Решение № 5455 от 26.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5455 гр. София, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100504821 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 22698 от 13.12.2024 г., постановено по гр. д. № 3006/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 123-и състав, е отменено уволнението на И. С. М., извършено със Заповед № 23000047/27.11.2023 г. на Генералния директор на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради наложено на служителя дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от 27.11.2023 г., като незаконосъобразно, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. С решението И. С. М. е възстановен на длъжността, заемана от него преди уволнението – „Експерт вътрешна сигурност“ в направление „Техническа дейност“ дирекция „Информационни системи“ при Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, гр. София, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

Със същото решение Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ е осъдено да заплати на И. С. М. сумата от 89174.52 лв. – парично обезщетение за оставане без работа поради уволнението в периода от 27.11.2023 г. до 27.05.2024 г., на основание чл.

344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ; както и сумата от 995.12 лв. – направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

С решението е отхвърлен предявеният от И. С. М. срещу Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата над 89174.52 лв. до пълния предявен размер от 90500.52 лв., като недоказан по размер.

Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ е осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 3726.98 лв. – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 71, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1 и чл. 3 от Тарифа за ДТССГПК и чл. 77 ГПК, както и сумата от 400 лв. - разноски за възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 71, ал. 1 ГПК и чл. 77 ГПК.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника 1

Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът, противно на формирания от Софийския районен съд извод, поддържа, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 195 КТ, доколкото от посоченото в нея служителят би могъл да разбере в какво точно се изразява неспазването и неотработването на седмичната норма на продължителност на работното време с променливи граници, при положение че е определена такава в размер на 40 работни часа. Поддържа, че доколкото дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определените в заповедта периоди, а спецификата му позволява неговото довършване и съответно откриване само след изтичане на тези периоди като краен резултат, не е необходимо да се посочва кога ищецът е идвал или си е тръгвал от работа по дни и колко часове е отработил в съответните работни седмици. Сочи, че и поисканите от служителя обяснения са за конкретните работни седмици, дни и дати, като в отговор на предоставените обяснения служителят не е оспорил констатациите за неспазване на работното време и неговото неотработване за посочените дни и/или периоди. Твърди, че работодателят няма задължение да посочва точно определен час на извършване на нарушенията, доколкото подобно изискване не е въведено в закона. По отношение на нарушението, изразяващо се в неспазване на времето за задължително присъствие, установено в Правилника за вътрешния трудов ред, въззивникът сочи, че е без значение часът на осъществяване на нарушенията, доколкото заповедта съдържа обстоятелства относно нарушението и кога е извършено.

Посочва, че е заповедта изрично е отбелязано, че за тези дни не са налице дадени писмени разрешения за напускане на работното място. Поддържа, че наложеното наказание е и за три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които е не по-малко от час от времето на задължително присъствие и което представлява самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказания „уволнение“. Счита, че извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина обосновават и наличието на хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, а именно системни нарушения на трудовата дисциплина, което е основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Твърди, че противно на възприетото в обжалваното решение, не е необходимо да се сумира общото отработено от ищеца време, за да се обоснове неспазването на седмичната норма на продължителност на работното време с променливи граници. В тази връзка счита, че от съдържанието на процесната заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание, е видно фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение. С оглед подробно изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложил становище за нейната неоснователност. Споделя извода на първоинстанционния съд, че с непосочването на часа на извършване на нарушението служителят е затруднен да ангажира адекватна защита в процеса. Поддържа, че е нарушена и процедурата по чл. 333 КТ за предварителна закрила при уволнение. Счита, че работодателят не е посочил и конкретната хипотеза на правната норма за налагане на дисциплинарното наказания, доколкото разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ са уредени две алтернативни основания за налагане на дисциплинарно уволнение., както и че не са доказани фактите, които да осъществят състава на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, като работодателят не е посочил кои са другите тежки нарушения на трудовата дисциплина. Посочва, че от ищеца не са поискани писмени обяснения за конкретно вменените му дисциплинарни нарушения, тъй като обясненията са поискани за неспазване на седмичната норма и за задължителното присъствие в работния ден, но не и за три закъснения и преждевременни напускания на работа в един календарен месец. На самостоятелно основание счита, че и самото искане за предоставяне на обяснения не съдържа необходимите реквизити.

