Решение № 168 от 21.06.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Елин Пелин, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. М.ева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20241820100610 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Молителите А. Р. И., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Р. П. И., ЕГН ********** и Р. П. И., ЕГН ********** двамата с адрес: гр.София, София парк, к-с “..........”, ............ представлявани от пълномощника си адв. М. Л. - САК са подали молба по чл.8, т.1 от Закона за защита от домашното насилие – за издаване на заповед за защита от домашно насилие, осъществено върху тях от страна на ответника В. В. Г., ЕГН ********** от с............, Община Горна Малина, Софийска област, ул. .......... и за налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН.

В молбата се твърди, че В. и Р. нямат сключен граждански брак, но имали връзка и от съвместното им съжителство се родил синът им А. Р. И..

На 08.04.2024 г. Р. И. подписал декларация с нотариална заверка на подписа му, че е съгласен детето А. И. да пътува и пребивава в .......... за периода от 17-28.05.2024 г., придружаван от майка си В. Г., като за целта детето да премине границата на Република България.

На 09.05.2024 г. молителят Р. П. И. узнал, че на 12.04.2024 г. на страницата на Министерството на външните работи било публикувано по отношение на ..........ска република предупреждение за преустановяване на 1 всякакви пътувания и незабавно напускане на страната /актуално и към 18.05.2024 г., което отговаря на най-високата степен на индекса на риска – Ниво 5. Било посочено още, че „Във връзка с влошаващата се среда за сигурност в региона на Близкия изток, МВнР препоръчва: да не се предприемат пътувания до ..........ската република, освен в случаите на крайна необходимост; българските граждани, намиращи се на територията на ..........ската република, да напуснат страната при първа възможност, освен ако престоят им в .......... не е крайно наложителен; българските граждани намиращи се на територията на страната да се придържат стриктно към инструкциите за сигурност на местните власти, като допълнително избягват места, на които се провеждат мероприятия, свързани с голямо струпване на хора, както и места с религиозна значимост“.

Веднага след като на 09.05.2024 г. Р. П. И. узнал за публикуваната информация на сайта на Министерство на външните работи, сочеща на реална опасност за живота, здравето и сигурността на сина си А. Р. И., в случай, че същият замине за .........., Р. И. се притеснил изключително много и незабавно известил писмено чрез съобщение в Messenger на Fasebook ответницата В. В.

Г. за съществуващата опасност. В периода 09-17.05.2024 г. Р. И. изпратил множество писмени съобщения до В. Г., включително и мейл чрез упълномощения от него адвокат, че категорично се противопоставя синът му А. Р. И. да пътува и пребивава в ..........ската република при наличие на официални данни на страницата на МВнР от 12.04.2024 г. за реална опасност за неговата сигурност, както и че е оттеглил съгласието си и декларацията си от 08.04.2024 г. за пътуване, поради което същата не бива да бъде използвана от В. Г.. При комуникацията с В. В. Г., Р. П. И. многократно посочвал, че извеждането на детето зад граница нарушава закона, неговите и на детето права и законните интереси, както и че отвеждането на детето в регион на военен конфликт, поставя живота и здравето му пред реална опасност. В. Г. отричала без никакви мотиви официалната информация на МВнР и напълно игнорирала родителските притеснения и воля на бащата, както и интересите на детето, като при писмената комуникация посочила, че Р. П. И. не е „по информиран от службите, военното ни министерство и външно“, като се опитала неуспешно да омаловажи информацията от официалния източник – сайта на МВнР, демонстрирайки нелегитимна информираност, вероятно предвид факта, че баща й В.Г. работи в МВнР в българското посолство в ......, 2

.......... и заявила, че има становище, което ще се представи в съда, но не предоставила такова становище на Р. П. И..

На 10.05.2024 г. Р. П. И. се информирал по телефона на Ситуационния център на МВнР за актуалната ситуация в .........., като служителят на външното министерство потвърдил изцяло информацията на сайта на МВнР, че съществува най-висока степен на риск и предупредил, че не следва да се осъществяват пътувания в ...........

