Решение № 509 от 09.02.2024, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 509 гр.Русе, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

ДИАНА КАЛОЯНОВА при секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Пламен Петков, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 364 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р.П.К., чрез процесуалния му представител, против решение № 626/26.09.2023 г., постановено по АНД № 972/2023 г. на Районен съд – Русе, с което e потвърдено наказателно постановление (НП) № 38-0004796/26.04.2023 г. на директора на РД ”Автомобилна администрация” - гр.Русе. С наказателното постановление, за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и на основание чл.177, ал.3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Касаторът твърди, че той, като водач на МПС, не е надлежен субект на извършеното нарушение. Навежда доводи, че превишението на общата допустима маса не е доказано чрез измерване по регламентирания за това ред в Наредба № 11 от

03.07.2001 г. Счита, че съдът не е обсъдил възраженията му във връзка със създадената от превозвача организация по недопускане на претоварване на товарните автомобили. Сочи се, че при индивидуализиране на наказанието е нарушена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН като наказващият орган не е изложил мотиви защо санкцията е определена в максималния предвиден в закона размер. Иска се отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени НП. Алтернативно моли съда да постанови решение, с което НП да бъде изменено като се намали размера на наложеното наказание до предвидения в закона минимум.

Ответникът по касационната жалба – директорът на РД „Автомобилна администрация“ – Русе не взема становище. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа страна районният съд е приел за установено, че на 15.02.2023 г. касаторът управлявал товарен автомобил, марка „Скания“ от категория N 3, с рег. № СН 9681 АМ, с прикачено към него полуремарке марка „Велтон“, с рег. № СН0625ЕК, като извършвал обществен превоз на товар – въглища, с маршрут на движение от с. Медникарево за гр. Русе. На същата дата, около 14:40 ч., на общински път 59106, кръстовище с главен път І-5, км. 18, посока на движение към гр.Русе, той бил спрян за проверка на документите на ППС и на товара от служители на РД „Автомобилна администрация“ гр. Русе. В хода на проверката, въз основа на представената кантарна бележка № 14041-2 от 15.02.2023 г., било установено, че при допустима максимална маса на управляваното от касатора съчленено ППС от 40 000 кг., същата била 48 500 кг. За констатираното нарушение бил съставен АУАН, а въз основа на него наказващият орган издал и обжалваното НП, с което на нарушителя, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 2, б.“а“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г., било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв.

При тези факти въззивната инстанция приела от правна страна, че с оглед конкретните технически характеристики на ППС (съчленено ППС, състоящо се от моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси) масата му не може да превишава 40 тона. Районният съд е посочил, че от доказателствата по делото се устнаовява, че е било налице превишение на максимално допустимата маса с 8 500 кг. Не е констатирано съществено нарушение на процесуалните правила в извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство. Направен е извод, че нарушението е доказано, а предвиденото за него наказание е правилно индивидуализирано като е определено в максималния предвиден в закона размер, тъй като същото е съобразено с наличието на отегчаващи отговорността на касатора обстоятелства.

Решението е правилно.

Касационната инстанция не възприема изложените от касатора доводи, според които не водачът е субектът, чиято административнонаказателна отговорност следва да се ангажира. Административнонаказателната отговорност по смисъла на чл. 177, ал. 3 т. 1, пр. второ от ЗДвП е предвидена именно за водача, поради което касаторът, като водач на ППС, е бил длъжен да съобрази поведението си с изискванията на чл. 139, ал. 1 ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Санкционната норма чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП изрично предвижда, че с глоба от 500 до 3000 лв. се наказва водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Легалната дефиниция по § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП сочи, че "водач", по смисъла на същия закон, е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Нито в извънсъдебната, нито в съдебната фаза на административнонаказателното производство касаторът е навел твърдения или ангажирал доказателства, че не той е управлявал ППС. Тъкмо напротив, в пътен лист № 8410972 от 15.02.2023 г., издаден в 4:50 ч. (л.20) от АНД № 972/23 г. на РРС), за водач на товарен автомобил „Скания“ с рег. № СН 9681 АМ е посочен именно касаторът, както и часовете на тръгване по определения маршрут. В АУАН, въз основа на който е издадено оспореното НП, а така също и в самото НП, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, включително авторството на деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. РС – Русе е анализирал подробно събраните доказателства и въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи. Въз основа на разпита на актосъставителя в съдебно заседание обосновано е прието за установено, че именно касаторът е управлявал съчлененото ППС, състоящо се от товарен автомобил, марка „Скания“ от категория N 3, с рег. № СН 9681 АМ, с прикачено към него полуремарке марка „Велтон“, с рег. № СН 0625 ЕК. Следователно последният е бил негов водач и поради това е годен субект на нарушението.

