Определение № 3911 от 12.10.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3911 гр. Варна, 12.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20233100501939 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба вх. № 54383/19.07.2023 г., подадена от „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК 203806803, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Иван Страцимир“ № 2, срещу Определение № 7611/22.06.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 8033/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 439 от ГПК срещу жалбоподателя, с който насрещната страна цели да установи по отношение на дружеството, че не дължи изпълнение по изп. дело № 20218950402857 по описа на ЧСИ рег. № 895 Людмил Станев с район на действие ВОС, относно вземане по изпълнителен лист издаден по ч. гр. дело № 15151/2021г. по описа на ВРС, а именно: 10000 лева главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението20.10.2021 г.; 3305, 56 лева възнаградителна лихва за периода 17.06.2020 г. до 06.10.2021 г.; 22, 22 лева - мораторна лихва за периода 06.10.2021 г. до 20.10.2021 г., всички произтичащи от договор за заем № 798-ВН17.06.2020 г. от 17.06.2020 г. материализиран в т. 2 от НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 105, том 3, рег. № 5056, дело № 445 от 17.06.2020 г. по описа на Ваня Г.ева, вписана в НК под рег. № 549 с район на действие РС Варна; 1000 лева главница, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението 20.10.2021 г.; 330,56 лева възнаградителна лихва за периода 17.06.2020 г. до 06.10.2021 г.; 2,22 лева мораторна лихва за периода 06.10.2021 г. до 20.10.2021 г., всички произтичащи от договор за заем № 795-ВН-16.06.2020 г. от 16.06.2020 г. материализиран в т. 1 от НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 105, том 3, рег. № 5056, дело № 445 от 17.06.2020 г. по 1 описа на Ваня Г.ева, вписана в НК под рег. № 549 с район на действие РС Варна, поради погасяване на задължението чрез плащане.

В жалбата се излага, че определението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че обжалваният акт е недопустим, тъй като между същите страни, за същия предмет било налице висящо производство пред ВОС, което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, а именно т. д.

№ 306/2023 г. по описа на ВОС. Счита за необходимо да бъде приложен чл.

126 от ГПК и настоящото производство да бъде прекратено на това основание. Излага съображения, че Д. Д. не е внесла по сметка на ВОС определената от съда гаранция за допускане на обезпечението. Сочи се, че задълженията на молителката не са погасени, като същите били по два други сключени между страните договори за заем, а не за изпълнение на задълженията си по изп. д. № 2857/2021 г. Отделно от горното, жалбоподателят намира, че не е налице обезпечителна нужда, която да обуслови допускането на обезпечението. По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени изцяло оспорвания акт.

Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Д. М.

Д., чрез адв. Г. Ш., в който се изразява становище че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, тъй като били събрани достатъчно доказателства за основателността на иска по основание и размер.

В същото време се твърди, че е налице обезпечителна нужда, тъй като липсвали данни, които да я опровергаят, като е посочено в допълнение, че е заплатена определената от съда гаранция, за което е представено платежно нареждане за преведена сума по сметка на ВРС. Посочва, че определението не е недопустимо поради висящо производство между същите страни и на същото основание, тъй като образуваното т. д. № 306/2023 г. по описа на ВОС е с различен предмет. Отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

След като се запозна с материалите по делото, настоящият състав приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съставът на РС – Варна е бил сезиран с подадена молба с правно основание в разпоредбата на чл. 390, ал. 4, вр. с чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на обезпечение на бъдещ иск, заявен от молителя с основание чл.

439 от ГПК срещу настоящия жалбоподател, с който да се установи, че Д. М. не дължи на дружеството гореописаните сумите по изпълнителен лист по ч. гр. д. № 15151/2021 г. по описа на РС – Варна. Видно от служебна справка, с молба вх. № 50625/05.07.2023 г. по гр. д. 8033/2023 г. по описа на РС – Варна и в изпълнение на обжалваното определение, молителят е представил доказателства за предявен иск с посоченото основание.

Предявеният иск, чието обезпечение е допуснато с оспорения в 2 настоящото производство съдебен акт, е отрицателен установителен. На този етап не се налага задълбочена преценка за бъдещата вероятна основателност на иска. Съдът прави извода си за вероятна основателност на този иск, вземайки предвид приобщените в настоящото дело доказателства. Установи се при служебна справка с цитираното от частния жалбоподател търговско дело № 306/2023г. на ВОС, че предмет на разглеждане по същото е иск, различен по предмет от бъдещия иск, поради което възражението в тази насока е несъстоятелно.

Съдът намира, че е налице обезпечителна нужда, тъй като без допускане на поисканата обезпечителна мярка – спиране на изпълнителното дело по отношение на принудителното удовлетворяване на удостоверените в издадения по ч. гр. д. № 15151/2021 г. по описа на РС – Варна, би могло да се достигне до превеждане на недължими суми на взискателя. Следователно, поисканата мярка е подходяща с оглед охраняване интересите на длъжника.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за неизпълнение на задължението на молителя за внасяне на гаранция. Видно от служебна справка по ч. гр. д. № 8033/2023 г. по описа на РС – Варна /л. 51/, определената сума в размер на 2000 лева е преведена по сметка на първоинстанционния съд. Именно това е целта на гаранцията, в случай, че предявеният отрицателен установителен иск се окаже неоснователен, да възмезди насрещната страна за причинените й имуществени вреди.

Съобразно чл. 390, ал. 4, изр. последно от ГПК поисканата мярка се допуска всякога при условията на гаранция, а след като се установи, че такава е внесена, настоящият състав намира допуснатото обезпечение за законосъобразно.

По делото са представени и доказателства за предявяване на обезпечената бъдеща претенция.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7611/22.06.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 8033/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3