Решение № 497 от 30.06.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Бургас, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Г. Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20262100500730 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на А. В. А. от с. *** против решение № 90/15.01.2026 год. постановено по гр.д. № 141/2025 г. по описа на Бургаския районен съд ,с което е прието за установено в отношенията между С. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *** ул. *** № **, С. И. Е., ЕГН **********, с адрес гр. *** ул. *** № **, и А. В. А., ЕГН **********, с адрес: с.***, ***-***, бл.** ап.*, че ответника А. В. А. НЕ Е собственик на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Атия, общ. Созопол, обл.Бургас, одобрена със Заповед РД-18-12/24.04.2007 год. на изп. директор на АК, с последно изменение от 26.06.2024 год., с адрес на имота: с.Атия, с площ от 340 кв.м., трайно предназначение: Земеделска земя, начин на трайно ползване: За земеделски труд и отдих (съгл. § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), номер по предходен план: 8 135, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***; ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Атия, общ. Созопол, обл.Бургас, одобрена със Заповед РД-18-12/24.04.2007 год. на изп. директор на АК, с 1 последно изменение от 26.06.2024 год., с адрес на имота: с.Атия, с площ от 79 кв.м., трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: За земеделски труд и отдих (съгл. § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), номер по предходен план: 136, при съседи: ***, ***, ***. и е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК, констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том *, peг.№ ****, дело № *** от **.**.20** год. на нотариус Иван Кожухаров,а от друга страна е отхвърлен предявения от въззивника –насрещен ищец А. В. А., ЕГН **********, с адрес: с.***, ***-***, бл.** ап.*,иск против първоначалните ищци С. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *** ул. *** № **, и С. И. Е., ЕГН **********, с адрес гр. *** ул. *** № **, насрещен иск за приемане за установено, че ответниците НЕ СА собственици на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Атия, общ. Созопол, обл.Бургас, одобрена със Заповед РД-18-12/24.04.2007 год. на изп. директор на АК, с последно изменение от 26.06.2024 год., с адрес на имота: с.Атия, с площ от 340 кв.м., трайно предназначение: Земеделска земя, начин на трайно ползване: За земеделски труд и отдих (съгл. § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), номер по предходен план: 135, при съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***; ПИ с идентификатор

*** по КККР на с.Атия, общ. Созопол, обл.Бургас, одобрена със Заповед РД-18-12/24.04.2007 год. на изп. директор на АК, с последно изменение от 26.06.2024 год., с адрес на имота: с.Атия, с площ от 79 кв.м., трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: За земеделски труд и отдих (съгл. § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), номер по предходен план: 136, при съседи: ***, ***, ***

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за недопустимо ,,евентуално-неправилно ,необосновано и незаконосъобразно ,постановено при процесуални нарушения .

Подробно се излагат съображения относно твърдението за недопустимост на първоначално предявения иск ,изтъкнати още в отговора на исковата молба .На първо място се сочи ,че на ищците ,които претендират процесния поземлен имот да им е възстановен по реда на ЗСПЗЗ ,в действителност им е признато право на възстановяване ,но не в стари реални граници и не във вида и в конфигурацията ,която твърдят в исковата молба .В плана е записано ,че за имот 3076 липсват данни за собственост ,поради което и ищците 2 голословно твърдят ,че това е имотът – тяхна собственост ,без да са налице доказателства за идентичност между претендирания имот с № 3076 и имотите ,за които им е признато право на възстановяване с приложеното решение на ПК.

