Определение № 2640 от 20.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2640 гр. София, 20.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20258002103404 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 5055/19.04.2023 г. (подадена чрез куриер на 18.04.2023 г.), на Д. В. С., чрез адвокат Д. Х., срещу решение № 104 от 24.02.2023 г. по гр. д.

№ 381/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград, и касационна жалба вх. № 3351/04.03.2025 г., подадена от Г. К. С., чрез адвокат Б. Д., срещу решение № 12 от 08.01.2025 г. по гр. д. № 16/2024 г. на Окръжен съд – Благоевград.

С решение № 104 от 24.02.2023 г. по гр. д. № 381/2022 г. Окръжен съд – Благоевград се е произнесъл по въззивните жалби на В. К. Г. и Р. Г. Г. срещу решение № 900044 от 14.02.2022 г. по гр. д. № 921/2020 г. на Районен съд – Сандански, и е обезсилил първоинстанционния акт в частта, в която съдът е признал за установено по отношение на Р. Г. Г. и В. К. Г., че Д.

В. С. е собственик по покупко-продажба на реална част от 140.23 кв.м, представляваща югозападната част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], при съседи на частта: от североиток - част от ПИ с идентификатор ***, външен контур по югоизток и югозапад - фасадни стени на сграда „1“ и сграда „3“, и североизток - фасада на сграда „2“; от северозапад - ПИ с идентификатор ***; от югозапад - ПИ с идентификатор ***, и от югоизток - ПИ с идентификатор *** - [улица], която площ от 140.23 кв.м е оцветена с червен цвят на скица - приложение № 1 към заключението на вещото лице инж.

К. С., представляваща неразделна част от решението, и е прекратил производството по делото по този иск.

Въззивният съд е намерил за основателен наведения от В. К. Г. и Р. Г. Г. довод за недопустимост на първоинстанционното решение в атакуваните от тях части. Визирал е, че положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск за собственост е наличието на правен интерес за ищеца от този иск. Преценката на съда относно 1 допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Когато защитаваното с установителния иск право е само застрашено, без да е било нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства упражняването му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване (аргумент от чл. 124, ал. 1 ГПК). Само нарушаването на правото обуславя нуждата от иск за неговото възстановяване. От установителен иск за собственост или друго вещно право ще е налице правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо. В конкретния казус ищецът обосновава правен интерес от водене на този иск (след изменението му) с обстоятелството, че е изпратил нотариална покана и до тези ответници, с цел охраняване на интересите му, а също и че ответницата В. Г. устно му заявила, че няма да освободят имота, предмет на съдебния спор.

Навежда довод, че Р. Г. е съпруг на В. Г., поради което е насочил иска си и срещу него.

Ответниците В. Г. и Р. Г. оспорват твърдението, че владеят имота. Сочат, че живеят на друг адрес и не живеят в процесния имот. И двамата ответници не оспорват, че посещават имота, че са виждали оградата, която е поставена. Сочат, че такава ограда има в имота и че тя е построена след 1962 г., като го разделя на две части. Ответницата В. Г. посочва, че е внучка на К. С., от детските си години е посещавала имота и е виждала така начина на ползване на имота. Посочва, че е наследник на майка си С., дъщеря на К., и че е извършила отказ от наследството на майка си на 13.11.2015 г. В първото съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния съд, е прекратено производството по исковете, предявени от Д. С. срещу В. Г. и Р. Г. за заплащане на сумата от 1500 лв., с която неоснователно са се обогатили за сметка на ищеца, като собственик на имота, поради оттеглянето им. Допуснато е в това заседание и изменение на иска по чл. 108 ЗС, предявен от Д. С. срещу В. Г. и Р. Г., като производството е продължило по положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. С оглед така наведените факти, въззивният съдебен състав е намерил, че предявеният от Д. С. срещу В. Г. и Р. Г. установителен иск е недопустим, доколкото защитаваното право не е застрашено. Не се констатира извънсъдебно оспорване от тези двама ответници на претендираното от ищеца право на собственост върху процесния имот, което да е дало повод за завеждане на иска и срещу тях. Изпратената до тях нотариална покана с peг. № 1965, том 1, № 67 от нотариус № *, с която ищецът е дал едномесечен срок, в който да се освободи частта от имота му, не обосновава обратен извод. Установява се, че ответниците Г. С. и В. Г. са наследници на К. С., брат на Х. С.. Съгласно удостоверение за наследници, издадено от Община Сандански, К. С. е починал на 28.06.1996 г. и е оставил като наследници съпругата си Н. С., починала на 07.01.2010 г., сина си Г. С. и дъщеря си С.

