Решение № 2270 от 03.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2270 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100512179 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258-273 от ГПК.

С Решение № 13357 от 08.07.2025 г., постановено по гр.д. № 60436/2023 г. на СРС, 141 състав е осъден, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, „ИНТЕР АГРО СИГ“ ЕООД, ЕИК 205593268, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул. „Едуард Винтер“ № 2, вх.1, ет.4, да заплати на „ДН КОНСУЛТ 94“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Кирил Христов“, № 51, сума в размер на 2 625 лева, представляваща незаплатен остатък от възнаграждение по договор за изработка от 08.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 03.11.2023 г. до окончателното плащане.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК, решението е обжалвано от ответника „ИНТЕР АГРО СИГ“ ЕООД, като неправилно. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон, непълнота на мотивите, необоснованост на изводите със събраните по делото доказателства.

Поддържа, че неправилно съдът при постановяване на решението не е съобразил направеното възражение, че договорът е бил развален с едностранно изявление на възложителя отправено в отговор на подадената от изпълнителя - ищец преди образуване на производството нотариална покана, с която е отправено искане за заплащане на остатък от дължимото по договора възнаграждение. Неправилно, според ответника, съдът е оставил на следващо място без уважение възражението на 1 ответника, че изпълнение по договора, доколкото може да се приеме, че такова е налице, е некачествено в количествено и качествено отношение, което следва да се приравни на пълно неизпълнение. Същото е довело до разваляне на договора по вина на изпълнителя с едностранно изявление на възложителя, поради което не се дължи заплащане на остатък от договореното възнаграждение. Неправилни били, според въззивника, изложените от съда фактимески констатации и правни изводи, че е налице точно изпълнение по договора, което е прието от възложителя без възражения, поради което последния дължи заплащане на целия договорен размер на възнаграждение. При решаване на спора, съдът е следвало да отчете заплащане на дължимото възнаграждение /авансово заплатено/, в случай на установяване, че една част от възложената работа е била изпълнена от ищеца.

Отправя искане за отмяна на решението на СРС и за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ДН КОНСУЛТ 94“ ЕООД оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да се потвърди като правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, както и поради обоснованост, съобразена със събраните по делото доказателства. Претендират разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба на „ДН КОНСУЛТ 94“ ЕООД против „ИНТЕР АГРО СИГ“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл.266, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 2 625 лева, представляваща незаплатен остатък от възнаграждение по договор за изработка от 08.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 03.11.2023 г. до окончателното плащане.

За да приеме, че претенцията на изпълнителя по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на дължимия остатък от възнаграждението от страна на възложителя е основателна, 2 съдът е приел, че страните са били в облигационни отношения по сключен договор за изработка, по който е налице точно и добросъвестно изпълнение от страна на изпълнителя ищец, поради което нему се дължи и остатъка от договореното възнаграждение в размер на исковата сума. За обосноваване на тези изводи, съдът е приел, че работата е била приета от възложителя без възражения, като е отхвърлил като неоснователно възражението на ответника – възложител по договора по чл.265, ал.2 ЗЗД, че договорът е бил развален с едностранно изявление поради виновно неизпълнение на задълженията на изпълнителя, както и възражението с правно основание чл.265, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за неточно изпълнение на задълженията по договора и намаляване на дължимото възнаграждение с цената на необходимите разходи и труд за отстраняване на недостатъците и присъждане на възнаграждение съответно на изпълнението, макар и с недостатъци.

Решението е неправилно.

Страните не спорят и от представените по делото пред първата инстанция доказателства е установено, че с възлагателен договор от 15.03.2022 г. „ИНТЕР АГРО СИГ“ ЕООД е възложил на „ДН КОНСУЛТ 94“ ЕООД да подготви и обработи документи за регистрация на органичен тор и подобрител на почвата срещу възнаграждение в размер на 5250 лева, от които 2625 лева платими авансово, а остатъкът - след приключване на проекта - чл.3 от договора.

Страните не спорят, че авансово плащане по договора е било извършено от страна на възложителя – ответник.

Във връзка с договора се установява, че управителят на „ИНТЕР АГРО СИГ“ ЕООД- И.Т. е упълномощил представителя на дружеството „ДН КОНСУЛТ 94“ ЕООД Н.С. да представлява дружеството пред Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ по повод подаване на заявление и досие за регистрация на почвен подобрител МЕЛАСИН от името на „ИНТЕР АГРО СИГ“ ЕООД. С пълномощно на Й.С. като управител на „ДН КОНСУЛТ 94“ ЕООД в полза на свидетеля Н.С. са били възложени правомощия да сключва всякакви сделки от името на дружеството и да го представлява пред трети лица.

Не е спорно и се установява от събраните доказателства, че в изпълнение на договора за консултантски услуги, изпълнителя е подал в БАБХ заявление № 7158/08.04.2022 г. за регистрация на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати на продукта органичен тор „МЕЛАСИН“.

Установява се, че в отговор на така подаденото заявление, с писмо от БАБХ изх.

№ ПРЗ-336 от 18.05.2022 г. на заявителя са били дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности в подаденото заявление изразили се в: непълноти в подадената информация; липса на пълно техническо досие на продукта; липси в приложения информационен лист за безопасност; неизготвяне на проекта за етикет в 3 съответствие с изискванията на Наредба № 21/23.11.2016 г.; липса на описание на производствената технология и съставките на продукта в приложената техническа спецификация; липса на приложен сертификат за лабораторен анализ; липса на декларация, че продуктът няма неблагоприятно въздействие върху човека..; липса на документи за проведени изпитвания; липса на декларация от производителя за място на производство на продукта.

