Решение № 24 от 29.01.2019, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№

24 гр. Пазарджик 29.01. 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Мина Трънджиева

ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов

Димитър бозаджиев и секретаря Величка Новакова като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. №798 по описа за 2018 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на РС В.№ 272 от 19.10.2018 година

, постановено по гр.д.№ 584 по описа за 2016 година е отхвърлен иска на Р.М.А., ЕГН **********; Ф.А.А., ЕГН-********** и И.Р.А., ЕГН-********** ***, срещу Община С., по чл. 124, ал. 1 ГПК – отрицателен установителе иск за собственост, за признаване на установено по отношение на Община С., че ответниците не са собственици на част от дворно място, намиращо се източно от собствения на ищците имот с пл.№82 по плана на гр.С., квартал К., с площ от 263 м2, при граници и съседи: от север - път, отделен с дървена ограда; от юг-път „тупик”, отделен с дървена ограда с врата; от запад: собствения им имот №82, без реална граница между процесния имот и останалата част от дворното им застроено и незастроено място, попълнена като имот 82-ри; от изток - подпорен зид на имоти №78-ми и №123-ти, собственост на Н.А., съгласно „кафявия цвят” в геодезическото заснемане ,заключена между точките 1,2,3,4,5,6,8,1, .

Прието е за установено по иска на Община

С. по отношение на Р.М.А., ЕГН **********;

Ф.И.А., ЕГН-********** и И.Р.А., ЕГН-********** ***, че Р.М.А., Ф.А.А. и И.Р.А. не са собственици на следният недвижим имот - публична общинска собственост, а именно: част от улица - публична общинска собственост по плана на град С., с площ от 263 кв.м., разположена между ос.т. 25-108-109-27а, в кв. К. по плана на С., с граници на улицата: изток ПИ 123 и 79, от север ПИ 78, от запад ПИ 82, и улица с о.т. 27-27а, съгласно скица № 325/07.12.2016 г. на община С., който недвижим имот представлява северната част от гореописаната улица.

Присъдени са разноски.

В срок така постановеното решение е обжалвано изцяло от Р.А.,Ф.А. и И.А..

Считат ,че решението ,в частта с която съдът се е произнесъл по предявения насрещен отрицателен установителен иск е недопустимо ,тъй като този иск е недопустим.По своя предмет и правно основание този иск бил напълно идентичен с предявения първоначален отрицателен установителен иск за собственост.

Производството по този иск следвало да бъде прекратено.

Районният съд не взел предвид доводите ,основаващи се на приетото в Тълкувателно решение №8/2012г. на ОСГК на ВКС/очевидно се има предвид Тълк.решение № 8/2013 година , постановено по тълк.д.№ 8/2012 година/, от което следвало ,че предявения отрицателен установителен иск е недопустим.

Позовават се и на разпоредбата на чл.126, ал.1 от ГПК,като считат,че на това основание ,производството по предявения отрицателен установителен иск от Общината следвало да бъде прекратено. Касаело се за съществено процесуално нарушение .

Решението на Районния съд в тази му част противоречало и на собствената практика на Велинградския районен съд по идентично негово гр.дело №1436/2017г. , по което дело с Определение № 606 от 29.06.2018г. на районния съд била върната насрещна искова молба.

Молят в тази част решението да бъде обезсилено като недопустимо.

Считат,че няма предявен втори установителен иск за приемане на установено по отношение на жалбоподателите, че спорният имот бил „публична общинска собственост като част от улица".

Следователно,

Районният съд се произнесъл по непредявен иск, което било трето самостоятелно основание за обезсилване на тази част от решението.

Излагат доводи по същество по отношение на частта от решението , с която е отхвърлен отрицателния им установителен иск.

Излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Молят да бъде отменено и уважен предявения от тях иск , като им се присъдят сторените разноски.

Считат,че Районният съд не е съобразил съдебната практика ,на която са се позовали - TP №8/2014г. от 26.02.2016г. на ОСГК на ВКС, в което били разграничени правните последици на плановете при действието на ЗТСУ /отм/ и при действието на ЗУТ.

Имотите, които са притежание на Общините и попадат в уличната регулация, са със статут на публична общинска собственост.ЗУТ бил специален закон по отношение на ЗОС и в чл.16, ал.1 от ЗУТ било регламентирано как частните имоти, отредени за улици, стават общинска собственост.

По делото било безспорно, че кв."К." няма одобрен кадастрален план, като изготвеният през 1980 г. проект на кадастрален план, заради закононарушенията в него, не е одобрен и до сега .

Само заради допуснатото съществено закононарушение по чл.16, ал.2 от ЗУТ, Заповедта за одобрение на уличната регулация на този квартал от 2014г., била нищожна, тъй като ПУП-ът за улична регулация не се базира на действащ кадастрален план или карта, одобрен по реда на ЗКИР.

