Решение № 514 от 05.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. Благоевград, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20241200500852 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 14562/21.06.2024г., подадена от адв. Р. М. и адв.С.

К., в качеството на назначени особени представители на Н. Д. К. против Решение № 336/10.05.2024г., постановено по гр.д.№ 1506/2022г. по описа на РС Благоевград, в частта, с която предявеният иск е уважен и ответникът Н. Д. К. е осъден да заплати на ищеца „Ю.Б.“ АД, ЕИК * следните суми: 12 457.10 лв. главница; сумата от 680.16 лв. мораторна лихва за периода от 20.06.2020г. до 13.12.2021г.; сумата от 60 лв. обезщетение за уведомяване за периода от 19.11.2021 г. до 13.12.2021г., дължими по Договор за потребителски кредит №* от 20.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 27.06.2022г. до окончателното изплащане.

Прави се искане за отмяна на решението в обжалваните части, като неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила по преценка на доказателствата, необосновано и незаконосъобразно. Поради качеството на потребител на ответника по см. на чл.9 , ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП се сочи, че съдът служебно следва да провери валидността на клаузите на договора, поради императивността им. На това основание се твърди, че съдът неправилно е приел ,че договорът и приложенията към него са изписани на изискуемия се размер на шрифта - не по-малък от 12. При сключване на договора при нарушение на това правило целият договор е недействителен и на основание 1 чл.23 ЗПК се дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не лихвите и другите разходи по него. За изследване на размера на шрифта не са необходими специални знания, като естеството на работата позволява визуална проверка на шрифта, но в случая се сочи, че съдът не е извършил визуална съпоставка и не е посочил чрез какво обективно изследване чрез коя текстообработваща програма или технически действия, е установил, че размера на шрифта е спазен. Въззивната страна признава, че като ответна страна е направил възражение в този смисъл в първото съдебно заседание, но съдът не е указал на ищеца, че носи тежестта на установи размера на шрифта, не е уведомил страните с определение за приетото от него по това възражение и е поставил страните в изненада, констатирайки чрез визуално сравнение спазване на изискването на чл.10, ал.1, с което се сочи необоснованост на акта.

Твърди се необоснованост на решението в оспорваната част и по отношение приетият за установен факт чрез кредитиране на свидетелски показания на търговски пълномощник на насрещната страна, като се оспорва възможността да съвместява и качеството на преводач, че ответникът - чужд гражданин, е владеел в достатъчна степен български език и е разбирал смисъла и значението на договора. Подробно се изтъкват и развиват доводи в тази насока и сключване на договора в нарушение на чл.11, ал.1 ЗПК.

При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на предявения иск.

Във въззивната жалба се правят доказателствени искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка.

На основание чл.266 ГПК, се иска да бъдат приети като писмени доказателства актуално състояние на „Н.К.И.Т.“ ЕООД, заявление А4 и образец от подписа на Н. К., като се твърди, че въпросите за търговското качество на ответника, за регистрираното от него дружество за извършваната дейност не са били предмет на обсъждане в хода на първоинстанционното производство. Представените от ищеца ГФО на фирмата не са били приети като доказателство, но въпреки това съдът се е позовал на осъществявана от ответника търговска дейност чрез посоченото търговско дружество.

След като съдът е приел, че клаузата на чл.3 от договора е неравноправна, то и целият кредит би следвало да се изчисли с първоначално уговорения лихвен процент от 4,7 %. Ето защо се иска допускане на допълнителна задача на изслушаната СЧЕ, която да отговори на въпросите - какъв е размера на кредита /главница, лихви и разноски/ при лихвен процент от 4,7 %, до коя вноска е погасен кредита от внесените то длъжника суми, има ли неплатено задължение и в какъв размер и ако се дължи само чистата стойност, погасено ли е задължението.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, като в срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор.

Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. По направените оспорвания се сочи, че са идентични с тези в отговора по иска и че становище по тях ищецът е изразил в хода на производството. Решението се определя като правилно и законосъобразно. Като 2 неоснователно се определя възражението на ответника за недействителност на договора за потребителски кредит, като при сключването му длъжникът е разбирал условията и съдържанието му.

Възразява се по доказателствените искания на въззивника и се определят като преклудирани. По приемане като писмени доказателства на поисканото от въззивната страна документи се изтъква, че става дума за такива, които се съдържат в ТР, който е общодостъпен. Възразява се и по искането за допускане на допълнителна експертиза. Сочи се, че приетото заключение не е било оспорено от въззивника, а посочените задачи е могъл да постави в хода на първоинстанционното разглеждане на спора. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от особен представител, който поддържа оспорванията във въззивната жалба. Доказателствените искания на жалбоподателя са оставени без уважение, поради наличие на преклузия, от една страна за поисканите за приемане писмени доказателства и поради липса на допуснато от съда процесуално нарушение при доклада на делото и събрани доказателства само за въведените от страните в срока по чл.131 ГПК като спорни факти и обстоятелства.