Освен това Р. П. И. многократно посочил на В. В. Г., че съгласно Определение № 310/19.04.2024 г. постановено по гр.д. № 395/2024 г. на РС Елин Пелин постановено по искане на В. В. Г. има право да вземе сина си А.

Р. И. при себе си в периода от 17 до 19.05.2024 г., което той иска да направи предвид променените обстоятелства за пътуване до ........... В. Г. напълно игнорирала правата и волята на бащата Р. П. И., като дори преустановила всякаква комуникация с него и Р. П. И. не успял въобще да осъществи какъвто и да е контакт на 17.05.2024 г. със сина си А. и В. В. Г.. Тъй като В. В.

Г. отказала да предпази сина си А. от съществуващата опасност в .........., а пътуването на детето не е наложително, Р. П. И., който на 16.05.2024 г. се завърнал от задгранично пътуване, при първата възможност на 17.05.2024 г. оттеглил и пред нотариус дадената декларация за съгласие за пътуване на детето А. в ...........

На 17.05.2024 г. в 21,10 ч. въпреки несъгласието на Р. П. И., В. В. Г. и детето А. Р. И. заминали за дестинация ......, .......... с полет ТК-1030 през И..

По този начин В. В. Г. лишила Р. П. И. и детето А. Р. И. от лични контакти и общуване помежду им в периода от 17 до 19.05.2024 г., през който детето следвало да бъде взето и да прекара времето си със своя баща, съгласно постановеното по реда на чл.127, ал.3 от Семейния кодекс Определение № 310/19.04.2024 г. по гр.д. № 395/2024 г. на РС Елин Пелин, с което са определени привременни мерки относно личните отношения между бащата Р. П. И. и детето А. Р. И., което от своя страна представлява и деяние наказуемо по чл.182, ал.2 от НК.

На 18.05.2024 г. Р. П. И. уведомил и МВР – Главна дирекция „Гранична полиция“ за извеждането на детето и оттеглената декларация.

След раздялата между Р. П. И. и В. В. Г. настъпила през 2022 г. последната системно проявява напълно неприемливо поведение, като често е 3 наричала бащата Р. П. И. с обидни думи – „донор“, „дебилен боклук“, „дъно“, „мръсен боклук“, „идиот“, „смешник“, „лайнар“ и пр., като това се случва и след комуникацията на 09.05.2024 г., като определила загрижеността за детето си по следния начин: „Всичко е лъжа при теб и долни, мръсни действия – как не те е срам, не знам“ и наричайки загрижеността на бащата „пак циганските ти истории“, а на загрижеността на Р. П. И. по повод пътуването на детето А. в .......... заявява „.... преустановявам всякаква комуникация с теб. Няма да ти разпиша нито една декларация повече“, демонстрирайки отново, че ще използва детето като средство за шантаж над бащата.

Поведението на ответницата В. В. Г. създава обосновано предположение и притеснение у бащата Р. П. И., че същата може да промени едностранно обичайното местопребиваване на детето А. Р. И. и дори да не го върне в България, като извърши деяние по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

Извършеното от В. В. Г. на 17.05.2024 г. представлява акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН спрямо Р. П. И. и А. Р. И., които са сред лицата по чл.3, т.2, т.3 и т.5 от ЗЗДН.

Предвид изложеното се иска съдът като вземе предвид вида, характера, интензитета и времетраенето на извършеното домашно насилие – извеждането от територията на България на детето А. Р. И. при ясно изразено несъгласие за това от страна на бащата Р. П. И. и завеждането му в .........., да наложи мярка по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, като задължи В. В. Г. да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и всяка друга подходяща според социалните служби и съда мярка за закрила.

Само така В. В. Г. ще разбере, че детето не е нейна собственост, както и че Р. П. И. е родител с пълноправни родителски права и задължения.

