Решение № 509 от 08.10.2024, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 1111/2024
- Вид
- Решение № 509
- Подписан
- 08.10.2024
- В сила
- 07.04.2026
- Състав
- Марина Христова Христова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55,ал.1,предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 509 гр. Ямбол, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Марина Хр. Х.ва Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Х.ва Иванова Гражданско дело № 20242330101111 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Г. П. против „Кредирект“ЕООД с искане за прогласяване на нищожност на договорна клауза по договор за потребителски кредит от 07.08.2023 год. - за заплащане такса експресно разглеждане в размер на 470, 75 лв. поради противоречие с добрите нрави и закона разпоредби на ЗПК, кумулативно съединен с иск по чл. 55,ал.1,предл. 1 от ЗЗД за сумата от 83, 68 лв., като получена без основание /след допуснато изменение на иска/.
В исковата молба се твърди, че на 07.08.2023 год. между страните бил сключен договор за потребителски кредит за сумата от 1000 лв., при посочени условия- 55, 78 % ГПР, 45 % - ГЛП , платим на 1 вноска в размер на 1527 лв. В същия /чл.18/ било предвидено заплащане на такса експресно разглеждане , платима при погасяване на кредита, а в чл. 3,ал.2,т.9 и 10 била посочена сумата на таксата – 470, 75 лв.Ищцата счита, че посочената клауза в договора е нищожна поради противоречието с добрите нрави, както и предвид неспазване на нормите на чл. 10а, чл.21,ал.1 и чл. 19,ал.4 от ЗПК, както и чл. 143,ал.1 и чл. 146 от ЗЗП, за което се изтъкват подробни доводи и съображения. Освен това посочва, че при погасяване на договора за кредит заплатила по него сумата от 200 лв.- такса за експресно разглеждане. В този смисъл се твърди, че сумата от 200 лв. е получена от ответното дружество недължимо ,по недействителна клауза съдържаща се в договора, поради което претендира да бъде осъдено да й я заплати.
Претендира се уважаване на претенциите , както и присъждането на направените по делото разноски.
В депозирания в срок отговор ответното дружество оспорва исковете, като неоснователни. По основателността на исковете се посочва, че същите са изцяло неоснователни, като се излагат подробни съображения в тази насока. Твърди се, че са покрити всички изисквания на ЗПК и ЗПФУР. Посочва се, че оспорената клауза 1 предоставя възможност за потребителите да получат разглеждане на отправеното искане за сключване на договор за кредит , като услугата е незадължителна . В процесния случай ищцата изразила желанието си да ползва услугата , въпреки че е имала възможност да сключи договора и без тази услуга. Процесният договор бил втори по ред между страните, т.е. ищцата вече била ползвала посочената услуга в предходен момент и била наясно с нея. Твърди се и недобросъвестност на потребителя, теглейки заеми с цел да се обогати от бъдещи съдебни производства.
Невярно било твърдението , че таксата представлява такава по усвояване и управление на кредита, вкл. че противоречи на чл. 143 ЗПК. Освен изложеното в случая се претендирала сума, която ищцата не била заплатила, т.к. платената над главницата сума била в размер на 93, 68 лв.Ето защо се оспорва и осъдителния иск. Оспорва се и искането за присъждане на разноски, като същевременно се претендира присъждане на такива в полза на ответника.
В с.з. ищцата редовно уведомена, не се явява и не се представлява.
Ответното дружество, редовно уведомено, не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № *** год. по реда на ЗПФУР. По силата на договора заемодателят се задължава да предаде на заемополучателя сумата от 1000 лв.
Уговорено е сумата да бъде върната на 1 месечна погасителна вноска в размер на 1056, 25 лв. и вноска с такса за експресно разглеждане,/470, 75 лв./ - 1527 лв. Определен е фиксиран лихвен процент – 45 % и ГПР – 55, 87 %. С договора е предвидено още, че кредиторът се задължава да разгледа и се произнесе по искането за сключване на договор за потребителски кредит в срок до два часа от момента на кандидатстването, а според чл. 17 - кредитополучателят декларира, че с подписване на договора е заявил изрично, че желае да ползва допълнителна незадължителна услуга по експресно разглеждане на искането за кредит , чрез поставяне на отметка в графа – желая, вкл. че бил запознат, че услугата е незадължителна и би могъл да сключи договора и без нея; че избраната услуга му е била предоставена добросъвестно , като е посочено и че със сключване на договора кредитополучателя дължи такса в размер на 1527 лв. за предоставената услуга по експресно разглеждане на искането за кредит, като таксата е платима при погасяване на кредита.
