Определение № 656 от 23.09.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 656 гр. Варна, 23.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Р. Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500104 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.248 ал.1 ГПК.

Образувано е по молба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) вх.№ 5437/18.07.2025г. по описа на ВАпС, чрез процесуалния представител главен инспектор А. Д. за изменение на решение № 111/09.06.2025г. постановено по в. гр. д.№ 104/2025 на Апелативен съд – Варна в частта за разноските, присъдени на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. на адв. Р. Д. в размер на сумата от 1926лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана във въззивното и касационното производство безплатна правна помощ в полза на М. С. З. и на адв. Н. В. в размер на сумата от 2085лв. , представляваща адвокатско възнаграждение за оказана във въззивното и касационното производство безплатна правна помощ в полза на К. П. П..

Изложени са доводи, за незаконосъобразност и неправилност на решението в частта за разноските, основани на твърдения, че исковото производство не е с висока степен на фактическата и правна сложност, както и че не са налице предпоставките, визирани в чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, при оспорено качество на доверениците като материално затруднени лица.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемите страни.

Съдът намира, че молбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на исковото производство са претенции за отнемане в полза на Държавата от М. С. З. и К. П. П. на следното имущество: 1/ От М. С. З. – лек автомобил марка “Пежо“, модел 307, рег. № В0328СА, с пазарна стойност – 1

1 300лв.; 2/ От М. С. З. и К. П. П. - сумата от 17 077,49 лева / 16 745лв. и 170 евро/, представляваща иззети парични средства, съгласно протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 25.03.2019г., извършено на адрес гр. Варна, кв. „Младост“, бл.110, вх.6, ет.4, ап.113; 3/ От К. П. П. – сума от 2 450,92 лв. /1974 лева, 15 евро, 86 щ. д. и 135 британски лири/, представляващи иззети парични средства, съгласно протокол за претърсване и изземване от 25.03.2019г., на л. а. „Пежо“, модел 307, рег. № В0328СА, собственост на М. З., управляван от К. П., както следва.

С решение № 895/17.07.2023г., постановено по гр.д. № 2284/2020г. първостепенния съд е отхвърлил предявените искове и Комисията е осъдена да заплати на М. З. сумата от 8 000лв., представляваща съдебни разноски, на основание чл.78 ГПК и на адв. Н. В. сумата 9 839,73лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в производството по делото на К. П..

Производството по настоящото в. гр. д. № 104/2025г. е образувано след като с решение № 95/19.02.2025г., ВКС е отменил предходно въззивно решение № 200/27.11.2023г., постановено по в. гр. д. № 389/2023г. по описа на Апелативен съд Варна и е върнал делото за ново разглеждане, с указания за събиране на доказателства.

С решение № 111/09.06.2025 г. постановено по в. гр. д. № 104/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна е потвърдено решение № 895/17.07.2023 г. постановено по гр. д. № 2284/2020 г. по описа на ОС – Варна, с което са били отхвърлени предявените от КОНПИ искови претенции.

На л. 70 от в. гр. д. № 104/2025 на Апелативен съд - Варна е приложен договор за правна защита и съдействие от 09.05.2025г между М. С. З. в качеството й на доверител и адв. Р. Н. Д., в качеството й на довереник, с който е уговорено последната да окаже безвъзмездно, на основание чл.38 ЗАдв. правна защита и съдействие в производството по в. гр. д. № 104/2025г. Макар и да не е посочена конкретна хипотеза, обуславяща предоставянето на безплатна адвокатска помощ, съдът отчита и приложеният на л. 28 от в. гр. д.

№ 389/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна договор за адвокатска защита и съдействие, в който изрично е посочено, че на М. З. се предоставя безплатна адвокатска услуга, предвид приетото от страните обстоятелство, че доверителят е материално затруднено лице. Не са налице данни, водещи до различен извод относно имущественото състояние на въззиваемата М. С. З. в настоящото производство, поради което съдът приема, че същата продължава да е материално затруднена.

