Решение № 647 от 11.06.2020, Административен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е №647 гр.

Бургас, 11 юни 2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на двадесет и седми май, през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА

РАДИКОВА

При секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА

АХД № 2596 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството e по реда на чл. 284 и сл. ЗИНЗС във вр. с чл. 203 от АПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А.Н.Т., ЕГН **********, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към при Министерство на правосъдието, гр. София за заплащане на обезщетение в размер на 1300лв., за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, свързани с битовите условия, при които изтърпява наложеното дисциплинарно наказание „14 денонощия в наказателна килия“ - неизпълнение на задължението по чл. 21, ал. 1, чл. 96, ал.

2 и ал. 6 от ППЗИНЗС, за периода 22.07.2019 г. - 04.08.2019 г.

Ищецът твърди, че за периода 22.07.2019 г. - 04.08.2019 г. затворническата администрация на Затвора Бургас не е изпълнила задължението си да осигури необходимите санитарно-хигиенни условия в наказателните килии, не е осигурила мебели и условия за хранене. Многократно е настоявал за предоставяне на средства и препарати за почистване, но такива са му отказвани.

Твърди, че това е допринесло за усещането за малоценност, незащитеност от бездействията на затворническата администрация. Ищецът твърди, че за периода 22.07.2019 г. - 04.08.2019 г. затворническата администрация не е съобразила изискванията на закона и Правилника за приложението му, като не е създала условия за опазване на физическото му здраве и не е осигурила санитарно-хигиенни условия в килията.

Според него, в резултат на неизпълнение законовите задължения от страна на затворническата администрация, да му осигури изтърпяване на наказанието в помещение, отговарящо на всички хигиенни и здравни изисквания, са му причинени неимуществени вреди от нечовешко отношение.

В съдебно заседание се явява лично. Поддържа изцяло исковата претенция.

Ответникът по иска - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието гр. София, не се представлява в съдебно заседание. Чрез процесуалния си представител юрисконсулт Чанев, в представен по делото писмен отговор застъпва тезата, че искът следва да бъдат отхвърлен като недоказан по основание и размер и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че искът е неоснователен и недоказан, с оглед събраните по делото доказателства. Условията в наказателната килия са били достатъчно добри за изтърпяване на наказанието.

I. ФАКТИТЕ:

Искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди касае периода 22.07.2019 г. - 04.08.2019 г.

Според представена по делото справка от 14.01.2020 г., подписана от началник на Затвора Бургас, л.св. А.Т. е бил настанен в наказателна килия в Затвор Бургас за периода 22.07.2019 г. - 04.08.2019 г.

Същият изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 20 години, при първоначален строг режим, с начало на наказанието 03.03.2001 г.

От началото на изтърпяване на наказанието Т. е бил наказван 13 пъти, от които 8 пъти с наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“, 3 пъти от които през 2019 г.

В периода 22.07.2019 г. - 04.08.2019 г. , според „Книгата за движение на лишени от свобода при ЗО „Дебелт“, Т. е бил изведен за изтърпяване на наказание „изолиране в наказателна килия за 14 денонощия“, наложено със заповед № 734/16.07.2019 г. на началника на Затвора Бургас.

В справката е посочено, че в помещенията, устроени за наказателни килии, е налице постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода, пряк достъп до светлина, отопление, условия за проветряване и обезопасено легло. Във връзка със сключен договор с ДП „Фонд затворно дело“, се изработват маси, столове и шкафове, които ще бъдат монтирани след получаването им.

Началникът на Затвора твърди, че съобразно изискванията на закона, в медицинския център към Затвора Бургас се води „Журнал за хигиенното състояние на помещенията, в които са настанени лишението от свобода“, в който се вписват периодичните проверки за хигиенно-битовите условия в спалните помещения, оборудвани за наказателни килии. При освобождаването на наказателна килия се извършвало цялостно почистване на спалното помещение и смяна на спалното бельо с чисто. След настаняване на лишен от свобода в наказателна килия, същият бил длъжен да поддържа реда и хигиената в спалното помещение.