Поддържа, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване верността на справките от системата за контрол на достъпа, както и че не е доказал, че системите за контрол на достъпа и за контрол на работното време не могат да бъдат манипулирани. Счита за неправилна преценката на работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от ответника - Държавно предприятие „Ръководство на въздушното 2 движение“ (ДП РВД), чрез юрк. Д.С., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта с която е отхвърлен предявеният от И. С. М. срещу Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата над 89174.52 лв. до пълния предявен размер от 90500.52 лв., не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване на извършеното със заповед № 23000047/27.11.2023 г. на Генералния директор на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ уволнение за незаконно, възстановяване на уволнение служител на работа и изплащане на обезщетение.

Дисциплинарната отговорност на работниците и служителите е вид юридическа отговорност и се изразява в налагане на определени неблагоприятни правни последици заради извършено и установено дисциплинарно нарушение. Работодателят е дисциплинарнонаказващият орган и притежава дисциплинарна власт, която представлява неразделна част от неговата работодателска власт. Дисциплинараната отговорност се реализира в рамките на дисциплинарно производство, което се развива под формата на сложен динамичен фактически състав - съвкупността от последователно извършвани правни действия, насочени към установяване на правонарушението, определяне и налагане на дисциплинарното наказание. Тежестта на доказване, т.е. задължението за установяване законността на уволнението, носи ответникът по настоящото дело, като по предявените от ищеца искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 225 КТ именно в тежест на ответника е да докаже законосъобразността на извършеното уволнение, а именно: 1/ че заповедта е издадена от компетентно лице; 2/ че са изисквани обяснения преди налагане на наказанието за нарушенията, за които на служителя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; 3/ че е издал мотивирана заповед за уволнение, както и че служителят е извършил описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина; 4/ че при определяне на наказанието е съобразена тежестта на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени. С оглед поддържаните в исковата молба и отговора на въззивната жалба твърдения за наличие на основание за предварителна закрила (трудоустроен и боледува от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването ) в тежест на ищеца е да докаже основанието за закрила, а в тежест на ответника – че е получил мнение на ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда.

Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ първото процесуално действие след установяване на нарушителя и неговото нарушение, което работодателят е длъжен да извърши преди да наложи съответното дисциплинарно наказание, е да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Целта на тази законовоустановена процедура е, от една страна, да субектът на дисциплинарната власт да има възможност да прецени отношението на служителя към нарушението, а от друга – да даде възможност на работника или служителя да се защити в рамките на започналата дисциплинарна процедура.

В конкретния случай, видно от поканата за писмени обяснения, находяща се на л. 355 от гр. д. № 3006/2024 г. по описа на СРС работодателят е изискал писмени обяснения по следните 2 въпроса: 1/ защо служителят не е спазил и отработил седмичната норма на продължителност на работното време, регламентирана в Правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР) в ДП РВД за конкретно посочени работни седмици и 2/ защо в посочените периоди не е спазил времето за задължително присъствие, установено в ПВТР за конкретни работни дни. Служителят е получил поканата на 17.10.2023 г., което е удостоверено с 3 неговия подпис. Ето защо, е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ за изискване на обяснения относно посочените две нарушения.

След приемането на писмени обяснения работодателят следва да обективира волята си за налагане на конкретно дисциплинарно наказание в мотивирана писмена заповед, чиито задължителни реквизити са уредени в чл. 195, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Изискването на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед установеното в чл. 189, ал. 2 КТ правило за еднократност на наказанието, а също така и с оглед необходимостта от преценка на спазване на сроковете по чл. 194 КТ и на възможността работникът или служителят да се защити в производството по отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Когато изложените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание мотиви са достатъчни, за да удовлетворят тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ.

Разпечатката съдържа 30 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/70379ef0-7755-4aff-847b-ef7f4baf3978