Обосновава се подробно тезата за липса на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск за собственост в настоящия случай.Според ищците ,тъй като с решението си ПК само им е признала правото на възстановяване на имотите ,като реалното им възстановяване в конкретни новообразувани имоти трябвало да се извърши със заповед на кмета на общината по §4к ал. 7 ЗСПЗЗ и понеже ответникът се снабдил с нотариален акт за имот ,попадащ върху имота и е обжалвал плана за новообразуваните имоти ,препятствайки влизането му в сила и реалната реституция на имотите в полза на ищците ,то за тях се явявал правен интерес от предявяване на иск за отричане правата на ответника .Сочи се от въззивната страна ,че съдебната практика се произнася за допустимост на отрицателен установителен иск ,че ответникът не е собственик по давност на земи ,които са признати за възстановяване в полза на бившите собственици и се намират ползвателски зони по ;4 ЗСПЗЗ.Настоящата хипотеза обаче не е такава –ищецът следва да установи наличието на свое защитимо право ,засегнато от правния спор , а в случая ищците твърдят ,че има издадено в тяхна полза решение на ПК за признаване правото им на възстановяване с план за земеразделяне на имот ,попадащ в ползвателска зона по §4 ЗСПЗЗ.Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск ще е налице ,когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция ,ако отрече претендираните от ответника права .В случая ищците не доказват нито че имат възможност да придобият имота по реституция /още повече ,че жалбата на ответника срещу плана на новообразуваните имоти е била отхвърлена 8.Ищците не могат да се легитимират като собственици с решение за възстановяване правото на собственост при условията на §4-4л ЗСПЗЗ ,т.е. в зоната на ползвателски имоти .Независимо и че срокът за възстановяване на земи при условията на §4-4л ЗСПЗЗ е изтекъл , в полза на ищците е следвало да се издаде решение за признаване правото им на възстановяване на собствеността върху ползвателски земи ,т.е. по чл. 14 ал. 1 т. 3 ЗСПЗЗ,а такова не е издадено .И тъй като нямат решение за възстановяване при условията на §4-4л

3

ЗСПЗЗ,дори и да се издаде заповед по §4к ал. 7 ПРЗ на ЗСПЗЗ и да се отрекат правата на ответника с решението по отрицателния установителен иск ,те не биха могли валидно да станат собственици на земята

Затова се счита ,че делото е заведено при липса на правен интерес ,което е основание за прекратяването му.

Прави се и възражение за нищожност на постановеното решение на ПК като постановено от незаконен състав ,който не отговаря на императивните законови изисквания на чл. 62 ППЗСПЗЗ

Изтъкват се и съображения по същество на спора. Обосновава се ,че ответникът е собственик на процесните имоти .Зоната ,в която се намира имота попада с концесионната такава ,предоставена за ползване на собственика на Минното предприятие по силата на указ от 1907 година на княз Фердинанд -с него се предоставя концесия за вечни времена на Д.А. - в землището на с.Св.Никола с пространство от 4000 дка ,с асно очертани по указа граници ,като се установява ,че имотът на ответника попада имменно в тази площ .Няма как преди това други лица да са притежавали земеделска земя в тази териитория –в този смисъл и показанията на разпитаните свидетели /че това е била необработваема земя ,пустеещи земи ,които са превзети от сегашните им собственици ,вкл. ответника.Земята е била непродоктивна-тресавище ,като под нея преминават минни галерии и това е била причината за предоставяне на концесия /.Тази зона никога не е влизала в ТКЗС ,като имотите са владяни от петдесетте години .В тази връзка се счита ,че на валидно основание –владение ,продължило повече от 60 години ,първоначалните праводатели на ответника ,а след това и той самият са владели имота като свой и това владение никога не е прекъсвано /след изоставянето на тези терени от бившето Минно предприятие ,национализирано през 1944 г. този имот и всички останали в зоната на м.

„Ново селище“ са завладяни и в продължение на 60 години никой не им е оспорвал правото на собственост .Посочва се ,че не не е доказан и статута на тази територия и в частност – по отношение имота на ответника ,доколкото липсва скица ,определяща зоната като такава по §4к ЗСПЗЗ,тези земи не са били държавна или общинска собственост ,поради което няма на какво основание да са отдадени за ползване /затова и издадените удостоверения за предоставено право на ползване са нищожни /

4

Моли се за обезсилване на решението и прекратяване на производството по делото като недопустимо,евентуарно – за отмяната му и отхвърляне на предявените субективно съединени отрицателни установителени искове и уважаване на насрещния иск .