В изпълнение на указанията се установява, че ищецът е подал в БАБХ писмо вх.

№ 11 740/14.06.2022 г. с оглед отстраняване на нередовности.

В отговор, с писмо изх. № ПЗР-444/29.06.2022 г. БАБХ посочила, че с подаденото писмо от 14.06.2022 г. констатираните нередовности не са отстранени, поради което са били дадени последващи указания, като заявителят бил уведомен, че процедурата по регистрация е спряна и ще продължи след представяне на необходимите документи.

След тази дата в производството е установено и страните не спорят, че следващите постъпили по образуваната административна преписка писма и документи за отстраняване на констатирани от административния орган нередовности са били подавани единствено лично от управителя на фирмата възложител И.Т., който в хода на изпълнение на указанията и изискванията на административния орган е съгласувал действията си без съдействието на ищеца, а с помощта на свидетеля Б.С..

Така, със заявление вх. № 12973/30.06.2022 г., подадено лично от И.Т. са били подавани документи за отстраняване на несъответствия. Директорът на БАБХ е разпоредил извършването на проверка дали фирмата заявител произвежда продукта в посочената производствена база и има ли налични количества от продукта, за което бил съставен и Констативен протокол № 206/04.07.2022 г. С писмо ПРЗ-671/03.11.2022 г. на БАБХ, отново бил даден едномесечен срок за отстраняване на констатирани пропуски. В отговор било подадено писмо вх. № 23/03.01.2023 г. лично от И.Т. като управител на „ИНТЕР АГРО СИГ“ ЕООД, с което били отстранени и последните констатирани недостатъци. След това били издадени Заповед № РД- 11-512/09.03.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ за пускане на пазара и употреба в България на органичен тор МЕЛАСИН, както и Удостоверение за пускане на пазара и употреба на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати рег. № 722/15.03.2023 г. за продукта МЕЛАСИН.

Чрез показанията на свидетеля Б.С., преценени съобразно указанията на чл.172 ГПК с оглед събраните доказателства, се установява, че същият се познава с управителя на дружеството- ответник, тъй като производството на течния тор, който регистрирал било в негова база, отдадена под наем. Свидетелят сочи, че управителя Т. започнал процедурата по регистрация през 2022 г. и заедно посетили БАБХ, за да се запознаят с документацията, която е необходима. Посъветвали ги да се свържат с 4 консултантска фирма, която да изготви документите и двамата посетили офисът на „ДН КОНСУЛТ 94“ ЕООД и бил разписан договор, че те ще изготвят всички необходими документи, за да бъде регистриран продуктът, като се уговорили дължимата сума да се плати на две част - първата при подписване на договора и втората, когато стане готова регистрацията. Всички документи били подготвени от И.Т. и след месец, два били подадени от дружеството, но имало указания за коригиране на несъответствия. Така два или три пъти имало отказ за регистрация.

След като И.Т. разбрал, че има отказ за регистрация се опитал да се свърже с тях, но те не му вдигали телефона и отишли до гр. София, за да проверят какво става. Оказало се, че имало няколко отказа, които не били коригирани. Тогава И.Т. решил да изготви документите сам с негова помощ, тъй като свидетелят бил агроном. Тогава И.Т. изготвил документите около м.12.2022 г. и в началото на 2023 г., получил разрешение, което минало от първия път. Няколко пъти И.Т. се опитал да се свърже с фирмата, но не успявал. Едва след около година, когато предявили претенции за пари, осъществили контакт. За документите подадени в началото на 2023 г. свидетелят изготвил информационен лист, таблицата с нормите за приложение - на кой продукт, каква доза и по кое време се прилага. Свидетелят сочи, че с И.Т. работел на доброволни начала, както и със служителят на „ДН КОНСУЛТ 94“ ЕООД -Д..

Чрез показанията на свидетеля Н.С., преценени съобразно указанията на чл.172 ГПК с оглед събраните доказателства, се установява, че дружеството – ответник било един от първите случаи за регистрация на тор. Разбрали се с господин Т., да дойде до гр. София, тъй като той живеел в гр. Русе и това била единствената среща на живо, когато подписали договора и пълномощно. Разбрали се за сумата, като половината била преведена при подписване на договора. Той носел проби от тора и свидетелят му обяснил, че няма гаранции, че този материал може да бъде узаконен като тор, като в този случай ще си задържат само платената вече сума и друго не се дължи. Свидетелят обяснил, че процедурата по регистрация отнема обичайно около 3 години. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелят С., за това че цялата кореспонденция с административния орган е била водена единствено от фирмата – ищец, както и за това че контакт с дружеството – ответник е било невъзможно да бъде осъществен, както и за това че ищецът е продължил активна дейност във връзка с възложеното по договора до издаване на положително за ответника разрешение за регистрация на продукта. В тази част показанията на свидетеля С. не съответстват на установените факти, чрез събраните доказателства обсъдени по-горе сочещи на прекратяване дейността по договора и липса на съдействие на ответника по образуваната преписка за регистрация на продукта.