На л. 72 от в. гр. д. № 104/2025 на Апелативен съд - Варна е приложен договор за правна защита и съдействие от 09.05.2025г между К. П. П. в качеството му на доверител и адв. Н. А. В., в качеството й на довереник, с който е уговорено последният да окаже правна защита и съдействие на първия в производството по в. гр. д. № 104/2025 г. безвъзмездно на осн. чл. 38, ал. 1, т.

2 ЗАдв. Страните по договорите са приели, че, че доверителите са материално затруднени лица. С пълномощно /л.136, т. I от гр. д. № 2284/2020 г. на ВОС/ е учредено процесуалното представителство на адв. Н. В. и адв. Р. Д. от доверителите пред всички съдебни инстанции по гр. д.№ 2284/2020 на ОС– Варна/.

2

Съдът намира за неоснователно оплакването за липсата на основание за претендирането на разноски за предоставена безвъзмездно адвокатска помощ, предвид за липсата на доказателства ответниците да са материално затруднени лица при наличието на имущество /недвижими имоти и парични средства/ и след като не са се възползвали от процесуалната възможност, дадена с разпоредбата на чл.119 ЗОНПИ. Сключеният между страните и процесуалните им представители договори за предоставяне на адвокатска помощ в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв е достатъчно доказателство за правото на съответния адвокат да получи възнаграждение, след като представляваната от него страна има право на разноски съобразно нормата на чл.78 ГПК, без да е необходимо да бъде изследвано дали действително лицата имат такова качество. Наличието на предпоставките по чл. 38 ал.1 т. 1- т. 3 ЗАдв не подлежат на изследване от съда. Извод за обратното би могъл да бъде направен единствено, ако по делото са налични доказателства, опровергаващи сочената материална невъзможност, без това да задължава страната да представя доказателства, респ. съда да изследва и прави преценка на материалното им състояние /в този см. Определение № 220/02.2024г. по ч. т. д.

№ 653/2023г. на ВКС, І ТО; Определение № 731/09.10.2014г. по ч. гр. д.№ 5256/2014г. на ВКС, ІІІ ГО; Определение № 50199/04.10.2023г. по т. д.№ 1624/2022г на ВКС и др./.

Обстоятелството, че въззиваемите не са се възползвали от възможността да поискат на основание чл.119, ал.1 ЗОНПИ съдът да разреши извършването на плащане или на други разпоредителни действия с имуществото, върху което е наложени обезпечение, случаи на неотложност, не е достатъчно да се обоснове извод, че същите не са материално затруднени лица. Обратното, такова бързо разпореждане с недвижими и/или движима вещ, които обичайно биха били с по-висока пазарна стойност, би поставило въззиваемите в неравностойно положение, тъй като на практика би ги лишило от имущество, срещу чието отнемане се бранят в исковото производство, при това и на пониска стойност. Подобен аргумент /вероятността да бъдат лишени от възможността да претендират разноски за адв. възнаграждение при благоприятен за тях изход от делото/ единствено би способствал поощряването им в хода на производството да се разпоредят с имуществото си, чието отнемане в полза на Държавата се цели чрез образуването на производството по реда на ЗОНПИ.

Ето защо в конкретния случай се налага извод, че липсват доказателства, опровергаващи приетото от страните по договора за правна помощ за материална затрудненост.

Затова съдът намира за основателно искането на ответната страна за присъждане на адв. възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв.

Присъдените адвокатски възнаграждения съответстват на фактическата и правна сложност на делото, защитавания материален интерес, общата продължителност на производството, реално извършената от процесуалните представители работа при двукратно въззивно разглеждане на делото и в касационното производство.

Предвид изложеното молбата по чл.248 ГПК като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

3

По изложените съображения, Апелативен съд -Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ молбата на

КОНПИ с вх.

№ 5437/18.07.2025г., за изменение на решение № 111/09.06.2025г. постановено по в.гр.д.№ 104/2025г. на Апелативен съд – Варна в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4