Неоснователен е доводът на касатора, че превишението на общата допустима маса не е доказаното чрез измерване по регламентирания за това ред в Наредба № 11 от 03.07.2001 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с маса, която не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тези норми са определени в Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, която регламентира в чл. 6, ал. 1, т. 2, б. "а", че за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, за моторно превозно средство от вида на процесното, е 40 тона.

В случая е установено, че управляваното от наказаното лице ППС е с маса 48 500 кг., т.е. допустимата маса е надвишена с 8 500 кг.

Според чл.166, ал. 2, т.8 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос, както и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари. Действително, контролните органи са оправомощени да извършват собствено измерване по реда на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ с везна, отговаряща на изискванията на Закона за измерванията, но цитираната норма въвежда подобно задължение за контролните органи само в случаите, в които се извършва проверка за съответствието между масата и габаритните размери на извънгабаритно и/или тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата и в документа за платена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Цитираната разпоредба на чл. 35, ал. 3 от Наредбата не е задължителна за приложение в конкретния случай, тъй като касае случаите, в които се извършва проверка от администрацията, издала разрешителното или документа за платена такса, каквито в случая не са били издавани. За случаи от вида на процесния, нито ЗАвПр, нито ЗДвП или подзаконов нормативен акт по приложението им, вкл. Наредба № 11/03.07.2001 г., не изискват установяването на допустимата максимална маса, съответно превишаването й да става с нарочно средство за измерване. Поради това съдът намира, че тази маса може да се установява въз основа на измерването, резултатите от което са обективирани в кантарната бележка. Кантарната бележка, въз основа на която органът е приел, че пътното превозно средство е надхвърлило допустимата маса, представлява частен свидетелстващ документ, който е подписан и от водача, без възражения и поради което има доказателствена сила против последния. При това положение не е имало обективна пречка удостоверените с нея факти и обстоятелства да бъдат зачетени както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган. Въз основа на посочения документ правилно е прието, че административното нарушение е безспорно доказано.

Пред касационната инстанция касаторът е обосновал теза за допуснато от районния съд съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като той „…е неглижирал и въобще не коментира в мотивите си към решението, свидетелските показания дадени в съдебно заседание от управителя на юридическото лице – С.К., досежно създадената организация на работа във фирмата, с оглед преодоляване на проблема с претоварване на ППС, от които гласни доказателства е видно, че остава недоказан факта, че съгласно кантарна бележка, ППС е било претоварено“.

На провелото се единствено съдебно заседание по въззивното дело на 15.09.2023 г. жалбоподателят не е присъствал лично, нито е присъствал упълномощения от него процесуален представител адв. Б.К. ***. В съдебният протокол на л. 35 от същото дело е отразено, че се докладва молба и писмено становище от жалбоподателя К. и неговия процесуален представител, в които сочат обективна невъзможност за явяване и не възразяват да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие. В протокола не е отразено, че в молбата и становището са направени доказателствени искания за допускане на гласни доказателства - разпит на свидетели. В съдебния протокол е отразен единствено разпита на актосъставителя.

В същото заседание въззивният съд е обявил делото за изяснено от фактическа и правна страна и е дал ход по съществото на спора. Неотразените в съдебния протокол процесуални действия на съда и страните и съдебни следствени действия се считат за неизвършени, тъй като протоколът по смисъла на чл.311, ал.1 и 2 от НПК вр чл. 84 от ЗАНН е официален свидетелстващ документ, по отношение на който не е искана поправка или допълнение по реда на чл.312 от НПК. Изложеното води до извод, че в производството пред въззивната инстанция липсва искане от настоящия касатор за провеждане разпит на лицето С.К. като свидетел. Тъй като показанията на това лице не са били приобщавани по делото, то и въззивната инстанция не може да бъде упрекната, че не ги е обсъдила в мотивите на своя съдебен акт.