Необходимите препарати, консумативи и средства за това се осигурявали от домакинска служба към Затвора Бургас.

Според представените по делото писмени доказателства- медицинска справка от м.ф. Р. Попова и копие от титулна страница и извадка за процесния период от журнал за хигиенното състояние на помещенията, в които са настанени лишените от свобода, ежемесечно се извършват проверки на спалните помещения, в които са настанени лишените от свобода, като етажите и групите се редуват.

В посочения период били направени проверки на Първа ЗПС /зона за повишена сигурност/ и четвърти етажи 5-та група.

На 22.07.2019 г. е била направена проверка на Първа ЗПС, при която било установено, че „спалните помещения са задушни, не се проветряват от лишените от свобода. Санитарно-хигиенното състояние не е на ниво“. Била отбелязана забележка за отстраняване на нередностите.

В хода на съдебното производство, в качеството на свидетел, е разпитан Я.М.Т..

Свидетелят заявява, че познава ищеца от 2019 г. от карцера.

Били заедно в едно помещение, като условията не били подходящи за лишен от свобода. Тоалетната, гърнето и покривът течели, нямало метла и стирка, с която да почистват. Не е имало мебели, освен две легла и не били осигурени никакви условия за хранене. Налагало се да се хранят на ръце.

Вътре в килията било пълно с хлебарки и дървеници, като за периода от 14 денонощия нито веднъж не било почистено и не били осигурени условия за това. Свидетелят заявява, че ищецът не се е чувствал добре преди да влязат в карцера, и при престоя си там е направил бъбречна криза.

II. ПРАВОТО:

Искът е процесуално допустим.

Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на ответника във връзка със санитарно-хигиенните условия, при които ищецът е изтърпявал наказание „14 денонощия в наказателна килия“, за периода 22.07.2019 г. - 04.08.2019 г.

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл.

284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище София, съгласно чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са нейни териториални служби (чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, следва да отговаря юридическото лице.

При това положение, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният иск.

Както вече бе посочено, в случая исковата защита следва да се реализира по реда на глава 7 от ЗИНЗС.

Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл. 3 от закона, настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното, по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, оборима презумпция и връзка между тях.

Т. е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

Ищецът твърди бездействие на специализираните органи по отношение на задължението да осигурят нормални санитарно-хигиенни условия, за изтърпяване на наказанието „14 денонощия в наказателна килия“, което се изразява неосигуряване на санитарни материали за почистване, наличие на хлебарки и дървеници, липса на мебели за хранене и сядане.

Твърди, че поради бездействието на ответника да му осигури адекватни условия, в които да търпи наказанието си, така както разпорежда закона, за него са настъпили неимуществени вреди, защото било уронено човешкото му достойнство, появило се чувство за малоценност и незащитеност.

Разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС сочи, че в случаите по чл. 3, ал. 2 от същия закон, съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпява наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Нормата на чл. 3 от ЗИНЗС (редакция, към процесния период), въвежда законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода, като приема за нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Тук следва да се посочи, че факторите, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност не са изчерпателно изброени.

Конкретните действия, бездействия или обстоятелства следва да бъдат преценявани според отражението на последиците от тях върху лишения от свобода, при отчитане на основните му човешки права.

В случая съдът намира за доказано бездействие от страна на служителите на ответника по изпълнение на задължението вменено им с разпоредбата на чл. 96, ал.2 и ал. 6 от ТТПЗИНЗС, което може да бъде преценено като уронващо човешкото достойнство на ищеца и пораждане у него на чувство за незащитеност и малоценност.

Разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ПТТЗИНЗС сочи, че помещенията, устроени като наказателни килии, трябва да отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено легло, а ал. 6 на текста предвижда, храненето да се извършва в наказателната килия, за което се осигуряват необходимите условия.