Решение № 67 от 20.04.2022, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно гражданско дело 68/2022
- Вид
- Решение № 67
- Подписан
- 20.04.2022
- В сила
- 20.04.2022
- Състав
- Красимира Веселинова Тагарева, Галина Иванова Вълчанова Люцканова, Николай Енчев Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.74 ал.1 · Закон за защита от дискриминация
РЕШЕНИЕ
№ 67 гр. Ямбол, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Красимира В. Тагарева
Членове:
Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20222300500068 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба вх.№ 734/18.01.2022 г. на Н.Е. П. в качеството на директор на ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ гр.Стралджа, депозирана против решение № 414/16.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 1666/2021 г. по описа на ЯРС в частта, с която съдът:
ОСЪЖДА Н.Е. П., ЕГН **********, в качеството й на директор на ОУ „Св.св. Кирил и Методий" гр. Стралджа да заплати на В.Х.А., ЕГН ********** от гр.********, бл.*****, със съдебен адрес гр.***************, чрез адв. И.Д.- ЯАК, обезщетение в размер на 450 лв. претърпени имуществени вреди под формата на пропуснат доход във връзка с отстраняването й от проект ВО05М2ОР0001.3.004-0001"Нов шанс за успех", по т.1, поради дискриминационните действия от страна на П. изразяващи се в препятстване на възможности за престрация на труд, установени с решение №275/2018г. на Комисията за защита от дискриминация на РБ, ведно със законната лихва считано от 22.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н.Е. П., ЕГН **********, в качеството и на директор на ОУ „Св.св. Кирил и Методий" гр. Стралджа да заплати на В.Х.А., ЕГН ********** от гр.********, бл.*****, със съдебен адрес гр.***************, чрез адв. И.Д.- ЯАК, обезщетение в размер на 435,89 лв. претърпени имуществени вреди под формата на пропуснат доход, във връзка с неравно третиране при изплащане на ДМС, установени с решение №275/2018г. на Комисията за защита от дискриминация на РБ, ведно със законната лихва считано от 23.07.2018 г. до 1 окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н.Е. П., ЕГН **********, в качеството и на директор на ОУ „Св.св. Кирил и Методий" гр. Стралджа да заплати на В.Х.А., ЕГН ********** от гр.********, бл.*****, със съдебен адрес гр.***************, чрез адв. И.Д.- ЯАК, обезщетение в размер на 2000 лв. претърпени неимуществени вреди-нерегистриране в ТД на НАП болнични листи, обжалване на такива пред НАП и др. действия на директора на ОУ „Св.Св.Кирил и Методий", представляващи нарушение на ЗЗДискр. и установени с решение №275/2018г. на Комисията за защита от дискриминация на РБ, ведно със законната лихва считано от 22.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н.Е. П., ЕГН **********, в качеството и на директор на ОУ „Св.св. Кирил и Методий" гр. Стралджа да заплати на В.Х.А., ЕГН ********** от гр.********, бл.*****, със съдебен адрес гр.***************, чрез адв. И.Д.- ЯАК, обезщетение в размер на 2000 лв. претърпени неимуществени вреди, изразяващи се противоправни действия -пряка дискриминация ,тормоз на работното място по признаци „лично и обществено положение" чрез целенасочено тенденциозно и оскърбително действие, изразяващо се в прекратяване на трудови правоотношения, неизплащане на ДМС, подаване на жалба до РУП Стралджа, от страна на Н.П. - Директор на ОУ „Св.Св.Кирил и Методий", представляващи нарушение на ЗЗДискр и установени с решение №275/2018г. на Комисията за защита от дискриминация на РБ, ведно със законната лихва считано от 22.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
С въззивната жалба се иска отмяна на решението в осъдителната част, постановяване на ново решение, с което бъдат отхвърлени предявените искове и присъждане на разноските пред двете инстанции.
Счита се, че съдът е тълкувал събраните по делото доказателства превратно, изцяло приемайки показанията на свидетелката Н., без да вземе предвид, че същата е пряко заинтересувана от изхода на спора, тъй като ответницата заема нейното място като директор на училището и освен това същата е много близка приятелка на ищцата - повече от 30 години. Не е обсъден фактът, че трудовият договор на ищцата е прекратен не от ответницата, а от предишния директор. Не са събрани каквито и да било доказателства, че Н.П. не е допуснала до работа ищцата, а напротив същата сама не се е явила. На А. не е изплатена сумата от 450 лв., тъй като не е имало правно основание да я получи, защото не се е явила да сключи договор за продължаване на обучението. Изплатеното в по-нисък размер ДМС на А. е изцяло съобразено с вътрешните правила, от които е видно, че длъжността й не е приравнена към педагогически специалисти, а е обособена в отделна точка, съобразно която следва да се определя ДМС. По отношение претенцията за неимуществени вреди, касаеща нерегистрирани в ТД на НАП болнични листи, обжалване на такива пред НАП и др. – е станала грешка, която е отстранена и освен това грешката е касаела и други болнични листи, на други служители, т.е. не е налице тенденциозно отношение към А. от страна на директора на училището и няма възпрепятстване на лечението й. По делото не е установен характера, степента, интензитета и продължителността от време на неимуществените вреди във връзка с уважената претенция за неимуществени вреди, изразяващи се в пряка 2 дискриминация, тормоз на работното място чрез целенасочено тенденциозно и оскърбително действие, изразяващо се в прекратяване на трудовото правоотношение, неизплащане на ДМС, подаване на жалба до РУП Стралджа.