Но дори и да нямало закононарушение по чл.16, ал.2 от ЗУТ и уличната регулация да е действаща, то за да стане частта от техния имот, която е включена в терен за улица, публична общинска собственост, следвало да прехвърлят тази част от имота си на Общината.

Освен това законодателят забранявал да се предвиди за улица цял един частен имот, като въвел ограничение за първа регулация до 25% от площта на имота.

Част от 500 м2. от имота им вече била попаднала в реализиране на две улици. Ако и за третата нереализирана от запад улица се отнемат и процесиите 263 м2 дворно място, то на практика за всички улици, ограждащи имота от него се отнемало почти

50% от площта.

За придобиване на собствеността Общината следвало да заплати съответната част от дворното място по пазарни цени.

Едва тогава, по силата на правната сделка, спорната част би могла да стане публична общинска собственост и Общината би имала основание да приложи уличната регулация.

Решението се основавало на проект на кадастрална карта, който не е одобрен по реда на ЗКИР и не поражда правни последици. Въобще този проект от 1980г. за кадастрален план, в частта му за този имот, не следвало да бъде приет като доказателство по делото и не следвало да се цени .

Освен това съгласно TP

№8/2014г. на ОСГК на ВКС, кадастралните планове по ЗТСУ имали само декларативен характер, не пораждат вещно-правни последици, като в исковото производство по предявен иск за собственост, съдът бил длъжен служебно да констатира дали е налице грешка в кадастралния план или карта.

Решението било необосновано.Жалбоподателите установявали права на собственост по правоприемство от техния дядо, който видно от извлечението от данъчната му партида, притежавал няколко съседни градини в махала К. с обща площ от 12 ара, или 1200 м2. Тези бивши градини, както установили и свидетелите, били обединени в сегашният имот № 82, като общата му площ, като застроено и незастроено дворно място, включва и спорната част от 263 м2.

Съдът неправилно възприел показанията свидетеля А.С..Значителна част от имота - около 0.5 дка, попадала в терена на реализираните две други улици, които обслужват имота .

Процесната трета „улица" не обслужвала никой имот, не била реализирана и само отнемала ненужно 263 м2 от площта на собствения им имот.

Намират за необоснован извода на съда, основаващ се на нот.акт №77/1992г. за площ от 1030 м2, както и на нот.акт №6/2010 за площ от 979 м2, в които документи за собственост е посочено, че имот пл.№82 в кв. 10 по плана на кв.К., граничи от две страни с улици.

Тези две улици отдавна били реализирани и те обслужвали имота им.

Необосновано съдът счел ,че било „напълно необяснимо как точно са определени границите на спорната част с квадратура от 263 м2 по представеното от нас геодезическо заснемане".

Границите на спорната част били определени на място по старите дървени огради, които били премахнати от Общината, като „незаконно построени", едва през пролетта на 2016г., след като техническата служба отказала попълването на верните имотни граници.

Пътя между двата съседни имота, съществувал само на „книга" единствено в неодобрения проект на кадастрален план от 1980г.,който било недопустимо да се ползва като доказателство. Никога не била съществувала материализирана имотна граница от тази страна на имота, заграждаща го от несъществуващия „път". В този смисъл били и показанията свидетелите, както и констатациите на вещото лице.

Съдът не следвало да кредитира показанията на С. А. и на Н.А., тъй като те били заинтересвани ,продиктувани от други отношения .

Различните площи ,посочени в двата нотариални акта се дължали на разликата в скиците издавани от Общината.

Вярната площ на имота била тази по геодезическото заснемане.

Молят решението в тази част да бъде отменено и предявения иск – уважен.

В срок е постъпил писмен отговор от Община С. .

Намират жалбата за неоснователна и считат,че съдебното решение следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционният съд взел предвид всички събрани по делото доказателства и изложил подробни съображения кои кредитира и кои не. По отношение допустимостта на иска било съобразено определение от

25.09.2017г., на ОС- Пазарджик постановено по въз.гр.д.№564/2017г., поради което били несъстоятелни твърденията на жалбоподателите за недопустимост на предявения от нас насрещен иск.

Обжалваното решение било правилно, като постановено при законосъобразни правни изводи относно установените факти, съответни на доказателствата по делото.

По делото нямало спор, че с Решение № 285/09.05.2014 г. на Министерски съвет на Република България, на основание чл. 9, ал. 3 и чл. 28, ал.1, т. 7 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България и Указ на Президента на Република България, № 177/22.07.2014 г., на основание чл. 98, т.

5 от Конституцията на Република България, считано от 01.01.2015 г.. Община С. включваща на територията си населените места гр. С., с. Медени поляни и с. Побит камък е обособена като самостоятелна административно-териториална единица, като населените места, включени в новата община се отделят от община Велинград. По този начин се създала административно-териториална единица, но възниква и ново юридическо лице по смисъла на чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, според което общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет.