Решение № 403 от 11.08.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Пловдив, 11.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20225001000332 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260243/21.06.2021г., постановено по търг. д. №13/2020г. по описа на Окръжен съд С. З., „ЗАДДЖЗ“ АД, с ЕИК *********** е осъдено да заплати на ИЛ. АС. СТ. с ЕГН ********** сума в размер на 35 000лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП на 09.12.2018г., ведно със законната лихва от 15.01.2019г. до окончателното плащане на сумата, като е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск над сумата от 35 000лв. до претендирания размер от 160 000лв. и искът за законна лихва за периода от 16.12.2018г. до 14.01.2019г.

„ЗАДДЖЗ“ АД, с ЕИК *********** е осъдено да заплати на ИЛ. АС. СТ. с ЕГН ********** сума в размер на 74.50лв., представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени потребителски такси, ведно със законната лихва от 15.01.2019г. до окончателното плащане на сумата, като е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск за законна лихва за периода от 16.12.2018г. до 14.01.2019г.

1

„ЗАДДЖЗ“ АД, с ЕИК *********** е осъдено да заплати на адв. П.К. от САК адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ в размер на 1 421,62лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.

ИЛ. АС. СТ. с ЕГН ********** е осъден да заплати на „ЗАДДЖЗ“ АД направените по делото разноски в размер на 5 501,71лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

„ЗАДДЖЗ“ АД е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 1 450лв. за държавна такса.

С решение №260035/25.03.2022г., постановено по реда на чл.247 от ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №260243/21.06.2021г., както следва: отхвърлен е искът за имуществени вреди за разликата над 74,50лв. до претендирания размер от 149лв. и искът за законна лихва за периода от 16.12.2018г. до 14.01.2019г.

Против така постановеното решение, в отхвърлителната му част, с която са отхвърлени исковете за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди – до пълния предявен размер съответно – 160 000лв. и 149лв., е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – ИЛ. АС.

СТ.. Твърди се, че определеният размер на неимуществени вреди е изключително занижен. Въведени са доводи за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се избирателна преценка на депозираните по делото доказателства от първоинстанционния съд. Оплакването е, че първостепенният съд не е съобразил в достатъчна степен конкретните факти – броя и вида на уврежданията, продължителността на възстановяването, интензитета на търпените болки и страдания, лимитите на застрахователните покрития, като показател за конкретните икономически условия.

Коментирани са депозираните по делото доказателства в тази насока.

Изразено е несъгласие с приетото от окръжния съд наличие на съпричиняване и определената степен на съпричиняване. Твърди се, че мотивите на съда относно възприетото съпричиняване са неправилни и не почиват на съвкупен и системен анализ на всички доказателства по делото. По отношение на възприетото съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан, се твърди, че окръжният съд не е съобразил конкретно възражение на ответника в тази насока, а именно, че непоставянето на обезопасителен колан 2 е основната причина за настъпилите лицево-челюстни травми,като това възражение не е въведено по отношение на останалите травматични увреждания. Оплакването в тази насока е, че съдът не може да се произнесе по възражение, което не е конкретно и не е своевременно заявено. Твърди се, че по делото не е доказано непоставянето на обезопасителен колан да е в причинно-следствена връзка с ПТП-то и настъпилите за пострадалия увреждания, както и че пострадалият действително е пътувал без поставен предпазен колан. Наведени са доводи, че по делото не е доказано по категоричен начин, че ищецът е възприел обстоятелството, че водачът на автомобила е употребил алкохол и че е бил алкохолно повлиян. В тази насока са коментирани показанията на свидетеля М. М.. Твърди се и че съдът неправилно е посочил, че заключението от съдебноавтотехническата експертиза и допълнителната такава не е оспорено, като не е извършил преценка на въведеното оспорване от страната относно наличието на конкретна причинна връзка между употребата на алкохол от страна на водача на МПС и настъпилото ПТП, включително и констатациите на вещото лице, че пътното платно е било с неравности и е възможно и водач, неупотребил алкохол, да предизвика ПТП. Въведено е оплакване, че всичко това не е обсъдено и не е взето предвид от първостепенния съд. Изложени са подробни съображения, цитирана е съдебна практика. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на съпричиняване и завишена степен на съпричиняване – 50% /20% за пътуване без обезопасителен колан и 30% за пътуване в МПС, управлявано от алкохолно повлиян водач/. Твърди се, че дори и да е налице съпричиняване, то не е повече от 10%, което не следва да се отчита при определяне размера на обезщетението. Иска се отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и постановяване на друго, с което исковите претенции за неимуществени и имуществени вреди да бъдат уважени в пълен размер – съответно 160 000лв. и 149лв., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2019г.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба от „ЗАДДЖЗ“ АД се оспорва изцяло същата.

Решението е обжалвано в срок и от ответника в първоинстанционното производство – „ЗАДДЖЗ“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени и имуществени вреди е уважен.

