Определение № 17301 от 17.09.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 6974/2025
- Вид
- Определение № 17301
- Подписан
- 17.09.2025
- Състав
- Десислава Зисова, Кирил Стайков Петров, Валерия Банкова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18, ал. 1 · Закон за физическото възпитание и спорта
- чл.25 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 5 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17301 гр. София, 17.09.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Десислава Зисова
Членове:
Валерия Банкова
Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно частно гражданско дело № 20251100506974 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.130 ГПК.
Образувано е по частна жалба от А. А. И. срещу Определение Рег.№ 20436 / 08.05.2025 по гр.д. №25439/2025 г. по описа на СРС, 143 състав, с което е върната като недопустима исковата молба на жалбоподателя срещу Сдружение „Българска федерация плувни спортове“ (БФПС), с която е предявен иск за признаване на нищожност на Решение № 1/30.01.2024 г. на Дисциплинарната комисия към БФПС и на Решение № 1/14.03.2024 г. на Апелативната комисия към БФПС, с които на А. А. И. е наложено дисциплинарно наказание - лишаване от състезателни права за 2 години (до 14.03.2026 г.) и глоба в размер на 1000 лева.
Жалбоподателят оспорва извода на СРС за недопустимост на иска.
Поддържа, че са неправилни съображенията на съда, че процесните решение могат да се оспорят по реда на чл.25 ЗЮЛНЦ – сочи, че не е член на БФПС, съгласно Устава на сдружението членове на федерацията могат да бъдат само юридически лица (спортни клубове), но не и индивидуални физически лица.
Доколкото по реда на чл.25 ЗЮЛНЦ само членове на сдружението могат да оспорват решения на органите му, ищецът не попада в кръга правни субекти, които могат да предявят иск за отмяна на процесните решения. Сочи, че е лишен от съдебна защита и след като са засегнати негови права, има право на реален и ефективен достъп до съд, поради което съдебен контрол на 1 решенията, с които му е наложена санкция, следва да бъде допуснат.
Въззивният съд намира следното:
Производството е образувано по искова молба от А. А. И., с която е предявен срещу Сдружение „Българска федерация плувни спортове“ (БФПС) иск за признаване на нищожност на Решение № 1/30.01.2024 г. на Дисциплинарната комисия към БФПС и на Решение № 1/14.03.2024 г. на Апелативната комисия към БФПС, с които на А. А. И. е наложено дисциплинарно наказание - лишаване от състезателни права за 2 години (до 14.03.2026 г.) и глоба в размер на 1000 лева. Ищецът твърди, че решенията противоречат на устава на БФПС, че са издадени при липса на надлежна компетентност (надхвърлени са правомощията на органите), допуснато е съществено нарушение на правото му на защита и наложените наказания са непропорционални и несъразмерни с деянието. Моли решенията да бъдат признати за нищожни. Обосновава допустимостта на производство с липсата на друг път за защита.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че съгласно Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) спортните федерации осъществяват дейността си въз основа на приети от тях правила за провеждане на състезанията от държавния спортен календар и на други състезания по съответния вид спорт, което е израз на принципа за самоуправление. Спорните федерации са сдружения с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност (чл. 18, ал. 1 от ЗФВС) и на съдебен контрол за законосъобразност и съответствие с устава подлежат само решенията на общото събрание, съгласно чл. 25, ал. 4 и, ал. 6 вр. чл. 37, ал. 1 от ЗЮЛНЦ. Разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗЮЛНЦ предвижда, че решенията на органите на сдружението, които са взети в противоречие със закона, устава или предходно решение на общото събрание, могат да бъдат оспорвани пред общото събрание по искане на заинтересуваните членове на сдружението или на негов орган, отправено в едномесечен срок от узнаването им, но не покъсно от една година от датата на вземане на решението. Решенията на общото събрание на сдружението на основание чл. 25, ал. 4 и, ал. 6 от ЗЮЛНЦ подлежат на съдебен контрол пред съответния окръжен съд по седалището на сдружението, като споровете могат да бъдат повдигани от всеки член на 2 сдружението или на негов орган, или от прокурора в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението. Следователно с разпоредбите на чл. 25, ал. и, ал. 6 от ЗЮЛНЦ е предвиден специален ред за защита срещу решенията на органите на сдружението, взети в противоречие със закона, устава или предходно решение на общото събрание, като е регламентиран реда за тяхното оспорване, както и че спорът може да бъде повдигнат от заинтересованите лица или от орган на сдружението, при което защитата по реда на чл.124, ал.1 от ГПК, се изключва, тъй като е налице друг път на защита, какъвто е конститутивният иск.
Позовава се на практика на ВКС в този смисъл - Определение № 646 от 15.12.2017 г. на ВКС по ч.т.д. № 2543/2017 г., І т.о., ТК.
Обжалваният акт е правилен.
Допустимостта на исковото производство се обуславя от надлежни твърдения, които да обосновават възникване на признати от правото права.
Надлежни са тези твърдения, които при доказването им, могат да доведат до възникване на претендираното право. И обратно – ако ищецът твърди факти, които не са от естество да доведат до възникване на твърдяното право или ако претендира права, които не са признати от законодателството на държавата, производството е безпредметно – няма да доведе до признаване в полза на ищеца на твърдяното право, тъй като то не съществува, поради което процесът се явява ненужен.
В случая ищецът иска на основание чл.124 ГПК да се установи нищожност на правни актове – решения на органи на юридическо лице с нестопанска цел. По реда на чл.124 ГПК съдът може да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това, в това число да се произнесе по валидността на правна сделка. Процесните две решения на Дисциплинарната комисия към БФПС и на Апелативната комисия към БФПС не представляват правни сделки. Според правната доктрина и съдебната практика правната сделка представлява волеизявление на правен субект или субекти (в зависимост от това дали сделката е едностранна, двустранна или многостранна). Авторите на изявлението, обективирано в процесните два акта, не притежават правосубектност – те са колективни органи на правен субект. В този смисъл процесните решения не са изявления, извършени от 3 законния представител на юридическото лице „Българска федерация плувни спортове“ и поради това не представляват гражданска сделка, действителността на която може да се проверява по реда на чл.124 ГПК чрез предявен установителен иск срещу БФПС.
Настоящият състав изцяло споделя и съображенията, изложени от първоинстанционния съд – относно законосъобразността на актовете на органите на юридическите лица с нестопанска цел е предвиден специален процесуален ред за съдебен контрол – чл.25 ЗЮЛНЦ, който изключва общия.
Обстоятелството дали ищецът е легитимиран да търси защита по реда на ЗЮЛНЦ е ирелевантно за допустимостта на гражданския иск. Както бе посочено по-горе, доколкото оспорените актове не представляват граждански сделки (не са волеизявления на правосубектни лица), установителен иск за признаване на нищожността им не е допустим. Неоснователни са и възраженията на ищеца, че е лишен от ефективни средства за съдебна защита.
Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено – чл.124 ГПК, ето защо ако ищецът твърди, че чрез неправомерни действия, извършени от лица по възлагане на ответника (чл.49 ЗЗД), са засегнати правата му, може да претендира обезвреда. Обстоятелството, че конкретният установителен иск е недопустим, не лишава ищеца от възможността чрез деликтен иск да претендира защита на правата си, ако те са нарушени.
По изложените съображения съдът приема, че частната жалба е неоснователна.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. А. И. срещу Определение Рег.№ 20436 / 08.05.2025 по гр.д. №25439/2025 г. по описа на СРС, 143 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 ГПК в 1-седмичен срок от връчване на препис.
Председател: _______________________
4
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5