С.. Ответницата В. Г. е дъщеря на починалата на 21.10.2015 г. дъщеря на К. С. - С. С.. От удостоверение, издадено от Pайонен съд – Сандански, се установява, че В. Г. е извършила отказ от наследството на майка си С. К. С. и отказът й е бил вписан в особената книга на съда под № 49 на 13.11.2015 г. От гласните доказателства не се установява поведение на ответниците В. Г. и съпругът й Р. Г., което да дава повод на ищеца да приеме, че са засегнати негови права в собствеността, изискващи защита чрез установяване на правото със сила на 2 пресъдено нещо. Ето защо, Окръжен съд – Благоевград е заключил, че Д. С. не е доказал наличие на правен интерес от воденето на установителен иск за собственост срещу тези двама ответници. Наличието на правен интерес от установяването е процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове - положителни или отрицателни, изрично предвидена в текста на чл. 124, ал. 1 ГПК, като липсата му в случая обуславя обезсилване на първоинстанционното решение в обжалваните му от В. и Р. Г. части и прекратяване на производството по исковете срещу тези страни.

С решение № 12 от 08.01.2025 г. по гр. д. № 16/2024 г. Окръжен съд – Благоевград е потвърдил решение № 900044 от 14.02.2022 г. по гр. д. № 921/2020 г., поправено с решение № 900207 от 09.11.2023 г., по описа на Районен съд - Сандански в частта, с която съдът е признал за установено по отношение на Г. К. С., че Д. В. С. е собственик по покупкопродажба на реална част от 140.23 кв.м, представляваща югозападната част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], при съседи на частта: от североизток - част от ПИ с идентификатор ***, външен контур по югоизток и югозапад фасадни стени на сграда „1“ и сграда „3“, и североизток - фасада на сграда „2“; от северозапад - ПИ с идентификатор ***; от югозапад - ПИ с идентификатор **, и от югоизток - ПИ с идентификатор *** – [улица], която площ от 140.23 кв.м е оцветена с червен цвят в скица - приложение № 1 към заключението на вещото лице инж. К. С., представляваща неразделна част от решението; осъдил е Г. К. С. да предаде на Д. В. С. владението на посочената по-горе реална част от 140.23 кв.м; осъдил е Г. К. С. да заплати на Д. В. С. сумата от 832 лв., с която неоснователно се е обогатил за негова сметка в периода 13.07.2019 г. - 06.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 07.10.2020 г. до окончателното изплащане.

Въззивният съд, сезиран с въззивна жалба на Г. К. С., е приел, че по делото се установява, че ищецът Д. В. С. е син на В. Х. С., който от своя страна е низходящ наследник (син) на Х. Г.

С., починал на 18.12.2005 г. След смъртта си, Х. С. е оставил за наследници съпругата си В.

И. С. и децата си В. С. и В. Г.. На 03.11.1956 г., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 8, том ІІ, дело № 4018/1956 г., наследодателят Х. С. е закупил от Я. П. С. парцел *, в кв. 101 по регулационния план на [населено място], с площ от 360 кв.м, при съседи: улица, парцел *, парцел * и парцел *, образуван от бивша нива в местността „Л.“ в землището на [населено място], за сумата от 3000 лв. На 05.02.1962 г., с нотариален акт за учредяване на суперфиция № 11, том ІІ, дело № 34/1962 г., Х. Г. С. е отстъпил на К. Г. С. правото да построи върху собствения му парцел * жилищна сграда, съгласно утвърден архитектурен план, която сграда ще се построи общо от двамата братя Х. и К. Г.; ще се състои от два етажа, като първият етаж ще се построи от К. Г. и ще бъде негова собственост, а вторият етаж ще се построи от Х. Г. и ще бъде негова собственост. Правото на строеж е било отстъпено безвъзмездно и безсрочно. Не се спори между страните, че жилищна сграда е била построена в средата на 60-те години на ХХ век. Приживе, на 11.03.2005 г., Х. Г. С. и съпругата му В. С. са дарили своя син В. С. със 100/360 кв.м ид.ч. от УПИ * в кв. 101 по регулационния план на [населено място], състоящ се от 360 кв.м. Същият ден, Х. С. и съпругата му В. С. са дарили на внука си - ищец в производството, втория жилищен етаж от 3 жилищната сграда, построена в УПИ *, като този втори жилищен етаж е със самостоятелен вход откъм северната част от имота. По делото не е имало спор, че първият жилищен етаж от жилищната сграда е със самостоятелен вход откъм южната част на имота. На 12.07.2019 г., след смъртта на Х. С., неговите наследници В. С., В. С. и В. Г., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 120, том І, рег. № 1643, дело № 112/2019 г., са продали на Д. В. С. УПИ *, в кв. 101 по регулационния план на [населено място], който имот е нанесен в КККР на [населено място] като ПИ с идентификатор *** и с административен адрес: [населено място], [улица]. На 13.01.2020 г. на ответника Г. К. С. е била връчена нотариална покана с рег. № 1965, том 1, № 67 от нотариус № *, с която ищецът му е дал едномесечен срок, в който да освободи частта от имота му, в която баща му е направил зеленчукова градина и в която отглежда зеленчуци. Събрани са гласни доказателства.

