Решение № 964 от 14.12.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 964 гр. Сливен, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20232230103090 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове, намиращи правното си основание в чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП, чл. 26 от ЗЗД и по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл.

23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за кредит предоставен от разстояние № 663356 от 22.12.2020 година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по същия договор, осъдителен иск за заплащане на сумата 135,26 лева, представляваща недължимо платена сума по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и евентуален осъдителен иск за сумата 100 лева, недължимо платена неустойка, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между ищцовата страна и ответното дружество е сключен договор за паричен заем, като се сочат и заплатените от ищцата суми в изпълнение на договорните клаузи. Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26 от ЗЗД, като в няколко пункта 1 излага подробно доводи и съображения за недействителност на договора.

Аргументира и твърдения за нищожност на клаузата за неустойка във връзка с предявения евентуален иск.

От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора, както и да осъди ответника да заплати процесната сума като недължимо платена. При условията на евентуалност се иска постановяване на решение, прогласяващо нищожността на клаузата за неустойка, както и осъждането на ответника да заплати недължимо платената по нищожната клауза сума. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на исковите претенции и се иска отхвърлянето им като неоснователни.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.

Депозирано е писмено становище.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.

Депозирано е писмено становище.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 663356 от 22.12.2020 година ответното дружество „СТИК-КРЕДИТ“ АД е предоставило в заем на ищеца С. И. Ж. сумата от 1000 лева. Посочената последна сума е предоставена със срок за погасяване от 11 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент – 36 % и ГПР – 42,58 %. Общо дължимата сума с включена неустойка съгласно погасителния план е 2055,94 лева. Общо ищцовата страна е заплатила на ответното дружество сумата 1135,26 лева. Действителният годишен процент на разходите по договора, изчисляващ се при вземане в предвид на базови показатели: главницата по договора, срока за издължаване, договорната лихва и неустойката по договора по нормативно установената формула, посочена в ЗПК надвишава значително петкратния размер на законната лихва за страната.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, 2 които са допустими, относими и безпротиворечиви. Съдът приложи и разпоредбата на чл.161 от ГПК.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 663356 от 22.12.2020 година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установи и доказа, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищецът е получил в заем сумата 1000 лева и е върнал сума в размер на 1135,26 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

От анализа на събраните по делото доказателства се установява наличието на твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В 3 тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва.

Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 42,58 %.

Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер. Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.

Поради основателността на главния иск за нищожност на договора за заем е основателна и претенцията по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за заплащане на сумата 135,26 лева. Съгласно чл.

23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С плащането от ищцата на суми над получената главница в размер на 1000 лева е налице неоснователно обогатяване за ответника със сумата 135,26 лева. Поради това осъдителния иск следва да се уважи, като се присъди и претендираната законна лихва, считано от 01.08.2023 година до окончателното изплащане.

По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за заплатена държавна такса от 132,24 лева.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата следва на ищцовия пълномощник да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 1087,20 лева за двата уважени иска, с включен ДДС.

Ръководен от гореизложеното, съдът

4

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 663356 от 22.12.2020 година, сключен между „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. Оборище, № 13 Б и С. И. Ж. с ЕГН: **********, с адрес:

*********************************** на основания чл.22 от ЗПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.

ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. Оборище, № 13 Б ДА ЗАПЛАТИ на С.

И. Ж. с ЕГН: **********, с адрес: ************************ сумата 135,26 лева /сто тридесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 663356 от 22.12.2020 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.08.2023 година до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. Оборище, № 13 Б ДА ЗАПЛАТИ на С.

И. Ж. с ЕГН: **********, с адрес: *********************************** сумата 132,24 лева /сто тридесет и два лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. Оборище, № 13 Б ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. от АК-Пловдив на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал.

2 от Закона за адвокатурата сумата 1087,20 лева / хиляда осемдесет и седем лева и двадесет стотинки/ лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, платими по следната банкова сметка в „УниКредит Булбанк“, АД с IBAN: ************************** с титуляр адв. Д. В. М..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5