Решение № 21367 от 28.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21367 гр. С., 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П.П.С при участието на секретаря Е.К.Ш като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20211110139735 по описа за 2021 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

28.12.2023 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град С.

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На шестнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С

Секретар Ели Шокордова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия П.П.С гражданско дело номер 39735 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав, 1 за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Т.С” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ”Я.” № 23 Б, с ЕИК **********, представлявано от изпълнителния директор А.С.А, исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против Ж. К. Д., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „Л.Г Г“, *********.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 20.10.2022 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата за сумата от общо 128,42 лв., от която: сумата от 101,82 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец октомври 2017 г. до месец ноември 2017 г., сумата от 20,54 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 08.10.2020 г., сумата от 4,83 лв. - главница за дялово разпределение, сумата от 1,23 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 67, находящ се в гр. С. ж.к. „Л.Г Г“, *******, с абонатен № *******, за периода от месец октомври 2017 г. до месец ноември 2017 г., но не е заплащала дължимата цена за посочения период, като сумата за имота възлиза на общо 128,42 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „Т.с” ЕООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Ж. К. Д., че същата дължи на „Т.С” ЕАД – гр. С. сумата от общо 128,42 лв., от която: сумата от 101,82 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец октомври 2017 г. до месец ноември 2017 г., сумата от 20,54 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 08.10.2020 г., сумата от 4,83 лв. - главница за дялово разпределение, сумата от 1,23 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. По делото е депозирана молба със становище по съществото на спора.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба 2 от назначения на ответницата Ж. К. Д. особен представител, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Оспорва ползването на предоставените услуги от страна на ответницата. Прави възражение за погасителна давност по отношение на претендираните главници и лихви. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява. Не се явява и назначеният й особен представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

С определение от 15.09.2023 г. „Т.с” ЕООД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице-помагач „Т.с” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 50800/2020 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 13.12.2020 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която Ж. К. Д. е осъдена да заплати на „Т.С” ЕАД сумата от 101,82 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. С., ж.к. „Л.Г Г“, *********, абонатен № ******* за периода от месец октомври 2017 г. до месец ноември 2017 г., сумата от 20,54 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 08.10.2020 г., сумата от 4,83 лв. - главница за дялово разпределение, сумата от 1,23 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 20.10.2020 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 75 лв.

– направени по делото разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “Т.С” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.

От представения и приет като доказателство по делото договор № 1243 от 24.10.2001 г., сключен между „Т.с” ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. С., ж.к.

„Л.Г Г“, бл. 34, вх. В, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на 3 проведено Общо събрание на собствениците.

От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „Т.с” ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда, в която се намира процесния отопляван недвижим имот.

От представения заверен препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено право на ползване № 47, том III, рег.№ 11201, дело № 424 от 25.10.2005 г. на нотариус с рег. № 268, действащ в района на СРС, се установява, че Ж. К. Д. е придобила чрез дарение от майка си М.В.Д собствеността върху апартамент № 67, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.Г Г“, *******, при запазване на правото на ползване от М.В.Д върху имота пожизнено и безвъзмездно. От приетата по делото справка се установява, че М.В.Д е починала на 03.07.2017 г.

От приетия като доказателство по делото заверен препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *********, дело № 642 от 14.08.2008 г. на нотариус с рег. № 340, действащ в района на СРС, се установява, че Ж. К. Д. е продала на К.Х.К процесния недвижим имот, а от приетия като доказателство по делото заверен препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том II, *********, дело № 151 от 29.06.2009 г. на нотариус с рег. № 340, действащ в района на СРС, се установява, че К.Х.К е продала на Ж. К. Д. процесния недвижим имот. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *******, дело № 595 от 15.11.2017 г. на нотариус с рег. № 594, действащ в района на СРС, се установява, че Ж. К. Д. е продала на Р.О.Д процесния недвижим имот.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания, последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като от „Т.с” ЕООД са били изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 101,82 лв., от които начислената сума по фактури е в размер на 212,23 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 110,41 лв. Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 08.06.2019 г.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за абонатен № *******, за периода от месец октомври 2017 г. до месец ноември 2017 г. са в размер на 101,82 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 20,54 лв. – лихва за 4 забава, като за процесния период е била издадена една изравнителна сметка.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “Т.С” ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния съсобствен на ответницата отопляван недвижим имот – апартамент № 67, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „Л.Г Г“, *******, на който адрес е открита партида на абонатен № *******. Спори се относно размера на дължимите суми.

Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, ответницата се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния период.