Ответната по жалбата страна, чрез пълномощник иска потвърждаване на решението при изложени аргументи в писмено становище. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д.№1506/2022г. по описа на РС Благоевград е образувано по искова молба от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *, с която срещу Н. Д. К., ЛНЧ **********, гр.Б. е предявен осъдителен иск.

Искът се основава на твърдението, че между страните на 20.09.2018г. е сключен Договор за потребителски кредит № *, по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 21 152 лв.,усвоен по посочена банкова сметка, като кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на Договора. Иска се присъждане на договорна лихва, уговорена в чл.3, ал.1 от Договора, а на основание чл.2, ал.2 във вр. с чл.5 от Договора се иска присъждане на уговорени и дължими такси и комисионни за проучването и отпускането на процесния кредит в размер на 137 лв., представляваща сбор от 24 бр. такси, а именно; 16 бр. месечни такси за обслужване на разплащателна сметка на обща стойност 56 лв., начислени съгласно чл.5, т.2 от Договора; 8 бр. такси на обща стойност 81 лв., начислени съгласно чл.2, ал.2 от Договора във вр. с Тарифа за таксите и комисионните, раздел XIV, б.“В“, т.10. Твърди се настъпила предсрочна изискуемост на вземането, обявено от ищеца с връчване на покана до длъжника от ЧСИ, като се иска осъждане на ответника да заплати и сумата от 60 лв., представляваща разходите на банката във връзка с връчване на поканата до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

3

При тези твърдения се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 13 079.45 лв. главница, произтичащи от Договор за потребителски кредит №* от 20.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1072.37 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 20.06.2020г. - 17.11.2021г.; сумата от 1274.52 лв. мораторна лихва за периода от 20.06.2020г. - 13.12.2021г.; сумата от 137 лв. такси за периода от 23.06.2020 г. - 13.12.2021г. и сумата от 60 лв. обезщетение за уведомяване за периода от 19.11.2021 г. до 13.12.2021г.

На основание чл.47, ал.6 от ГПК, на ответната страна Н. Д. К. от първоинстанционният съд са назначени двама особени представители - адв.Р. М. и адв.С. К., като с определение № 961/03.09.2024г. процеса пред въззивния съд е продължил само с първият посочен и определен от съответната АК – особен представител – адв. Р. М..

В срока по чл.131 от ГПК пред първоинстанционният съд в подадения от особения представител на ответника адв. М. писмен отговор искът е оспорен по основание и размер, като основните оспорвания в този преклузивен срок са, че ответникът е чужд гражданин, а договорът за кредит е съставен на български език, поради което се прави възражение за нищожност на договора поради липса на съгласие на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД и на основание чл.10, ал.1 от ЗПК, като последното възражение е пояснено, че е във връзка с тезата на ответната страна, че договорът сгледва да бъде изготвен по ясен и разбираем начина и на разбираем език, тъй като е чужд гражданин ив тази връзка е неясно дали при подписването му е разбирал съдържанието на документите, които подписва. Оспорено е авторството на положения под договора за кредит и погасителния план подпис за кредитополучател.

Едва в откритото съдебно заседание и след изтичане на срока за отговор на исковата молба особеният представител на ответника е пояснил твърдението си за недействителност на договора за кредит, поради неизготвянето му на разбираем за кредитополучателя - чужд гражданин език и поради неизготвянето му на шрифт не по-малък от 12.

От събраните доказателства се установява фактът, че на 20.09.2018г. в гр.Благоевград между „Ю.Б.“ АД, като кредитор, от една страна, и Н. Д. К., като кредитополучател, от друга страна, е сключен Договор за потребителски кредит №*, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 21 152 лв. за текущи нужди, а кредитополучателят се задължава да го върне заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора /чл.1, ал.1/.

В чл.5 е уговорено дължими и платими към датата на усвояване на кредита от кредитополучателя такси и комисионни, които се удържат от кредитора при отпускане на кредита, както следва: 1. Такса за разглеждане на искане за кредит - 400 лв.; 2. Месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит /сметката по чл.2, ал.1 от договора/ в размер на 3.50 лв.

В чл.3, ал.1 от Договора страните са уговорили дължима от кредитополучателя лихва, 4 изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3.550%. За референтен лихвен процент по Договора се ползва референтният лихвен процент ПРАЙМ на „Ю.Б.“ АД за необезпечени кредити, в съответната валута лева или евро, приложим за съответния период на изчисляване на лихвата. Съгласно договореното в чл.3, ал.2 от Договора, референтният лихвен процент ПРАЙМ на Банката за необезпечени кредити, се определя от Комитета по управление на пасивите и активите на Банката /АЛКО/, съгласно Методология на Банката за определяне на референтен лихвен процент ПРАЙМ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, публикувана на интернет страницата на Банката и представляваща Приложение №1 към настоящия договор. В договора е посочено, че ПРАЙМ подлежи на преразглеждане на тримесечна база, при спазване условията, описани в Методологията. Към датата на сключване на договора стойността на ПРАЙМ е 1.150% /чл.3, ал.3/. ГПР по отпуснатия кредит е 6.49%, а общата сума, дължима от кредитополучателя е 23 932.77 лв. /чл.3, ал.9/.