в дълга на съпруга си. Със същото определение съдът е осъдил „Банка ДСК“ АД на основание чл.78, ал.4 от ГПК да заплати на тримата наследника по 250 лв. разноски направени по делото за адвокатско възнаграждение.

С молба вх. № 2281/08.12.2025 г. „Банка ДСК“ АД е поискала на основание чл.248 от ГПК съдът да измени прекратителното определение в частта на присъдените разноски, които се считат за недължими, тъй като няма доказателство за реалното им плащане и са прекомерно завишени.

Съдът е постановил обжалваното пред настоящата инстанция определение, рег. № 150/07.04.2026 г., с което е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК, тъй като не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта за разноските, които са съобразени с правната сложност на делото и не са прекомерни.

При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Образуваното пред районният съд производство по реда на чл.51 от ЗН безспорно е охранително, съгласно специалната норма на чл.530 от ГПК, касаеща охранителните производства, а съгласно разпоредбата на чл.541 от ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. Законодателят е постановил, че в охранителното производство разноските са за сметка на молителя, тъй като това производство е едностранно, същото няма състезателен характер, няма насрещна страна ответник и не може да има засегната страна в охранителния процес от неговото завеждане във връзка с присъждане на разноски. В охранителните производства не се прилагат правилата на чл.78 от ГПК, даващи право на едната страна в производството да търси обезщетяване на собствените си разноски от другата страна. Охранителното производство по чл.51 от ЗН не представлява нито защита, нито санкция спрямо наследника, поради което молителят който е търсил по този ред съдействие от съда, не може да бъде държан отговорен за образуването на производството и за изхода от него, доколкото изходът от това производство се определя изцяло от волята на призования наследник. Поради това, че интересът от издаване на поискания акт в полза на молителя е изцяло в неговата воля, законодателят е регламентирал възлагането на разноските в производството да бъде в тежест на участниците в него, така както са ги сторили, тъй като интересът от провеждане на производството по чл.51 от ЗН е взаимен - за молителя инициирал производството и за наследниците призовани да изразят своята воля.

По тези съображения въззивният съд счита, че разпоредбата на чл.541 от ГПК за това, че разноските по охранителните производства са за сметка на молителя следва да бъде тълкувана разширително за това, че всеки от участниците в това производство следва да отговаря за собствените си разноски.

При така направените правни изводи въззивният съд намира за неправилно постановеното от районния съд определение по чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на „Банка ДСК“ АД за изменение на решението на разноските, поради 2 което същото следва да бъде отменено и по изложените вече съображения да бъде отменено определението от съд.заседание, проведено на 18.11.2025 г. в частта на постановеното от съда осъждане „Банка ДСК“АД да заплати разноски на наследниците в производството по чл.51 от ЗН.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение рег.№ 150/7.04.2026 г., постановено по гр.д.№ 744/2025 г. по описа на ТРС, с което съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК за изменение на определение № 145/18.11.2025 г. в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК рег.№ 150/7.04.2026 г., постановено по гр.д.№ 744/2025 г. по описа на ТРС в частта на разноските като:

ОТМЕНЯ определение, постановено в съдебно заседание, проведено на 18.11.2026 г., съгласно протокол рег.№ 145/20.11.2025 г., постановено по гр.д.№ 744/2025 г. по описа на ТРС в частта, в която „Банка ДСК“ АД е осъдена да заплати на А. В. С., С. В. К. и К. И. С. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер по 250 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3