Счита, че решението в обжалваната осъдителна част е неправилно. На първо 3 място се твърди, че по делото не е доказано наличието на претърпени болки и страдания от страна ищеца, които са твърдени в исковата молба и които надхвърлят по размер обичайните за аналогични случаи. Евентуално се твърди, че определеният от съда размер на обезщетението не е съобразен с критериите за справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД и е изключително завишен. Изразено е становище, че първоинстанционният съд правилно е отчел наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, но определената степен на съпричиняване е занижена. На самостоятелно основание са въведени оплаквания за неправилност на решението в частта, с която е уважен искът за имуществени вреди. Твърди се, че ищцовата страна не е доказала извършването на каквито и да е било разходи, свързани с лечението.

Евентуално се сочи, че ако се приеме, че искът за сумата от 40,60лв. – потребителска такса по фактура №**********/16.12.2018г. и сумата от 17.40лв. – потребителска такса по фактура №1000009741/24.12.2018г. е доказан, то претенцията за сумата от

91лв. по фактура

№1000009742/24.12.2018г. е неоснователна, тъй като тази сума не е заплатена от ищеца, а от лицето АСМ. Поддържа се заявеното в първоинстанционното производство възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в непровеждане на правилно лечение и по този начин, неглежирайки собственото си здраве, ищецът е допринесъл за забавяне на възстановителния процес. Счита, че това поведение на пострадалия намира израз в степен на съпричиняване от 10%. Въззивната жалба съдържа оплакване и по отношение на началния момент, от който е присъдена законната лихва, като на първо място се твърди, че акцесорната претенция е неоснователна, поради неоснователност на главния иск. Твърди се, че найранният момент, от който следва да бъде присъдена законната лихва, е датата на представяне на банкова сметка от страна на ищеца. Предвид факта, че ищецът е представил удостоверение за открита банкова сметка на свое име на дата 15.12.2020г., то, според жалбоподателя, това е датата, от която най-рано следва да се присъди законната лихва. Евентуално се иска законната лихва да бъде присъдена от датата на депозиране на исковата молба – по аргумент на чл.497 ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с чл.496 ал.1 от КЗ. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло, евентуално – обезщетението за неимуществени и имуществени вреди да бъде намалено.

4

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна ИЛ. АС. СТ., с който се оспорва изцяло подадената от – „ЗАДДЖЗ“ АД въззивна жалба.

С подадените въззивни жалби и постъпилите отговори не се предявяват доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски, като в отговора, подаден от И.С. по въззивната жалба на „ЗАДДЖЗ“ АД, се съдържа възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя - ответник.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.

Ищецът в първоинстанционното производство – ИЛ. АС. СТ., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 09.12.2018 г., около 02:30 часа, по първокласен път ІІІ-5007 км 15, при управление на л.а. „*** ***“ с peг. № ********, водачът КТМ, нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което излязъл от пътното платно и се ударил в крайпътно дърво и причинил ПТП. Вследствие на катастрофата е пострадал ИЛ. АС. СТ., пътник в горепосочения лек автомобил. Ищецът получил следните травматични увреждания: contusion capitis, faciei, thoracis, abdomen et extremitates,fractura cranii, fractura ossae frontales bUlateralis, haemosinus frontalis, pneumocephalia, fractura nasi, haemosinus ethmoidalis, fractura maxillae bUlateralis, haemosinus maxilaris bUlateralis, fractura sterni, contusio pulmonis, contusion cordis, fractura L2 5 compressiva-stabilita /ASIA- D-incomplete/, fractura processi transversi LI, L2, L3, L4 sinistrL Fractura humeri dextri, V.L.Ccapitis/scalp/region frontalis и други.

На датата на инцидента - на 09.12.2018г., пострадалият е откаран от дежурен екип на СПО в УМБАЛ „П. С. К.“ АД, гр. С. З., където е настанен в „Клиника по неврохирургия“, в тежко, увредено общосоматично състояние, с травми в областта на гърба, главата, гръдния кош, корема и пръстите, с болка в травмираните области и без спомен за случилото се и соматичен статус – разкъсно-контузна рана на челото вляво, разкъсно контузии рани на носа, периорбитални хематоми двустранно, множество екскориации по лицето, с болка в десен хумерус-имобилизиран след направена консултация с ортопед, ГКС 13т. Направени са му параклинични и образни изследвания, консултиран е със специалисти - ортопед-травматолог, ехографист, хирург, УНГ, кардиолог, гръден-хирург, реаниматор-анестезиолог. С оглед възстановяване целостта на меките тъкани пострадалият е опериран по спешност на 09.12.2018г., като му е извършена реплантация на скалп, след което е пребазиран в КАИЛ, изписан на 16.12.2018г. На 17.12.2018г. И.С. е приет в Клиника по „Ортопедия и травматология“ към УМБАЛ „П. С. К.“ АД, гр. С.

З., с оплаквания от невъзможни движения в областта на дясна ръка, деформация и костни крепитации в областта на десен хумерус. Направени са му параклинични и образни изследвания, консултиран е със специалисти кардиолог и анестезиолог. Съгласно Оперативен протокол №704/20.12.2018г. на пострадалия е извършено оперативно лечение - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хумерус. На 24.12.2018г. пострадалият е изписан с окончателната диагноза счупване на горния край на раменната кост /хумерус/.