Решение № 72 от 26.01.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Стара Загора, 26.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело № 20245530103527 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал.1 ГПК.

Ищецът Д. П. М., чрез пълномощника си адв. В. М., твърди в исковата молба, че на 01.09.2022 г. между него и „Фератум България” ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №*** при следните параметри: заем в размер на 2500 лв. със срок на погасяване на 18 вноски годишна възнаградителна лихва в общ размер на 875 лв. при лихвен процент от 35% и годишен процент на разходите 49,66%.

В договора липсвало яснота относно падежа на вноските освен първата – на 01.10.2022г., но за останалите не било ясно дали се дължат ежемесечно, ежеседмично или на друг срок.

В т.2 от договора било посочено, че начина на изплащане на заемната сума било съгласно погасителен план, който бил неразделна част към договора, въпреки че такъв не е представен на ищеца.

По имейл до него било посочено, че по искането за отпускане на кредит, същият бил одобрен, като били посочени параметрите на договора и размера на погасителните вноски - 325 лв., при главница 2500 лв. Противно на договореното в договора, ответното дружество „Фератум България“ ЕООД претендирала връщането на заемната сума на 18 месечни вноски, всяка в 1 размер на 325 лв., при ГПР 49,66%. Въпреки че в имейла, изпратен до Д. М., било посочено, че общата сума за плащане била 3 375 лв., то при посочения погасителен план- 18 вноски по 325 лв., дължимата сума възлизала на 5 850 лв.

В т.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит №*** било предвидено, че кредитът се обезпечавал в поръчителство, предоставено от Feratum Bank в полза на дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезщетение се оказало, че уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението. Предвидено било одобряването на обезпечението да се извърши чрез одобряване на кредита.

В Глава четвърта на ЗПК било уредено задължение на кредитора преди сключването на договора за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Така клаузата, съдържаща се в чл. 5 от договора била в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на потребителя.

При справка в WEB - страницата на дружеството по профила на Д. М. в системата се генерирало, че по сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №***, същия дължал главница в размер на 2500 лв. и такса за банкова гаранция към финансов партньор в общ размер на 2457 лв.

Въз основа на поетото задължение ищецът бил заплатил на 10.07.2024г., сума в размер на 200 лв. за погасяване на задълженията си към „Фератум България“ ЕООД, а на 19.07.2024г. сума в размер на 2200 лв.

Твърди, че процесният договор е такъв за потребителски кредит и се прилагат разпоредбите на ЗПК, но също така към него се прилага и ЗЗД и съгласно чл. 9 от ЗЗД неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушавал правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се правила от съда във всеки конкретен случай, за да се дадял отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнявало добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Излага, че сделки, противоречащи на добрите нрави се считат тези, които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната 2 страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай счита, че е налице именно такова несъответствие.

Освен на добрите нрави процесният договор противоречал и на разпоредби от ЗПК.

В ЗПК било посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит.

Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК било въведено изискване договорът за потребителски кредит да се сключи в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, в два екземпляра за всяка от страните. Счита, че това изискване не било спазено, самия договор бил ясен и непълен, тъй като в него липсвал срок за издължаване на кредита, вида и размера на вноските също не бил уговорен, а самият договор препращал към общите условия, за които няма информация ищецът да се е запознал и съгласил с тях.

В договора не било посочено, че по задължението за обезпечаване на кредита се дължала такса или комисионна, въпреки, че в WEB-страницата на дружеството по профила на ищеца в системата се генерира, че се дължи такса за банкова гаранция към финансов партньор в общ размер на 2475 лв. Това обстоятелство се потвърждавало и от имейл, изпратен до ищеца, в който бил посочен погасителен план - 18 вноски по 325 лв. или дължима сума 5850 лв.

(главница 2500 лв. + 875 лв. лихви + 2475 лв. такса към финансов партньор).

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът можел да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а ал. 2 посочвала, че кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събирали такси и/или комисиони, трябвало да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Счита, че дължимата такса за банкова гаранция към финансов партньор не представлявала такса или комисионна за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Предвид вмененото задължение за обезпечаване, предвидената такса по естеството си била свързана с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗПК, кредиторът, не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Твърди, че клаузата протеворечала на закона и на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД била нищожна. В ЗПК била предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесната такса за банкова гаранция към финансов партньор не била от тази категория.

Твърди, че в договора за потребителски кредит липсвал съществен императивно предвиден в разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК реквизит начина на формиране на лихвения процент и условията за неговата промяна, 3 условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, информация за дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, както и разбивка за всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент.

Счита, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т.

1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Видно от договора в ГПР не бил включен разхода - такса за банкова гаранция към фирма - партньор, представляваща „допълнителна услуга“. Ако този разход е бил включен, ГПР щял да надхвърли определеният в чл. 19, ал. 4 ЗПК такъв. Съгласно чл. 19, ал.5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считали за нищожни.

Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, аз. 1. т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит бил недействителен. Не било изпълнено изискването на чл.10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 10. т. 11 от ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бил обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Искането е да се установи в отношенията между страните, че ищецът Д. М. не дължи на „Фератум България“ ЕООД сумата в общ размер на 4

3350 лв., от които 875 лв. лихва и 2475 лв. такса към финансов партньор, предвидени в Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от 01.09.2022г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който счита предявената искова молба за неоснователна.

Не било основателно твърдението, че предоставяне на поръчителство от Фератум Банк (Малта) било условие за сключване на договор за кредит.

Исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция били недопустими, тъй като не били насочени срещу правилната страна Мултитуюд Банк, а не „Фератум България“ ЕООД. Прогласяването на договора за нищожен нямало да произведе сила на присъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и нямало да настъпи промяна в патримониума на ищеца, тъй като същия е завел исковете срещу ненадлежна страна по делото.

Ищецът сам избрал в електронния формуляр като обезпечение поръчителство от Фератум Банк (Малта) и след като се запознал с дължимите от него такси по Договора за гаранция, подал заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. След това ищецът получил по имейл преддоговорна информация, в която било посочено изрично, че за сключването на Договора за кредит ответникът изисквал от ищеца да обезпечи задълженията си чрез поръчителство. Отделно потребителят получил по електронна поща и цялата документация от Фератум Банк (Малта), а именно Договора за гаранция и прилежащите му документи.

Ищецът, след като сам посочил Фератум Банк (Малта) като поръчител и получил информацията, съответно проектите на договорите, потвърдил чрез CMC, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия. Не била налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП. По никакъв начин и с нито едно от действията си ответникът не въвел в заблуждение ищеца относно условията по сключване на договора за кредит.

Претенциите на ищеца не били подкрепени с убедителни доказателства.

Исковата молба съдържала общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи и не представяла ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми.