Присъда № 7 от 14.11.2022, Районен съд - Бяла

Мотиви към Присъда № 7 от 10.11.2022г. по НОХД № 140/20 22г. по описа на Районен съд – Бяла

Районна прокуратура – Русе, ТО – Бяла, е внесла обвинителен акт срещу З.Е. М. от с.К. обл.Р., за това, че на 02.02.2022г. в с.К., обл.Р. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „.“, модел „.“, с рама № ..........., в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0352-000004 от 03.01.2022г. на Началника на РУ – Свищов при ОДМВР – Велико Търново, в сила от 18.01.2022г. – престъпление по чл.343в, ал.3 вр. с ал.1.

В съдебно заседание, представителя на РП – Русе поддържа обвинението и пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, както и глоба в размер на 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. На основание чл.68, ал.1 от НК да бъде приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 236/2020г. на Районен съд - Свищов, като се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан за срок до 72 часа и през което е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ от 18.02.2022г. до 15.04.2022г.

Подсъдимият М. не се признава за виновен и иска да бъде оправдан по така повдигнатото обвинение.

След като се запознах с материалите по делото, установих следната фактическа обстановка:

Подсъдимият З. Е. М.е роден на ........г. в гр.Б., с адрес в с.К., обл.Р., ул.“Д.“ №., българско гражданство, основно образование, женен, осъждан, безработен, ЕГН **********.

Подсъдимият бил правоспособен водач на МПС. На 03.01.2022г. в гр.Свищов, служители на РУ – Свищов спрели и извършили проверка на подсъдимия, при която било установено, че същият управлявал собствения си лек автомобил марка „.“, модел „. с рег. № ...... и номер на рама .......... след употреба на наркотични вещества. За извършеното нарушение бил съставен АУАН № 504114 от 03.01.2022г. и в тази връзка била издадена ЗППАМ № 22-0352-000004/03.01.2022г., в сила от 18.01.2022г., с която временно било отнето СУМПС на подсъдимия М.. Въпреки, че знаел, че е лишен от свидетелството си за управление на МПС, подс. М. на 02.02.2022г. привел в движение собствения си лек автомобил „.“, чиято регистрация била служебно прекратена след извършеното от него на 03.01.2022г. Около 15.00ч. на 02.02.2022г. подсъдимият М. управлявал автомобила в с.К., обл.Р., като навлязъл по ул.“Д.“, по която в същият момент се движили с патрулен автомобил св. М. Ц. и св. К.Ц. – полицейски служители на РУ - Бяла. Последните извършвали обход на територията на селото, при който им направило впечатление, че автомобилът „БМВ“ не се намира пред къщата на подсъдимия, тъй като им било служебно известно, че същият бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.

Полицейските служители възприели движението на лек автомобил „БМВ“, който се движил срещу тях, в посока от центъра на селото, към края на ул.“Дунав“, където живеел подсъдимия. Подали светлинен сигнал на подсъдимия, който отбил вдясно и спрял пред дом № 54. Служителите извършили проверка, от която установили, че автомобилът се управлявал от подсъдимия Маджаров, който представил личната си карта и СРМПС част I.

Автомобилът бил с поставени регистрационни табели с рег.№ ........, за които след извършена справка с деж. ОДЧ било установено, че са издадени за лек автомобил марка „М.“, модел „Л.“, собственост на В.И. П., от гр.С.. Подсъдимият М. обяснил на служителите, че ходил до с.Джулюница да работи. Загасяйки автомобила споделил, че има проблем със стартера и трудно пали. Служителите поискали съдействие от РУ - Бяла, като на място пристигнали мл. автоконтрольори св. М. и св. Т.. Същите изпробвали подс. М. за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна, след което той отказал да бъде тестван за наркотици. За това му нарушение бил съставен АУАН № 155503 и бил издаден талон за медицинско изследване № 1

115138. Подсъдимият бил съпроводен до ФСМП – Бяла за вземане на кръвна проба, която той също отказал. На подс. М. били съставени също АУАН № 155504 за извършено нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, затова че управлява МПС след като е лишен по административен ред; АУАН № 155526 за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДВП, затова че управлява МПС с поставени чужди рег. табели и АУАН № 155527 за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, затова, че управлява МПС без регистрация.

От назначената по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът положен в ЗППАМ № 22-0352-000004/03.01.2022г. на РУ – Свищов, най-вероятно е изпълнен от подс. З. М..

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на инкриминираната дата подсъдимият М. е управлявал собствения си лек автомобил „Б.“, след като е бил с наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС. С оглед разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, съдът излага следните съображения защо приема едни доказателства, а други отхвърля:

Защитата счита, че от събраните гласни доказателства безспорно се установява, че на 02.02.2022г. на ул.“Д.“ в с.К., действително се е намирал лек автомобил „Б.“. Въпреки това, останал недоказан факта, дали процесното МПС е било в движение, когато е бил подаден светлинен сигнал или същото е било паркирано вдясно на платното за движение, тъй като полицаите не могли да го изяснят с показанията си. В тази насока се акцентира на показанията на св. А.М., съпруга на подсъдимия, която заявява пред съда, че още на 03.01.2022г., когато били свалени регистрационните табели от полицаите в гр.Свищов, прибирайки се в с.Кривина, на около 500м от дома им, автомобилът аварирал и се наложило да го оставят там. Впоследствие решили да го стартират, но след като не успели се свързали с майстор от гр.Свищов, с когото се уговорили на 02.02.2022г. да погледне автомобила. В уречения ден отишли при автомобила, за да го отключат и изчакали в колата пристигането на майстора, когато дошли полицейските служители. Св. Ма. е категорична, че автомобилът не е могъл да бъде стартиран и не е бил в движение, когато са дошли полицейските служители. Показанията на тази свидетелка са диаметрално разположени на установената от съда фактическа обстановка и не се подкрепят от нито едно доказателство по делото.

Тяхната стойност и тежест на доказване се оценява съобразно комплексната им свързаност и кореспонденция с останалите обективни доказателства, на базата на вътрешната им устойчивост и логика на съдържанието, а не от вида на техния източник, при положение, че е допустимо средство по НПК. Макар НПК да не познава преценката на показанията на свидетел, с оглед възможната заинтересованост по делото, както е предвидена в чл.172 от ГПК, следва да се има предвид, че тази свидетелка е съпруга на подсъдимия и дадените от нея показания имат за цел изграждане на защитна версия относно извършеното престъпление. Така изолирани остават изнесените от нея твърдения, че автомобилът не е бил в движение, когато е била извършена полицейската проверка. Всъщност, няма нито едно доказателство, което да сочи, че същата е била в автомобила, когато същият е бил спрян от полицейските служители. На следващо място са налице и вътрешни противоречия в показанията на свидетелката, които са в разрез с правилата на житейската логика. Същата сочи, че след приключване на проверката и освобождаване на подс. Маджаров в късния следобед, въпросния майстор, когото чакали пристигнал и след извършен оглед на автомобила установил, че проблемът бил в карето. Тази част на автомобила служи за предаване на въртенето към колелата на автомобила и няма отношение към двигателната система и стартирането му. Противоречащо на формалната логика е полицейските служители да подават светлинен сигнал за спиране на вече паркирало МПС, в какъвто смисъл са твърденията на защитата. От друга страна, показанията на свидетелите полицейски служители са еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и кореспондират изцяло на установената от съда фактическа обстановка. Не без значение е обстоятелството, че 2 разпитан в качеството на обвиняем при привличането му на досъдебното производство, подс. Маджаров е признал вината си и е изразил съжаление за извършеното. В този смисъл, показанията на св. Маджарова съдът не кредитира, като същата възпроизвежда факти, които в действителност не са се осъществили.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Престъплението по чл.343в, ал.3 от НК се намира в Глава единадесета „Общоопасни престъпления“, раздел II „Престъпления по транспорта и съобщенията“. В наказателноправната наука се приема, че общоопасните престъпления засягат комплекс от обществени отношения, включващи широк кръг от имуществени интереси, живота и здравето на голям брой хора, а при транспортните престъпления, като вид общоопасни престъпления, състоянието на обща опасност се дължи на особеностите на предмета, върху който се въздейства. Непосредствения обект на престъпленията по транспорта се определя като онези обществени отношения, които са свързани с безопасността на транспорта, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора. Престъплението по чл.343в от НК представлява престъпно нарушаване на правилата за движение по пътищата изразяващо се нарушаване на съществени изисквания за осъществяване на транспорта.

От обективна страна, деянието е извършено чрез действие - подсъдимият е привел в движение и управлявал собствения си лек автомобил „.“ на 02.02.2022г., след като спрямо него е била наложена принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС със ЗППАМ № 22-0352-000004 от 03.01.2022г. на РУ – Свищов, влязла в сила на 18.01.2022г.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. В съзнанието на същия са намерили отражение всички елементи на състава на престъплението, а именно, че спрямо него има издадена ЗППАМ № 22-0352-000004 от 03.01.2022г. на РУ – Свищов, влязла в сила на 18.01.2022г., за временно отнемане на СУМПС. Заповедта му била връчена лично, удостоверено с неговия подпис, което обстоятелство се доказва и с назначената по делото съдебно-почеркова експертиза.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия М. за извършеното от него престъпление по чл.343в, ал.3 вр. с ал.1 от НК съдът намира, че същото следва да се определи съобразно правилата на чл.54 от НК, тъй като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства. Това престъпление се наказва с лишаване от свобода за срок до три години и с глоба от двеста до хиляда лева. Предвид съдебното му минало, характеристичните му данни и степента на обществена опасност на извършеното деяние, съдът определи за подходящо наказание и с оглед целите залегнати в чл.36 от НК, лишаване от свобода за срок от осем месеца и глоба в размер на шестстотин лева.

Настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане със Споразумение № 39 от 30.07.2020г. по НОХД № 236/2020г. на Районен съд – Свищов, в сила от 30.07.2020г., по което е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от три години. Поради това и на основание чл.68, ал.1 от НК, съдът приведе в изпълнение за ефективно изтърпяване наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, при първоначален общ режим съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. По отношение наказанието лишаване от право да управлява МПС следва да се посочи, че разпоредбата на чл.343г от НК изрично сочи престъпленията, за които съдът може да постанови лишаване от право да управлява МПС, като е неприложимо за състава на чл.343в, ал.3 от НК. Това е така, защото в тази хипотеза деецът търпи принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС, тоест управлението на МПС му е забранено. Привръзката на чл.343в, ал.3 с ал.1 от НК е само и единствено по отношение на наказанието, но представлява различно по естеството си престъпно деяние, което не се обхваща от разпоредбата на чл.343г от НК.