Ответникът е представил Лог файл по договора за паричен заем, в който поетапно са описани всички стъпки , вкл. избрани от кредитополучателя услуги, СЕФ, искане за сключване на договор за кредит от 07.08.2023 год., справка за извършени по кредита плащания, вино от която заплатената по кредита сума е в размер на 1093, 68 лв., 83, 68 лв. отнесени за погасяване на неустойка, 10 лв. за погасяване на лихва и 1000 лв. за погасяване на главница..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове по чл.26, ал.1 предл.1 и предл. 3 от ЗЗД и чл. 55,ал.1, предл. 1 ЗЗД.
Уважаването на предявения иск по чл. 26 от ЗЗД следва от наличие на следните предпоставки: наличие на сключен между ищеца и ответника договор за кредит при описаните в исковата молба параметри и наличие на релевираните с исковата молба основания и обстоятелствата, от които произтича нищожността на клаузата за 2 заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 470, 75 лв.
В случая страните не спорят, че между тях е съществувало валидно облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит от 07.08.2023 год., вкл. реално предаване на сумата от страна на кредитодателя по уговорения в договора начин. Установява се от представените от ответника писмени доказателства и, че на 15.08.2023 год. ищцата е заплатила за погасяване на кредита сумата от 1093, 68 лв.
Разгледан по същество искът е основателен. Съдът констатира нарушение на чл.
10а, ал. 2 ЗПК. Посочената в договора такса за експресно разглеждане представлява такава, която е свързана с усвояването на кредита, което се забранява с цитираната разпоредба. Преценката за действителност на заявената като нищожна-клауза за "таксата за експресно разглеждане", следва да бъде обсъдена съвкупно с разпоредбите на ЗПК. Сумата , която е във фиксиран размер на 470, 75 лв. или в размер на почти ½ от размера на получения заем, е дължима едновременно с месечната погасителна вноса. Следователно същата има отношение към разглеждането и изплащането на кредита. В този смисъл въпросната услуга се отнася за действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит – разглеждане на искането и изплащане на съответната сума и доколкото те са част от дейността по кредитиране, разходите за тях следва да са включени в цената на самата финансова услуга. Това навежда извод за повторно заплащане от клиента на предоставената му услуга и сочи единствено неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък води до нарушаване и на принципа за добросъвестност при сключване на договорите, което е в нарушение и на добрите нрави.
Съдът не споделя твърденията на ответника, че таксата е дължима за избрана допълнителна и незадължителна услуга, която да не е свързана с усвояване на кредита. Дори и при това превратно тълкуване на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, разглеждането на молбата за отпускане на кредит е неотменима част от отпускането и усвояването на потребителския кредит.Не без значение е и факта, че по делото не се установи и подобна експресна услуга да е предоставена и в какво се състои същата, предвид че в самия договор е вписано задължението на кредитодателя да разгледа и се произнесе по искането за кредит в един доста кратък период от време – два часа.
В тази връзка клаузата, предвиждаща дължимост на такса за разглеждане се явява нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че на основание чл. 7, ал.
3 ГПК следи служебно за неравноправни клаузи в договор с потребител.Съгласно чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № *** начин. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б. (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по, ал. 4, са нищожни - чл. 19, ал. 5 ЗПК. В решението по дело С-686/19 СЕС е разяснил, че понятието "общи разходи по кредита на потребителя" обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в 3 тези разходи.
В процесния случай уговорения размер на ГПР – 55, 78 % сам по себе си е в противоречие с горепосочената разпоредба на ЗПК, а същевременно характерът на вземането за такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, представляващо възнаграждение на предоставения паричен ресурс, предполага включването му в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от посочените нарушения е недействителност на договора съгласно нормата на чл. 22 З П К , а когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита..
Съгласно чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В процесния случай се претендира връщане на даденото при липса на основание, поради нищожност на клауза в договор. С оглед констатираната по-горе нищожност на клауза предвиждаща дължимост на такса за експресно разглеждане, е реализирана хипотезата на чл. 55 ал.1 от ЗЗД, възникнало е правото на ищцата да иска връщане на претендираната сума от 83, 68 лв.
По разноските:
По правилата на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът по иска следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 100 лв. платена държавна такса, както и възнаграждение на адвоката , предоставил н а ищцовата страна безплатна адвокатска помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С оглед постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв. съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения.
Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и действително извършената работа. С оглед на това, при определяне размера на възнаграждението за осъщественото от адвоката процесуално представителство пред настоящата инстанция, съдът съобразява материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, както и извършената от процесуалния представител работа, изразяваща се в изготвяне на искова молба и молба със становище по хода на делото, без процесуалният представител да се е явил в съдебно заседание. Поради това в полза на последния следва да се заплати възнаграждение в общ размер на 100 лева.
Разпечатката съдържа 32 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7035807a-5a5e-46e9-8e1f-0c483536040d