Определение № 289 от 09.05.2022, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 289 гр. София, 05.05.2022 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Светослав Н. Николов като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно частно гражданско дело № 20221800500250 по описа за 2022 година Производството е по чл. 274, ал. 1 т. 1, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.

Въззивният съд е сезиран с частна жалба от В. А. В. срещу Разпореждане № 113/03.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1927/2021 г. по описа на РС – гр. Ботевград, с което е отхвърлена молбата на ищцата за освобождаване от държавни такси и разноски по производството.

Жалбоподателят твърди, че изводът на първоинстанционния съд за отсъствие на предпоставките за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по производството е неправилен, тъй като материалното й и семейно положение, свързано с грижа за болно дете, макар пълнолетно, не позволявали отделяне на средства за това.

Искането е за отмяна на обжалвания акт и вместо него – постановяване на определение, с което молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде уважена изцяло.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, 1 здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавни такси и разноски по производството.

За да обоснове извод налице ли са предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът преценява данните, отразени в декларацията по чл. 83, ал.

2, т. 2 ГПК, относими към възможността на страната за внасяне на суми за такси и разноски по производството. В настоящия случай ищцата, която е на 47 години, е посочила, че издръжката й е от заплата в размер на 650 лева, съпругът й реализира месечни доходи от 1 000 лева, двете й деца са пълнолетни – на 25 г. и 26 г., като едното е безработно, а другото – с установено психично заболяване, за което получава пенсия от 250 лв. месечно. При тези фактически данни въззивният съд намира, че ищцата не разполага с достатъчно средства да заплати цялата сума на дължимата за първоинстанционното държавна такса, възлизаща на 898, 47 лева. Ето защо искането й следва да се уважи частично, като с оглед получавания доход от трудово възнаграждение и необходимостта от средства за издръжка, следва да се определи размер от държавната такса – 250 лв., която сума тя следва да заплати по сметка на РС – гр. Ботевград, а за разликата до определения дължим размер следва да бъде освободена от внасянето й поради липсата на достатъчно средства да я заплати. До същия размер - за сумата от 250 лева - следва да се ограничи и отговорността й за заплащане на разноски по делото.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 113/03.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1927/2021 г. по описа на РС – гр. Ботевград, В ЧАСТТА, в която молбата на ищцата В. А. В. за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството пред районния съд над сумата от 250 лева и на разноски по производството пред районния съд за сумата над 250 лева е отхвърлена, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА.

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК В. А. В. от задължението да заплати сумата над 250 лева до определения размер на дължимата държавна такса за производството пред районния съд от 898, 47 лева, както и от задължението за заплащане на разноски в 2 производството пред районния съд за сумата над 250 лева.

ПОТВРЪЖДАВА определението (именувано „разпореждане“) в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд на Р България в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с препис.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3