Решение № 4477 от 05.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4477 гр. София, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно гражданско дело № 20241100508058 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано по жалба на М. А. П., ЕГН: **********, в качеството му на длъжник по изп.д. № 3123/20 17 г. по описа на ЧСИ Н.М., peг. № 841 и район на действие Софийски градски съд срещу Разпореждане от 28.02.2024г., с което частният съдебен изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, т. 8 от ГПК.

Жалбоподателят сочи, че последната постъпила сума по изплащане на задължението е на 29.09.2020г., а до 20.02.2024г. не са извършвани изпълнителни действия, поради което намира, че са били налице предпоставките за прекратяване на производството. Поради това сочи, че отказът е незаконосъобразен и иска неговата отмяна.

Взискателятгы? представя подробно мотивирано становище по частната жалба, в което поддържа, че няма изтекъл срок от повече от две години, в който да не са извършвани изпълнителни действия по изпълнителното дело. Изчерпателно описва хода на производството.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител обосновава неоснователност на жалбата.

Жалбата е допустима, а по същество - неоснователна. От материалите по делото се установява следното.

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя И. С.К. ООД срещу длъжника М. А. П. за сумите от 7086.52 евро - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14/03/2017 г. до окончателното плащане, съдебни разноски и разноски по изпълнението. Видно от материалите по изпълнителното дело, с молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят е направил възлагане на съдебния изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 15.05.2017 година и е наложен запор на вземания по банкови сметки на длъжника.

1

На 11.08.2017 година е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодател МВР – САД ПУБ, като последният е получил запорното съобщение на 16.08.2017 година, както и на 10.09.2020 година е наложен запор върху трудовото възнаграждение при новия работодател ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА И ДЪЛГОЛЕТИЕ АД, за което третото лице е уведомено на 05.10.2020 година и при когото длъжникът е бил на работа до 19.06.2023 година.

Видно от доказателствата по делото, в периода 26.09.2017 година до 01.10.2020 г. регулярно са постъпвали суми за погасяване на задълженията по изпълнителното дело, в резултат на наложените запори върху трудовото възнаграждение при работодателя /л. 34 – л.

71/, като периодични постъпления има през всяка от годините в периода – м. 09.2017 година – м. 10.2020 година.

По молба на взискателя от 14.01.2022 година и с разпореждане от 26.01.2022 година съдебният изпълнител е насрочил опис на движимите вещи на длъжника по разпореждане на л. 78 от изпълнителното дело, както и на същата дата отново са наложени запори върху вземанията на длъжника по сметки при ИЗИПЕЙ АД, БАНКА ДСК АД и ИНВЕСТБАНК АД. На 30.05.2022 година е наложен запор и върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодател НИМХ /получено от последния на 04.07.2022 година/. На 07.04.2023 година по молба на взискателя от 18.02.2023 година е насрочен опис на движими вещи на длъжника, за който последният е уведомен на 07.04.2023 година. На 31.05.2023г. е наложен запор върху вземанията по сметките на длъжника в ИЗИПЕЙ АД, а на 18.09.2023 г. отново е насрочен опис на движимите вещи, находящи се на адреса на длъжника.

В хипотезата по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, като в този смисъл актът на съдебния изпълнител за прекратяване на производството има само декларативен характер, а прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти и обжалването е без значение за момента на настъпването му.

В конкретния случай, не са били налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.

В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че когато взискателят бездейства и не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. В изпълнителния процес, за разлика от исковия, лицето, по чието искане е образуван – взискателят - е задължен да проявява активност и със своите действия да поддържа висящността на производството, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване /същият следва да посочи конкретен изпълнителен способ, да поиска извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, да поиска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива и т.н./. В уредената в чл. 433 от ГПК хипотеза относно бездействието на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, пораждаща последицата на прекратяване, респ. приключване на изпълнението, законодателят приема, че липсата на процесуална активност е резултат на дезинтересиране на взискателя от осъществяваното принудително изпълнение.

На следващо място, съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са 2 изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В случая, от данните по делото се констатира, че непосредствено след образуване на производството, е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и почти ежемесечно в периода 09.2017 г. – м.10.2020 година по сметка на ЧСИ са постъпвали суми по наложените запори /отбелязвания за реално изпълнение на запора са правени и на обратната страна на изпълнителния лист/. Доколкото изпълнителният способ - запор върху вземания на длъжника от трудово възнаграждение- в случая се осъществява продължително във времето и се характеризира с периодичност на постъпленията на парични суми /като дори съдебният изпълнител не е длъжен да връчва на последващ работодател ново запорно съобщение, според разпоредбата на чл. 512 ал. 3 от ГПК/, то в този смисъл през целия период от време на действие и приложение на този способ /докато са постъпвали суми в резултат на предприетото изпълнително действие/, не е налице бездействие на взискателя, който макар и на части се удовлетворява от реализиране на способа.

Предвид горното, няма период от повече от две години, в който да не са предприемани изпълнителни действия от взискателя, което да обоснове приложение на чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК. В тази насока следва да се отбележи, че този срок започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително доброволно/ и осъществяването на всички поискани способи е приключило или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря. Затова, перемпция не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ, в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, ако през това време се е осъществявал поискания от него предходен изпълнителен способ, както в случая са постъпвали суми за погасяване на задълженията на длъжника в резултат на наложените запори върху трудовото му възнаграждение /така решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о., ВКС, определение № 248/01.04.2021 г. по гр. д. № 3647/2020 г. по описа на IV г. о., ВКС и др./. Или, докато конкретен изпълнителен способ се прилага и кредиторът получава изпълнение, той не е длъжен отново да прояви активно поведение, защото изпълнителният процес осъществява своето предназначение - удовлетворяване на вземането.

След 29.09.2020 година, с молба от 14.01.2022 година и от 18.02.2023 година, взискателят е поискал извършване на опис на движимите вещи на длъжника, като съдебният изпълнител е предприел действия в тази насока, а на 30.05.2022 година е наложен запор и върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодател НИМХ /получено от последния на 04.07.2022 година/ и на 31.05.2023г. - върху вземанията по сметките на длъжника в ИЗИПЕЙ АД. Така, с всяко от посочени по-горе действия е прекъсван срокът на перемпцията и е започвал да тече нов такъв, но и понастоящем не е налице изтекъл непрекъснат двугодишен срок, в който не са извършени изпълнителни действия /при това такива, които са сред прекъсващите срока изпълнителни действия, посочени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г./, съответно – взискателят не е отправял нарочно искане за това.

Предвид изложеното, постановлението на съдебния изпълнител е законосъобразно, а жалбата неоснователна.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. А. П., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изп.д. № 3123/20 17 г. по описа на ЧСИ Н.М., peг. № 841 и район на действие Софийски градски съд срещу Разпореждане от 28.02.2024г., с което частният съдебен изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, т. 8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4