Изслушани са съдебно-техническа и оценителна експертизи. Окръжен съд – Благоевград е съобразил, че за да уважи предявените искове срещу Г. С., първоинстанционният съд е направил изводи в насока, че: ищецът е доказал твърдението си, че е собственик на целия урегулиран поземлен имот на основание договора за покупко-продажба от 12.07.2019 г.; от друга страна, Г. С. не е доказал възражението си, че е придобил на основание давностно владение правото на собственост върху реална част с площ от 140.23 кв.м от процесния поземлен имот. Според първоинстанционния съд ответникът не би могъл, на основание чл.

79 ЗС, да придобие реално обособена част от 140.23 кв.м от урегулиран поземлен имот, тъй като съгласно действащата до 31.03.2001 г. разпоредба на чл. 59, ал. 1 ЗТСУ (отм.) реално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват по давност.

Съгласно чл. 200, ал. 1 ЗУТ, влязъл в сила след отмяната на ЗТСУ (обн. ДВ, бр. 1/02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.), реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват по давност и чрез правни сделки, само ако са спазени изискванията за минимални размери по чл. 19 или ако тези реално определени части от урегулиран имот са присъединени при условията на чл. 17 ЗУТ към съседен имот. Въззивният съд е споделил така направените изводи на Районен съд Сандански. Посочил е, че ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е средство за съдебна защита на правомощието владение, като елемент от състава на правото на собственост или друго вещно право. Чрез този иск собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ответникът Г. С., с писмения си отговор, е направил възражение за придобиване по давностно владение на реална част от имота, който ищецът твърди, че е негова изключителна собственост и която описва подробно в отговора на исковата му молба по точки, съгласно комбинирана скица, приложена към този отговор. Г. С. твърди, че след построяване на жилищната сграда през 60-те години на миналия век в дворното място в имота била поставена телена ограда, с която дворното място било разделено и всеки от братята, след изграждане на сградата, започнал да ползва своята част. Посочва, че след смъртта на К. С. на 28.06.1996 г. неговите наследници продължили да ползват, да владеят тази част от парцела, и че след смъртта на Н. С. на 07.01.2010 г. той единствен продължил да владее тази част, като това продължава и понастоящем. Заявява, че през 2006 г. праводателите на ищеца загубили правото си на 4 собственост върху тази реална част. Прави възражение, че е придобил по давност имота, с начало на упражнявана фактическа власт 60-те години на ХХ век, след поставяне на телената ограда, което владение е започнато от неговите наследодатели и е продължено от него. Въззивният съдебен състав е заключил, че Г. С., съответно негов праводател, не би могъл да придобие по давност реална част от урегулиран поземлен имот, предвид изричната забрана - изцяло за периода 01.06.1973 г. – 31.03.2001 г., а преди и след този период, предвид необходимостта частта да отговаря на изискванията за самостоятелно урегулиране, плюс допълнителни изисквания, поставени от закона. Позовал се е на практика по чл. 290 ГПК, съгласно която възможността за придобиване на идеална част от урегулиран недвижим имот на основание придобивна давност по чл. 79 ЗС, в хипотеза на осъществено владение на реална част от целия имот, е регламентирана с чл. 181, ал. 1 и ал. 3 ЗТСУ (отм.). Изтеклата до влизане в сила на ЗТСУ придобивна давност върху реално определени части от парцели запазва действието си, ако частите, предмет на владението, и останалите части от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по правилата, които са действали до влизането в сила на ЗТСУ или съгласно този закон и правилника за неговото приложение.