Протокол № 152 от 01.09.2026, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 152 гр. Бургас, 01.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Мартин Д. Данчев

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова и прокурора М. Ан. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Наказателно дело за възобновяване № 20262000600161 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Осъдените искатели И. В. А. и Д. В. А. се явяват лично, конвоирани от служители на РД „Охрана“ – Бургас.

Апелативна прокуратура – Бургас се представлява от прокурор Д..

В залата присъстват адвокат Т. С. и адвокат Х. К., определени от Съвет на Адвокатска колегия – Бургас за служебни защитници на двамата искатели.

АДВ. С.: Запозната съм с материалите по делото.

АДВ. К.: Запозната съм с материалите по делото.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Д. А.: Съгласен съм да ме защитава адвокат С..

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ И. А.: Съгласен съм адв. К. да бъде мой служебен защитник.

Съдът, като взе предвид, че искателите се намират в затвора, поради което по смисъла на закона се явяват лица, задържани под стража, за които защитата от адвокат е задължителна и след като изслуша изявлението на посочените защитници и осъдените искатели,

1

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА за служебен защитник на осъдения И. А. адвокат Х. К. от АК - Бургас, а на осъдения Д. А. - адвокат Т. С. от АК - Бургас.

По хода на делото:

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Съдът, като изслуша становището на страните, намира, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК съдът разяснява на страните правото им на отвод на членовете на съдебния състав, прокурора и секретаря.

Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

ПРИСТЪПВА към изслушване на съдебните прения.

АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че искането за 2 възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането на акта, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, постановената първоинстанционна присъда е била потвърдена с решение на въззивна инстанция и влязла в сила и не е била проверявана по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 НПК и по същество считам, че е основателно.

По отношение на моя подзащитен Д. А. видно е, че делото е протекло по реда на съкратеното производство, но при определяне на наказанието съдът е стигнал до явна несправедливодст, тъй като е наложил наказание над средния размер и не се е съобразил със смекчаващите вината обстоятелства: върнати вещи и съдействието на подзащитния ми за разкриване на обективната истина.

Видно е, че още в РС-Ямбол, Районна прокуратура-Ямбол е предложила наказание четири години и шест месеца, което след приложението на чл. 58а НК да бъде намалено на три години, което считам, че е напълно основателно, но съдът не се е съобразил с това.

Ето защо, Ви моля да възобновите наказателното производство по НОХД № 1043/2025 г. на Районен съд-Ямбол и ВНОХД № 118/2026 г. на Окръжен съд-Ямбол в частта, с която на осъдения Д. А. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и четири месеца и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 НПК измените присъдата и намалите наложеното на осъдения наказание „лишаване от свобода“ на три години.

АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, като защитник на осъдения И. А. поддържам изцяло депозираното пред Вас искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1043/2025 г. по описа на РС-Ямбол.

Налице са категорични основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, т.е. наложеното наказание от четири години лишаване от свобода е явно несправедливо и прекомерно тежко.

В своята лична молба от 10.07.2026 г. моят подзащитен много точно е посочил съществени доводи, които първоинстанционният съд изобщо не е зачел при индивидуализация на наказанието, а именно:

На първо място, оказано пълно съдействие на оганите на Министерство 3 на вътрешните работи още в досъдебното производство. Подзащитният ми не просто се е възползвал механично от процедурата на Глава двадесет и седма от НПК, той е проявил реална критичност, дори активно е спомогнал за разкриване на обективната истина в самото начало на разследването.

На второ място, възстановяване на щетите, проявено е реално старание за частично поправяне на вредните последици чрез връщане на част от вещите. РС-Ямбол неоправдано е подценил този факт, определяйки стойността им като незначителна, вместо да я отчете като снижена обществена опасност на дееца.

Това, на което искам да Ви насоча вниманието е грешка при прилагането на института на продължаваното престъпление по чл. 26 от НК.

Както самият И. заявява в молбата си, деянията следва да бъдат разгледани в отделни производства. Механичното им обединяване в едно общо производство, при условия на опасен рецидив е довело до изкуствено завишаване на базовото наказание на шест години, което е около средния размер. По този начин съдът е извършил едно двойно наказване на рецидива и го е лишил от възможността за по-справедливо кумулиране на присъдите.