Въззивната жалба е допустима и подадена в законния срок .

Отговор на въззивната жалба по реда на чл.263 ГПК не е подаден от въззиваемите – ищци и същите не са взели становище по нея.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК, както и искане за отмяна на нотариалния акт е чл. 537 от ГПК,както и насрещен отрицателен установителен иск .

От приложеното удостоверение за наследници се установява, че ищците са наследници на Ж.Д.З., починал на 08.06.1956 г. Със заявление от 10.02.1992 г. С. И. Б., в качеството си на наследник на Ж.З., е подала заявление с искане за възстановяване собствеността върху земеделски земи в землището на гр. Черноморец, в което под номер 18 е заявена нива на площ от 11,900 дка, м. „Ачмите“. С Протокол № 2748/01.03.1993 г. ПК- Созопол е признала и определила за възстановяване правото на собственост върху общо 120.100 дка земеделска земя, в това число и посочената под № 18 нива, находяща се в землището на с. Черноморец

С решение № 2748/08.07.2020 год. ОСЗ- Созопол е възстановила на наследниците на Ж.Д.З. правото на собственост върху няколко ниви, като е отказала да възстанови собствеността върху нива с площ от 8.707 дка в м.

„Ачмите“. В последната част акта на поземления орган е бил обжалван и с Решение № 260000/27.04.2022 год., постановено по адм.д. № 2/2021 год., РСБургас е отменил отказа, като въз основа на него, с последващо Решение № 2748/04.02.2025 г., ОС Земеделие- Созопол, е признала правото на собственост на наследниците на Ж.З. в стари реални граници и върху нива от 8.707 дка, находяща се в терен по параграф 4 на с. Черноморец, местност „Ачмите“, заявена с пореден номер 18 от заявлението, като е посочено, че имотните граници на възстановения имот ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ.

5

По делото е представена заповед № РД-09-20/29.05.2024 г. на Областен управител- Бургас, с която, на основание §4к, ал. 6 ЗСПЗЗ, е одобрен планът на новообразуваните имоти /ПНИ/ и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ за местност „Ново селище“, село Атия, землище на гр. Черноморец, община Созопол, област Бургас. Представено е копие от ПНИ и регистъра към него, в който като собственик на имот № 316, с площ от 0,640 дка, е вписан Ж.Д.З., въз основа на решение на ПК- Созопол

От изготвеното и прието заключение на вещото лице по СТЕ, неоспорено от страните, се установява ,че имот 3076 по помощния план е идентичен с бивш имот № 76 с площ 11.900 дка по картата на инж.Йонов. ПИ № 76 попадал с 8,700 дка в терена по § 4, за който е изработен помощен план с ПИ на собственици и ползватели, и на базата на този помощен план е изработен и одобрен ПНИ. Вещото лице е приело, че имот 62.316 попада в границите на земите по §4, като 614 кв.м. попада в ПИ 3076 и с 26 кв.м., придаваеми от имоти 3074 и 3076 от помощния план. ПИ *** по КК с площ от 340 кв.м. попада в ПИ 3076 с 310 кв.м., в ПИ № 3074- с 14 кв.м и в ПИ 3075- с 16 кв.м., а ПИ *** с площ от 79 кв.м. от помощния план попада със 77 кв.м. в ПИ 3076 и с 2 кв.м. в ПИ 3071. В ПНИ за ПИ *** е отреден ПИ 62.130 с площ от 201 кв.м., ПИ *** попада със 73 кв.м. в ПИ 62.316. Експертът е посочил, а това се установява и от представения регистър на ПНИ, че няма вписване за ответника А., като собственик или ползвател.