Решение № 3454 от 14.05.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ .........

14.05.2019г., гр. София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН М.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА

Мл. съдия АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ при секретаря

Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 1225 по описа за 2014 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение от 04.11.2013г. по гр.д. № 3158/2012г. Софийски районен съд, 29 състав отхвърлил предявен от „ОТП Ф.“ ЕАД, ЕИК ********, срещу М.И.А., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че ответникът дължи следните суми: сумата 13 951.03 лв. - главница по извлечение от счетоводни книги по договор за кредит от 12.04.2006г., и сумата 10 614.02 лв. - лихва за периода от 16.04.2007г. до 07.04.2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.04.2011г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по гр.д. № 14816/2011г. на СРС, 29 състав. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1 410 лв. – разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „О.Ф.Б.“ ЕАД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Неправилно първостепенният съд приел, че съобщаването на длъжника за цесията от новия кредитор, в качеството му на правоприемник и пълномощник на цедента, както с изпращане на уведомително писмо, така и с връчване на препис от исковата молба с доказателствата на ответника, не се явява в изпълнение на вмененото с чл. 99, ал. 3 ЗЗД задължение. На основание клаузите на договора за цесия и изрично пълномощно от цедента „Банка ДСК“ ЕАД, прието като доказателство по делото, ищецът изпратил уведомително писмо за цесията до длъжника на адрес, предоставен на цесионера от банката-цедент като актуален. Обратната разписка за получаване на уведомителното писмо била върната от куриерската фирма с отметка „непълен адрес на получателя“. Както банката, така и цесионерът не били уведомени от длъжника за промяна било на постоянен, било на настоящ адрес или адрес за кореспонденция.

Видно от делото било, че длъжникът е променил адреса си, който бил различен от посочения в договора за кредит и от предоставения на цесионера от банката. Дори уведомителното писмо за цесията да не е достигнало до длъжника, връчването на исковата молба с доказателствата на ответника представлявало изпълнение на изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Връчването на договора за цесия ведно с приемо-предавателния протокол имали много по-голяма сила от получаване на уведомително писмо от цесионера, тъй като и двата документа били подписани и подпечатани от съответни представители на цедента и цесионера. Волята на цедента за прехвърляне на вземането категорично била достигнала до длъжника, като правилно СРС посочил, че съобщаването има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Неправилен и необоснован бил изводът на първоинстанционния съд, че „правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента, но не и съобщението от цесионера“. Освен това установителният иск по чл. 422 ГПК имал за предмет единствено и само установяване дължимост към стария кредитор-цедента на определени суми, и то към момента на подаване на заявление по чл. 417 ГПК. В този смисъл новият кредитор не претендирал установяване на нещо различно, а само установяване на горните обстоятелства. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноските по делото, вкл. юрисконсултски възнаграждения съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съображения излага в писмена защита от 25.03.2019г.

Въззиваемата страна М.И.А. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в писмена защита от 26.03.2019г.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл.

235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове: с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД за сумата 13 951.03 лв. - главница по договор за банков потребителски кредит от 12.04.2006г., и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД за сумата 10 614.02 лв. - лихви за периода 16.04.2007г. - 07.04.2011г. Претендирана е и законната лихва върху главницата от подаване на заявление по чл. 417 ГПК на 08.04.2011г. до окончателното плащане.

В исковата молба ищецът „О.Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ********/в хода на първоинстанционното производство преобразуван без ликвидация и заместен от универсалния си правоприемник „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ********/ твърди, че с договор за кредит за текущо потребление от 12.04.2006г. „Банка ДСК“ ЕАД предоставила на ответника кредит в размер на 15 000 лв., при лихви и други условия, подробно уговорени с договора. Кредитът бил изцяло усвоен по разплащателната сметка на кредитополучателя. Твърди, че кредитът станал предсрочно изискуем, считано от 16.04.2007г. По подадено от банката на 08.04.2011г. заявление, по гр.д. № 14816/2011г. на СРС, 29 състав била издадена заповед от 19.04.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, съгласно които ответникът бил осъден да заплати на банката сумата 13 951.03 лв. - главница по извлечение от счетоводни книги по договор за кредит от 12.04.2006г., сумата 10 614.02 лв. - лихви за периода 16.04.2007г. - 07.04.2011г., заедно със законната лихва от 08.04.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата 491.30 лв. - разноски за държавна такса, и 695.65 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист банката образувала изп.д. № 20118560400830 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ. Твърди още, че по силата на сключен между банката и ищеца на 23.12.2011г. договор за покупко-продажба на вземания, ищецът бил кредитор на ответника. Предвид подадено в срок от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение, за ищеца възниквал правния интерес по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК да установи съществуването на вземанията по заповедта.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.

