Решение № 5401 от 12.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5401 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20251100503354 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №1051 от 21.01.2025г. по гр.дело №31520/2023г. по описа на СРС, ГО, 87 с-в, въззивникът- ответник ЗАД„Алианц България“АД, ЕИК:040638060, е осъден да заплати на въззиваемия ищец ЗАД„Армеец“АД, ЕИК:121076907, на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 4477,08лв.- регресно вземане за застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, включващо ликвидационни разноски, по преписка по щета № 26022030100354, изплатено от ищеца на 31.03.2022г. и на 09.05.2022г. за имуществени вреди, причинени вследствие на ПТП, реализирано на 25.01.2022г. в гр.Пловдив, ул.

„Достоевски“, по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „Фолксваген Кади“, с ДК№****, който излизайки от паркинг на блок, отнема предимството на движещия се по ул.„Достоевски“ лек автомобил „Фолксваген Поло“, с ДК№****, застрахован при ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 08.06.2023г., до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 435,82лв.- обезщетение за забава за периода от 15.07.2022г. до 07.06.2023г., като са отхвърлени иска по чл. 411 КЗ за разликата над 4477,08лв. до пълния предявен размер от 7944,79лв. и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 435,82лв. до пълния предявен размер от 775,89лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 1117,47лв. разноски по делото, а ищецът- да заплати на ответника 731,37лв. разноски по делото, съразмерно на уважената, респективно- отхвърлената част от исковете.

Срещу решението в частта, с която исковете са уважени, е подадена в законоустановения 1 срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника ЗАД„Алианц България“АД.

Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд е приел неправилно изяснен механизъм на процесното ПТП, без да разгледа подробно всички релевирани и представени в хода на съдебното производство доказателства. Твърди, че застрахованият при него л.а.

„Фолксваген Кади“ не е излизал от крайпътна територия или паркинг, а по делото е представено писмо от общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ към Община Пловдив, от което видно е, че статутът на мястото откъдето този лек автомобил се готвел да излиза е посочен като „път вдясно, който формира кръстовище с ул. „Достоевски“, непосредствено след бул.„България“, на което няма поставени пътни знаци“. На въпросното кръстовище липсвала сигнализация, маркировка и каквито и да е пътни знаци, било то за път с предимство и/или наличие на паркинг, включително знак БЗ, поради което при движение по ул. „Достоевски“ с посока на движение от бул.„България“ към ул.„Ален мак“ приложение следвало да намери правилото на чл.48 ЗДвП, според което на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а именнозастрахования при него л.а. „Фолксваген Кади“. Евентуално поддържа направеното пред първата инстанция възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водачката на л.а. „Фолксваген Поло“. Моли решението да бъде отменено в обжалваната от него част и предявените срещу него искове- отхвърлени изцяло. Претендира разноски.

Ищецът ЗАД„Армеец“АД, в подадения в срок отговор на въззивната жалба, оспорва същата като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е обосновано, правилно и законосъобразно. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд е приел, че релевантната правна норма е чл.37, ал.З от ЗДвП, съгласно която, водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път. Претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението на СРС в обжалваната от ответника част и разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, но неправилно по следните съображения:

Първостепенният съд правилно е квалифицирал предявените искове и прецизно е разпределил доказателствената тежест относно подлежащите на установяване, релевантни за конкретния казус, факти и обстоятелства.

Между страните не се спори относно наличие на действително и валидно към датата на 2 процесното ПТП застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответника ЗАД„Алианц България“ АД и собственика на лек автомобил „Фолксваген Кади“ с ДК№****, относно последния.

Безспорно е и наличието на действително и валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца ЗАД„Армеец“ АД и собственика на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с ДК№****, както и изплащането на застрахователното обезщетение в размер на общо 7929,79 лв. от страна на ищеца.