Ответницата В. В. Г., чрез пълномощника си адв. Хорозова – САК оспорва молбата, като напълно неоснователна. Заявява, че Р. П. И. с изрична нотариално заверена декларация от 08.04.2024 г. е изразил волята си и е дал съгласие детето А. да пътува до Република ........... Това, че Р. П. И. към този момент не е направил справка на сайта на МВнР и не е оценил ситуацията е негов личен проблем, тъй като незнанието не го извинява, а информацията е достъпна и публична. На молителя Р. П. И. е било добре известно, че детето 4 ще пребивава на територията на посолството на Република България в ......, което представлява територия на Р България, а не чужда територия, поради което не е налице никаква опасност за живота и здравето на А.. При подписване на декларацията бащата е имал ясното съзнание къде отива детето, при какви условия ще живее и дали има опасност за неговото здраве и за неговия живот. До ответницата В. В. Г. не е достигала информация, за оттегляне на съгласието дадено с декларация, а и това е направено в деня на пътуването и няма никакво доказателство, че тази воля е достигнала до ответницата. Всичко това говори единствено за променливото мнение и отношение на бащата, което води до ежедневен психически тормоз върху майката и детето, като с поведението си Р. П. И. цели непрекъснато да упражнява физически и психически тормоз и емоционално да въздейства върху В. В. Г. и непрекъснато да й налага мнението си в последния момент или доста след това, като изобличава факти и обстоятелства, които са му били известни преди това. Именно за да предотврати превратно тълкуване и непрекъснато убеждаване на съда, че ответницата Г. едностранно иска да определя правилата на виждане с детето, тя самата е завела иск за определяне на родителски права и режим на лични контакти, по което дело са определени от съда привременни мерки спрямо детето и бащата. Предвид изложеното В.

В. Г. е пътувала в чужбина без да нарушава никакви закони и без да нарушава правата на Р. П. И., защото той е дал своето съгласие за отвеждане на детето.

В този смисъл не е налице нито едно от основните изисквания за вземане на мерки срещу домашно насилие, няма никакви действия от страна на майката В. В. Г., които непосредствено да водят до застрашаване на живота и здравето на детето, с което да са причинени болка, страдание и уплаха у бащата Р. П.

И., тъй като детето е изведено със съгласието на бащата, а неговото отмятане или промяна на решението, настъпили в деня на пътуването нямат никакво отношение. Самата заповед за незабавна защита също е издадена в последствие след като В. и А. са били напуснали вече територията на Република България. Моли се съдът да отхвърли молбата и да отмени заповедта за незабавна защита.

Молбата е с правно основание чл.8, т.1 във вр. чл.4, ал.1 вр. чл.3, т.2, т.3 и т.5 от ЗЗДН.

В съдебно заседание молителите поддържат молбата, молят да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие и да бъдат наложени мерки, 5 с които ответникът да бъде задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо молителите, както и да задължи ответника да посещава специализирана програма за овладяване на агресивното поведение.

Ответникът по молбата оспорва твърденията изложени в молбата в открито съдебно заседание.

Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Видно от Удостоверение за раждане № 3296170497/14.09.2017 г. издадено от район Искър, Столична община, В. В. Г. и Р. П. И. са родители на детето А. Р. И., ЕГН **********.

По делото е представена Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН изходяща от Р. П. И. – лично и като баща и законен представител на малолетното дете А.

Р. И., в която са отразени обстоятелствата посочени в молбата за защита.

Видно от декларация рег. № 11032/08.04.2024 г. по описа на нотариус Анна Найденова с район на действие Софийски районен съд, Р. П. И. е декларирал, че е съгласен детето А. Р. И. да пътува в .......... придружаван от майка си В. В. Г., като за целта пресичат многократно границата на Р България, което съгласие важи за периода от 17.05.2024 г. до 28.05.2024 г.

Разпечатката съдържа 37 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/702a07d9-add8-476d-b37a-5d420af09d1a