Решение № 492 от 27.07.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Видин, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20251320101302 по описа за 2025 година

Делото е образувано по исковата молба на от Е. И. Е., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ********** ,с която против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Илинден“,ул. „Зографски манастир“, № 15, вх. Г, ет. 6 и „Кредит Гаранция" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Слатина“,ул. „Манастирска“, № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2 са предявени с правно основание чл.26 ал.1 пр.1, ал.2 от ЗЗД и по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД/.

Твърди се, че на 27.03.2024 г. Е. Е. сключил Договор за кредит тип Кредитна линия - На момента № 3-257-4478-314656, по силата на който „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД му е предоставило в заем сумата от 1 350.00 лв. при фиксирани ГЛП от 36.00 % и ГПР от 42.83 %. Следвало да внесе общо дължима сума от 1 766,88 лв., като сумата включвала главница и лихва. На същата дата, 27.03.2024 г., ищецът бил задължен да сключи договор за възлагане на поръчителство с „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* във връзка с договора за кредит и с оглед отпускането му. „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД трябвало да обезпечи задълженията на ищеца по договора за паричен заем. В договора е било уговорено възнаграждение за гаранта в размер на 2 859.12, което било разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията.

1

Счита, че и този договор е недействителен, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка.

Твърди, че Договор за кредит тип Кредитна линия - На момента № 3 257-4478- 314656 Е НИЩОЖЕН. Същият съдържа следните нищожни неравноправни клаузи: ГЛП е 36.00 % - видно от самия договор лихвата е прекомерна н само на това основание договора следва да се обяви за нищожен. ГПР е 42.83 % - съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва.; ГПР по скрит начин е увЕ.чен, тъй като в него не е включено възнаграждението за поръчител, което е още едно основание за нищожност на договора. Според чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване па договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В исковата молба е посочено основание за недействителност на договора, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Изискването е въведено като гаранция, че потребителят ще е наясно как се формира неговото задължение.

Излага, че в настоящия случай, макар в договора да е фиксирана общата дължима сума, нейният размер не е коректно посочен. На практика това не е реално дължимата сума, защото в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще направи предвид задължението да осигури гарант като обезпечение на кредита. Клаузата за обезпечение реално увЕ.чава и печалбата на кредитора, тъй като дори при плащане на всички задължения по заема, потребителят ще трябва да заплати и възнаграждението на гаранта.

Ето защо посоченият в договора ГПР от 42.83 % не отговаря на действителните разходи, доколкото не включва сумата за обезпечението.

2

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от 33П във вр. с чл. 68д, ал. 1 от 33П. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването па договора. Процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, поради което същият се счита за нищожен.

Посочва, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Сочи, че годишният процент на разходите, представлява така нареченото „оскъпяване“ на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Поддържа, че за да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК - „Недействителност на договора за потребителски кредит.

3

Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12. ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т.

10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите но кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване па договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. С постановление на МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.

Излага, че съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях.

Сочи, че законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр. По договора за поръчителство, той само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение 4 за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези хипотези се цЕ. постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване на законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, то договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не може да доведе до неговото саниране. Налице е договор за поръчителство/гаранция, сключен с предварително определено от кредитора по договора за паричен заем юридическо лице-гарант, като в договора е предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на кредитора /а не на гаранта/ заедно с погасителните вноски по кредита. При тази правна конструкция гарантът нито носи риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при плащане. Единственият правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД на допълнителен финансов приход от 2 859,12 лева, представляващ престацията на потребителя по гаранционната сделка.

Излага, че при липсата на който и да било от елементите от същественото съдържание на договора за поръчителство се налага изводът, че процесната сделка не представлява такъв договор, а по съществото си е съглашение за въвеждане на допълнително възнаграждение за кредитора по договора за паричен заем, чисто възникване му е било известно при сключването па договора. Следователно възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено, поради което договорът за кредит се явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен съгласно чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен реално дължимия годишен процент на разходите /ГПР/ и в него не е включено възнаграждението за поръчител.

Счита, че съгласно съдебната практика и закона по един нищожен договор заемателят следва да върне единствено главницата по договора.

5

Всички надвнесени суми следва се върнат обратно на ищеца, тъй като са дадени по един нищожен договор и представляват неоснователно обогатяване на ответниците. До момента ищецът е изплатил сумата от 1 542,00 лева.

Иска се от Съда да постанови решение,с което:

1. Да прогласи Договор за кредит тип Кредитна линия - На момента № 3-257-4478-314656, сключен на 27.03.2024 г. между Е. Е. и „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради противоречието му със закона;

2. Да прогласи Договор за възлагане на поръчителство, сключен па 27.03.2024 г. между Е. Е. и „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.