В законоустановения срок ищцата, сега въззиваема по делото В.Х.А. е депозирала отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноските по делото. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт. Считат се за неоснователни твърденията във въззивната жалба, че договорът за продължаване на обучението в проекта не е сключен поради неявяването на ищцата в деня, в който е следвало да бъде на работа по изготвен лично от нея график, като са се явили всички останали учители, без някой да ги издирва или вика. Не кореспондират с приложените по делото доказателства твърденията, че всеки бива материално стимулиран на база конкретни заслуги до определен размер, напротив взето е решение, с което е определено за какви длъжности, какви суми следва да се платят. Липсват критерии за различно материално стимулиране на учителите и няма механизъм за определяне на различен подход при определяне различното материално стимулиране. Установено е също, че обжалването на болничните листи е единствено и само спрямо В.А. и е доказано пред Комисията, че е налице неравно третиране - не са забавяни болнични листи и не са оспорвани такива спрямо други колеги. Съдът е преценил характера, степента, интензитета и продължителността от време и при отчитане на всички събрани по делото доказателства и отражението им върху въззиваемата, е уважил претенциите й.
В съдебно заседание въззивницата П., редовно призована не се явява, но чрез пълномощника си поддържа жалбата.
Въззиваемата А. също редовно призована се явява лично и поддържа становището по отговора на въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното:
Пред ЯРС е предявен от В.Х.А. от гр. Стралджа иск с правно основание чл.74 ал.2 Закона за защита от дискриминация да бъде осъдена Н.Е. П., в качеството й на директор на ОУ „Св.Св.Кирил и Методий" гр. Стралджа да заплати на ищцата обезщетение в размер 450 лв. за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснат доход във връзка с отстраняването й от проект ВО05М2ОР0001.3.004-0001"Нов шанс за успех" поради дискриминационните действия от страна на П., изразяващи се в препятстване на възможности за престрация на труд; обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснат доход в размер 486 лв., ведно със законната лихва считано от деня на поканата за изплащане на дължимата сума - 02.10.2017 г. във връзка с неравно третиране при изплащане на ДМС, представляващи нарушение на ЗЗДискр.; обезщетение за неимуществени вреди в размер 5 000 лв. във връзка с нерегистриране в ТД на НАП болнични листи, обжалване на 3 такива пред НАП и др. действия на директора на ОУ „Св.Св.Кирил и Методий", представляващи нарушение на ЗЗДискр. и обезщетение за неимуществени вреди в размер 5000 лв. за противоправни действия на ответника - пряка дискриминация, тормоз на работното място по признаци „лично и обществено положение" чрез целенасочено тенденциозно и оскърбително действие, изразяващо се в прекратяване на трудови правоотношения, неизплащане на ДМС, подаване на жалба до РУП Стралджа от страна на Н.П. - Директор на ОУ „Св.Св.Кирил и Методий", представляващи нарушение на ЗЗДискр.
Всички сочени действия, причинили имуществени и неимуществени вреди на Антонова се сочи, че са установени с решение № 275/2018г. на Комисията за защита от дискриминация на РБ.
Пред първата инстанция е представено влязлото в сила на 23.07.2018 г. решение № 275/5.07.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация на РБ, с което са установени извършените от Н.Е. П., в качеството й на директор на ОУ „Св.Св.Кирил и Методий" гр.
Стралджа по отношение на В.Х.А. дискриминационни действия, подробно посочени в исковата молба, предмет на настоящия иск за обезщетение по ЗЗДискр. Събрани са и гласни доказателства в лицето на разпитаните, посочени от двете страни свидетели във връзка твърдените действия от страна на ответницата, респ. нейните твърдения, че липсват такива, както и във връзка с претърпените от А. стрес и дискомфорт от случилото се. Въз основа на всички тези доказателства първоинстанционния съд е постановил обжалваното решение, с което са уважени изцяло първите два иска за обезщетение за имуществени вреди – пропуснат доход и са уважени до размер на 2000 лв. двата иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:
Предявеният иск пред районния съд е с правно основание чл.74 ал.1 от ЗЗДискр. предвид обстоятелството, че ищцата А. е инициирала производство пред Комисията за защита от дискриминация и такова е проведено, приключило с влязло в сила решение.
Съгласно разпоредбата на чл.74 ал.1 от ЗЗДискр. в случаите по раздел I Производство пред Комисията за защита от дискриминация, всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на 4 права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите. КЗД няма компетентност да се произнесе за вида и размера на претърпените вреди от дискриминационното действие, както и да обезщети пострадалия, а единствено може след като установи тези действия да наложи санкция на виновното лице. Това обстоятелство предполага пострадалия да поиска в производство пред съд обезщетение за претърпените от дискриминационните действия вреди. В тези случаи съдът не следва да установява повторно осъществена ли е дискриминация, от кого и срещу кого, а следва да установи дали причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, пряка последица ли са от дискриминационното нарушение и какъв е размерът на обезщетението.