Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4130 от 24.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 401/2025
Вид
Определение № 4130
Подписан
24.01.2025
В сила
24.01.2025
Състав
РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 63 · Граждански процесуален кодекс
  • член 2,3 · Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета
  • член 2,3 · Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета
  • член 1 · Наказателен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4130 гр. София, 24.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110100401 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес в от ***** против Софийски градски съд (правоприемник на Специализирания наказателен съд – София).

Твърди се в исковата молба, че ищецът незаконно е задържан по наказателно общ характер дело № 646 по описа за 2015 г. Специализирания наказателен съд (чийто правоприемник е Софийски градски съд), за обвинение за грабеж с пострадал О.Б., за което впоследствие е признат за невиновен. По този начин са нарушени правото на ищеца на справедлив процес, правото му на свобода и сигурност, а ответникът е нарушил разпоредбите на 12 от Закона за съдебната власт, член 127 алинея 1,2,3,5 от Конституция на Република България, Директива 2012/29 на ЕС, член 2,3,4 5,6 от ДЕС, член 18,20,67,82 §2 точка В от ДФЕС, член 1,3,13,14,17,18 от Европейска Конвенция за защита на правата на човека, член 1,4,20,21,47,51,52,53,54 от Харта основните права на Европейски съюз, член 2,7,10,26 от Международен пакт за граждански и политически права на Организация на обединените нации ООН,член 1 от Наказателен кодекс, член 1 от Наказателно-процесуален кодекс.

Ищецът твърди, че в следствие на противоправното поведение е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, унижение, безизходица, безпокойство, безпомощност, отчаяние, страх, безнадеждност, стрес, депресия, паник атаки, хипертония, влошено здравословно състояние.

Моли ответникът да му заплати обезщетение, което да репарира тези вреди в размер на 24 999 лв.

Съдът при извършването на проверката по чл. 129 от ГПК, констатира, че исковата молба е нередовна, тъй като не съответства на изискването на чл. 127 ал. 1 т. 2 от ГПК, предвид следното:

Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № № 5 от 15.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГК, докладчик съдията М.П., съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2 от ЗОДОВ само в случаите по чл. 2, ал. 1, т. 4 и т. 5 от същия закон за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е посочено, че съдът не е легитимиран да представлява 1

Държавата по искове за обезщетение за вреди от задържане под стража, нито в хипотезата, когато наложената най-тежка мярка за неотклонение е отменена по реда на инстанционния контрол, нито в хипотезата на постановяване и влизане в сила на оправдателна присъда или прекратяване на наказателното производство, поради това, че деянието не е престъпление или не е извършено от обвиняемия (подсъдимия). Ето защо, следва да се укаже на ищеца да конкретизира пасивно легитимираното по иска лице.

Водим от горното и на основание чл. 129 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, въз основа на която е образувано гражданско дело № 401 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че исковата молба е оставена без движение, да отстрани констатираната в обстоятелствената част на настоящето определение нередовност, в противен случай – исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

УКАЗВА на ищеца процесуалната възможност да иска продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на процесуалното действие по реда на чл. 63 от ГПК – с писмена молба, депозирана в Софийски районен съд или изпратена по пощата преди изтичането на определения от съда срок.

УКАЗВА на ищеца, задължението му при отсъствие повече от един месец от адреса, на който веднъж е връчено съобщение да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2