Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 210 от 21.09.2026, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Гражданско дело 134/2026
Вид
Решение № 210
Подписан
21.09.2026
В сила
08.10.2026
Състав
РОСЕН КИРИЛОВ ЖЕЛЯЗКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 6 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.26 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Нова Загора, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20262220100134 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр.София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул.„България” № 81 В, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез юриск.Б. Т. - пълномощник на управителите, тел. ***, имейл адрес: pravna@aps- holding.com срещу Б. Й. Т. с ЕГН ********** и адрес - с.******** с правно основание - чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и Разпореждане № 1334 /07.02.2026 г. по ч.гр.д.№ 3539/2025 г. по описа на РС - Враца с цена на иска: 442.42 евро (общ размер), от които: 306.78 евро - главница по Договор за паричен заем; 20.71 евро договорна лихва върху главница по Договор за паричен заем; - 114.93 евро законна лихва за забава върху главница по Договор за паричен заем.

В нея ищецът твърди, че във връзка с Разпореждане № 1334 /07.02.2026 г. по ч.гр.д.

№ 3539/2025 г. по описа на РС - Враца, получено на 11.02.2026 г., с което били уведомени, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение била връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК на длъжника Б. Й. Т. с ЕГН ********** и в законоустановения срок, „АПС Бета България“ с ЕИК: 203374133 упражнява законовото си право да предяви иск, с който се моли съда да признае за установено по отношение на ответника Б. Й. Т. с ЕГН **********, че същият дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК: 203374133 вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3539/2025 г. по описа на РС - Враца и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Ищецът моли съда, при разглеждане на настоящото производство, да приеме от фактическа страна следното:

На 21.07.2020 г. длъжникът Б. Й. Т. с ЕГН **********, бил сключил Договор за потребителски кредит № 436201 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който бил получил сумата от 600 лева, срещу което се съгласил да върне 3 броя вноски по 296,00 лева в срок до 21.10.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.51 %.

Сочи, че съгласно чл.9 от ЗПК, договорът за паричен заем бил договор, въз основа 1 на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем били потребителят и кредиторът, като потребител било всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор било всяко физическо или юридическо лице, което предоставяло или обещавало да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 436201 на 21.07.2020 г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не била изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.

В случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор е действителен, като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК.

Посочва се, че в чл.31, ал.3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

В чл.33, ал.2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Горепосочените договори били по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

В исковата си молба ищецът заявява, че дори и съдът да не приеме, че договорите не са били сключени по електронен път, то следвало да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество бил реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума

Ответникът Б. Й. Т. с ЕГН ********** не бил изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Твърди се още, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022 г. „Сити Кеш“ ООД, като цедент било прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1404, ***В, ап.3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия, извадка от което била приложена към настоящата искова молба, със заличени лични данни, съгласно 2

ЗЗЛД.

Твърди се, че длъжникът не бил изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следвало да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не било титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не бил предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Ако съдът приемел, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не било извършено надлежно, то ищецът моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, за извършено с исковата молба.(Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г., II т.о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г., I т.о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г., II т.о., ВКС) Ищецът твърди в исковата си молба, че ответникът Б. Й. Т. с ЕГН ********** не бил изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следва съдът да приеме за установено, че ответникът Б. Й. Т. с ЕГН **********, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 203374133 парично вземане, конкретизирано в т.9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по образуваното ч.гр.д.№ 3539/2025 г., а именно сумата в общ размер от 442,42 евро, формирана както следва:

- главница в размер на 306.78 евро;

- договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 20.71 евро за периода от 21.07.2020 г. до 21.10.2020 г.

- законна лихва за забава върху главницата в размер на 114.93 евро за период от 22.10.2020 г. до 15.09.2025 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва била изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Ищецът заявява, че изложеното в исковата молба обуславяло правния интерес на „АПС Бета България“ ЕООД да сезира съда с настоящия установителен иск за вземане в общ размер от 442,42 евро срещу ответника Б. Й. Т. с ЕГН **********.

Ищецът моли съда, след като се запознае с доказателствата по делото и изложените 3 аргументи, да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника Б. Й. Т., ЕГН **********, че същият дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1404, бул.

„България“ № 81В, ап.3, представлявано от юриск.Б. Т. сумата в общ размер от 442,42 евро, формирана както следва:

- главница в размер на 306.78 евро;

- договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 20.71 евро за периода от 21.07.2020 г. до 21.10.2020 г.

- законна лихва за забава върху главницата в размер на 114.93 евро за период от 22.10.2020 г. до 15.09.2025 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

По образуваното ч.гр.д.№ 3539/2025 г. по описа на РС - Враца, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, „АПС Бета България“ ЕООД било заплатило държавна такса в размер на 7.52 евро съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 15.20 евро, съгласно чл.26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

На основание чл.78 от ГПК ищецът претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 25.56 евро, съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 евро, съгласно чл.26 от Наредба за заплащането на правна помощ.