Основният и на практика единствен спорен между страните въпрос е кой от двамата водачи е нарушил разпоредбите на ЗДвП, вследствие на което се е стигнало до процесното ПТП. Механизмът на настъпване на ПТП е установен от показанията на разпитаните свидетели, представените по делото писмен доказателства, включително протокол за ПТП и писмо от Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ - гр. Пловдив, както и от неоспореното от страните заключение на изслушаната САТЕ. Както правилно е констатирал в обжалваното решение първоинстанционния съд, в посоченото по-горе писмо е удостоверено, че на кръстовището, образувано от ул. „Достоевски“ и път вдясно, непосредствено след бул. „България“ в гр. Пловдив, няма поставени пътни знаци. За да постанови решението си СРС е приел, че е установена противоправност в поведението на застрахования при ответника водач на лек автомобил „Фолксваген Кади“, изразяваща се в нарушение разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП- „водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път“. В конкретния случай, според първоинстанционния съд, водачът на лек автомобил „Фолксваген Кади“, при излизането си от паркинг на жилищна сграда/блок, въпреки че е спрял и се е огледал и в двете посоки, при предприета маневра за включване в движението по ул.„Достоевски“, не пропуснал движещия се отляво на него по посочената улица водач на лек автомобил „Фолксваген Поло, което довело до пресичане на траекториите на движение на двата леки автомобила, вследствие от което е настъпило процесното ПТП. В тази връзка не е приел възражението на ответника, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген Кади“ е извършил маневра за включване в движението по ул. „Достоевски“, излизайки от безименна улица, а не от паркинг на жилищна сграда/блок, съответни- приложимостта на хипотезата на чл. 48, ал. 1, предл. 1 ЗДвП, съгласно която на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна. Настоящият състав намира този извод за неправилен. От приетото по делото писмено доказателство- писмо от Община Пловдив, Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ се установява, че на кръстовището, образувано от ул. „Достоевски“ и път вдясно, непосредствено след бул.„България“ в гр.

Пловдив, няма поставени пътни знаци. В този смисъл не се установява наличието на поставен пътен знак Б3 „път с предимство“, както е посочено и в двустранния протокол и както се твърди в свидетелските показания и на двамата водачи. По делото не са събрани и доказателства, от които да се установява, че пътят вдясно, по който се е движел л. а.

3

„Фолксваген Кади“ е крайпътна територия като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция. Ето защо, приложение следва да намери не разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП, както е прието в обжалваното решение, а разпоредбата на чл. 48 ЗДвП, според която на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна. Предвид изложеното, при движението си по път без предимство, водачът на л. а.

„Фолксваген Поло“ е следвало да се съобрази с разположението на дясностоящия л.а.

„Фолксваген Кади“, като изчака неговото преминаване. Неосъществявайки тези действия, водачът на л. а. „Фолксваген Поло“ е причинил ПТП, за което е отговорен.

Предвид гореизложеното, решението на СРС следва да бъде отменено в обжалваната част, включително относно присъдените на ищеца разноски, а исковете- отхвърлени изцяло.

При този изход на спора, на жалбоподателя- ответник следва да се присъдят още 943,63 лева /482,47 евро/ разноски в първоинстанционното производство, както и 98,26 лева /50,24 евро/- разноски за въззивната инстанция, или общо още 532,71 евро, освен вече присъдените 731,37лв. с първоинстанционното решение.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1051 от 21.01.2025г. по гр.дело №31520/2023г. по описа на СРС, ГО, 87 с-в, В ЧАСТТА С КОЯТО ответникът ЗАД„Алианц България“АД, ЕИК:040638060, е осъден да заплати на ищеца ЗАД„Армеец“АД, ЕИК:121076907, на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 4477,08лв.- регресно вземане за застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, включващо ликвидационни разноски, по преписка по щета № 26022030100354, изплатено от ищеца на 31.03.2022г. и на 09.05.2022г. за имуществени вреди, причинени вследствие на ПТП, реализирано на 25.01.2022г. в гр.Пловдив, ул.„Достоевски“, по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „Фолксваген Кади“, с ДК№****, който излизайки от паркинг на блок, отнема предимството на движещия се по ул.„Достоевски“ лек автомобил „Фолксваген Поло“, с ДК№****, застрахован при ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 08.06.2023г., до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 435,82лв.- обезщетение за забава за периода от 15.07.2022г. до 07.06.2023г., както и в частта с която ответникът е осъден да заплати на ищеца 1117,47лв. разноски по делото, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД„Армеец“АД, ЕИК:121076907 срещу ЗАД„Алианц България“АД, ЕИК:040638060 искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 4477,08лв.- регресно вземане за застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, включващо ликвидационни разноски, по преписка по щета № 26022030100354, изплатено от ищеца на 31.03.2022г. и на 09.05.2022г. за имуществени вреди, причинени вследствие на ПТП, реализирано на 25.01.2022г. в гр.Пловдив, ул.

4

„Достоевски“, по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „Фолксваген Кади“, с ДК№****, който излизайки от паркинг на блок, отнема предимството на движещия се по ул.„Достоевски“ лек автомобил „Фолксваген Поло“, с ДК№****, застрахован при ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 08.06.2023г., до окончателното изплащане, и за сумата от 435,82лв.- обезщетение за забава за периода от 15.07.2022г. до 07.06.2023г.