Уважаеми апелативни съдии, производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК. При тази законова процедура законът изисква справедливо определяне на първоначално базово наказание по чл. 54 НК, което едва след това се намалява с 1/3.

Ямболският районен съд е сгрешил, като е наложил изходна позиция от цели шест години, позовавайки се единствено на съдебното минало на И. А. и пренебрегвайки неговите признания и младата възраст на И.. Ако съдът беше отчел изброените смекчаващи вината обстоятелства, базовото наказание трябваше да бъде фиксирано към минимума две години.

Тъй като настоящото производство е по Глава двадесет и седем от НПК, за да бъде реализирано правото на подсъдимия на съкратено съдебно следствие при правилно индивидуализиране на наказанието, делото трябва да бъде върнато от началния фазов стадий на първоинстанционния съд.

Ето защо Ви моля, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК да възобновите наказателното производство по НОХД № 1043/2025 г. по описа на Районен съд-Ямбол, да отмените изцяло присъдата в частта на размера на наложеното наказание и да върнете делото за ново разглеждане от стадия на съдебното 4 заседание пред първоинстанционния съд. Моля да дадете задължителни указания на новия съдебен състав за намаляване на първоначално определеното наказание, като бъдат изцяло съобразени всички изтъкнати от И. А. смекчаващи вината обстоятелства.

Съдът предоставя възможност на осъдените лица да упражнят правото си на лична защита:

ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Д. А.: Нямам какво да допълня. Поддържам молбата и това, което каза адвокатът ми.

ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ И. А.: Съжалявам, господин председател. Молим за възобновяване на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, исканията на И. А. и Д.

А. са допустими, но неоснователни. Изразената в тях претенция обосновава предпоставките на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК – нарушен материален закон и несправедливост на наложеното наказание.

Не считам, че са налице което и да било от тези основания за удовлетворяване на искането.

Претенцията за разделяне на престъпната деятелност от извършени три деяния „кражба“ през периода 11.02.2025 г. – 23.04.2025 г. не може да бъде споделено, тъй като обратното би означавало неестествено и противозаконно разкъсване на една единна деятелност, отговаряща в пълен обем на критериите по чл. 26, ал. 1 от НК и отсъствие на отрицателните предпоставки за това по ал. 6 на същия текст. Отделно от това, хипотетично следва да бъде отбелязан и рискът от приложението на чл. 24 от НК в условията на разглеждана съвкупност по чл. 23 от НК, което не е благоприятно при определяне на наказанията на подсъдимите.

Претендираната несправедливост на наказанията, наложени на двамата подсъдими също е неоснователна. Първоинстанционното производство се е развило в условията на съкратено съдебно следствие, при пълно признаване от 5 подсъдимите на фактите, изложени в обвинителния акт. Затова и наложените им наказания са определени след редукцията на на чл. 58а от НК и така се е стигнало до наказание в размер от четири години лишаване от свобода за И. А. и три години и четири месеца лишаване от свобода за Д. А.. Преди редукцията техният размер е бил определен около средния на предвиденото за извършеното от тях престъпление, като съдът, както първоинстанционен, така и въззивен подробно са анализирали всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, включително и посочените от двете осъдени лица в техните искания за възобновяване на делото. Направените от тях самопризнания са даже двукратно отчетени – веднъж като спомогнали за развитието на досъдебното производство и втори път при разглеждане на делото при условията на съкратено съдебно следствие и определяне на наказанието в хипотезата на чл. 58а от НК. Обсъждането им, за трети път, за нуждите на настоящото производство би било недопустимо. А що се отнася до възстановяването на част от вещите от осъдените лица, при това в неголям размер, същото вече е било предмет на анализ при определяне на наказанието и основателно не му е придадено някакво особено значение.

Моля да отхвърлите исканията като изцяло неоснователни.

Съдът приключва съдебните прения и предоставя възможност на осъдените лица да упражнят правото си на последна дума:

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Д. А.: Моля да уважите искането за възобновяване.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ И. А.: Моля да бъде уважено искането за възобновяване.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде публикувано по 6 съответния ред.

Разпечатката съдържа 60 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7029d75b-0bea-4319-b8b3-3904bcf7c866