131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове като недопустими, евентуално – като неоснователни. Релевирал е възражения за недействителност на договора за кредит, тъй като същият не съдържал изискуемите реквизити съгласно чл. 14 ЗПК /обн. ДВ бр. 53/2006г., отм. ДВ бр. 18/2010г./, изброени в отговора, както и за нищожност на клаузите на чл. 7, чл. 18.1 и чл. 18.2 от договора, уреждащи дължимите лихви, както и на чл. 21.1 и чл. 22.2 относно дължимите такси, при твърдения за неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Възразил е още, че не са били налице предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита, при твърдения, че банката не е отправяла до него изявление за обявяване на предсрочната изискуемост, както и че въпреки налични средства по разплащателната сметка след м. 12.2006г. банката неоснователно удържала лихви по заема и такси закъснение. Оспорил е и активната легитимация на ищеца при твърдения, че цесията не е съобщена на ответника по надлежния ред. Искал е от съда да отхвърли предявените искове.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Възражението на длъжника срещу издадената заповед за незабавно изпълнение е подадено в срока по чл. 414 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 (сега ал. 4) ГПК и същите са допустими. Съобразно задължителните разяснения, дадени с т. 10б на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, искът по чл. 422 ГПК би могъл да се предяви и от цесионера - частен правоприемник на заявителя, при спазване на срока по чл. 415, ал. 1 /сега ал. 4/ ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента, като в диспозитива на съдебното решение по установителния иск съдът следва да отрази настъпилото правоприемство в страните по издадената заповед за изпълнение. Поради това неоснователно е възражението на ответника-въззиваем за липса на активна процесуалноправна легитимация на ищеца по предявените установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение не е постановено в нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата и правомощията на въззивния съд при условията на ограничен въззив следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От приетия и неоспорен договор за кредит за текущо потребление от 12.04.2006г. се установява, че „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитодател, е предоставила на ответника-кредитополучател кредит в размер на 15 000 лв. Срокът за издължаване на кредита е 96 месеца, считано от датата на неговото усвояване /т.е. до 12.04.2014г./, като кредитът се погасява по индивидуален погасителен план на равни месечни вноски, с падежна дата 12-то число /т. 6/. Съгласно т. 7 от договора, за предоставения кредит кредитополучателят заплаща преференциална лихва в размер, формиран от базов лихвен процент за потребителски кредити, определян периодично от кредитора, и надбавка. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент за потребителски кредити е 4.69, стандартната надбавка е в размер на 3.26 пункта, или лихвеният процент по кредита е общо 7.95 %. При промяна на лихвения процент кредиторът определя нов размер на месечната погасителна вноска, за което предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план /т. 7.1/. Съгласно т. 18.1 от договора, при неплащане до 7 дни след падежната дата по т. 6 /след 12-то число на съответния месец/ на главница и/или лихва, остатъкът от кредита се олихвява с прилагания лихвен процент по т. 7, увеличен с наказателна надбавка от 10 проценти пункта. Според т. 18.2, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с прилагания лихвен процент по т.

7, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 проценти пункта.

По подадено от „Банка ДСК“

ЕАД на 08.04.2011г. заявление, по гр.д. № 14816/2011г. на СРС, 29 състав е издадена заповед от 19.04.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК – извлечение от счетоводните книги на заявителя, с която е разпоредено длъжникът М.И.А. да заплати на банката-заявител сумата 13 951.03 лв. - главница по договор за предоставяне на банков кредит от 12.04.2006г., и 10 614, 02 лв. – лихва за периода от 16.04.2007г. до 07.04.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.04.2011г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

Приет по делото е договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, сключен на 23.12.2011г., съгласно който „Банка ДСК“ ЕАД /продавач/ прехвърля на „О.ф.Б.“ ЕООД /купувач/ вземания, посочени в приемо-предавателен протокол /по смисъла на § 1, чл. 1.7 от договора/ срещу покупна цена. Според § 1, чл. 1.1, „вземания“ са всички дължими на продавача суми по предоставените потребителски кредити /които са просрочени и не се погасяват надлежно/, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, вкл. и с изтеклите лихви, посочени в приемо-предавателния протокол по чл. 1.7. „Дата на прехвърляне“ е датата, от която всички права по отношение на вземанията, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, вкл. и с изтеклите лихви, ще се считат за прехвърлени на купувача в тяхната цялост ... Прехвърлителното действие настъпва с пълното плащане на покупната цена от купувача по сметката на продавача /§ 1, чл. 1.2/. С § 5, чл. 5.4 от договора продавачът се съгласил да упълномощи изрично купувача от негово име да изпраща писмени уведомления до длъжниците за прехвърлените вземания, като за целта в 3-дневен срок от датата на прехвърляне ще снабди купувача със съответно пълномощно.